Месеците и годините без особено политическо напрежение неусетно дадоха място на изключително интересни избори с доста важен залог след тях, се казва в месечния анализ на института "Иван Хаджийски". Ето и някои от изводите в доклада:
- Предизборното говорене на партиите постепенно се радикализира. Няколко примера: звучат намерения за ревизия на прехода (АБВ) и на всички приватизационни сделки (ГЕРБ), за нова конституция (Д21). Сегашният модел бе определен като „посттоталитарна монархия“ (Трайчо Трайков) и „демократична диктатура“ (Татяна Дончева).
- ГЕРБ откри фронтове в много посоки – БСП, ДПС, Реформатори. ГЕРБ направи кампанията си партийна. Едва ли съзнателно, но Борисов „помогна“ на БСП, като започна да представя предизборната борба като конфликт управляващи - опозиция.
- Целта на БСП е да сработи обичайният рефлекс на избирателя, за който алтернативата на властта може да бъде само в единствено число. Постепенната консолидация на принципа „или–или“ е сработвала досега на всички президентски избори.
- Тактиката на Борисов е да доказва уравнението БСП = ДПС = Орешарски. Борисов вероятно разчита на „ефекта 2013“ – как са опитали временно да сменят ГЕРБ с нещо друго, но то се е оказало нестабилно и сами са се върнали при ГЕРБ. Пред по-елитарната публика в роля влизат десни анализатори, предупреждаващи срещу това, че от скандалите вдясно може да спечели само Русия.
- Сигналите, излъчени от ДПС, са три – предсрочни избори през пролетта са неизбежни в името на нова политическа конфигурация; лансираният от БСП вот на недоверие няма да бъде подкрепен; на ДПС лежи отговорността да излъчи бъдещия президент на страната. Последното представлява заявка за активно участие на втория тур и може би за открит избор в полза на единия или другия участник в него. Докато първите две подсказват, че изборът между ГЕРБ и БСП още не е направен, макар везните да клонят повече към втората опция.
- С подкрепата си за бившия премиер Орешарски ДПС вероятно се цели в третото място, което, ако бъде постигнато, би легитимирало безусловно правото на ДПС да изисква нова политическа конфигурация.
- В тройката обаче окончателно се утвърди Красимир Каракачанов. И противоречието по оста „национално - етническо“ става една от основните в тези избори. Към челните места се протяга и Веселин Марешки. Заедно с Калфин, Трайков, а и Дончева, те се запечатаха като основни кандидати в тази кампания.
- Цялата кампания като че ли е посветена на премисляне и преосмисляне на международния климат около България. Кампанията на Трайков контрастира на този фон и все повече се фокусира в традиционните „сини“ теми за антикомунизма, руската заплаха и бандитското задкулисие. Трайков има шансове да се очертае като нова обединителна фигура в „старото“ дясно. Но за това – след изборите.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни