Световноизвестният руски клоун Олег Попов почина на 86-годишн възраст по време на турне в Ростов на Дон, предадоха руските и световните агенции.

Носителят на “Златен клоун”, Оскарът в цирковото изкуство, е издъхнал снощи мирно пред телевизора в хотелската си стая.

“Олег е убеден, че ще издъхне в цирка. Че Бог ще си го прибере от гримьорната или манежа”, каза през 2011 г. неговият мениджър, холандецът Вилем Смит.

Олег Константинович Попов е роден на 31 юли 1930 г. във Вирубово, Московска област. Едва 14-годишен той постъпва в цирковата школа в Москва, където се изява като истински талант – жонгльорство, акробатика, танц на въже. И никак не е изненада, че още през 1955 г. е назначен в Московския държавен цирк. На манежа е истински виртуоз, изпълнява трудни акробатични номера, но го влече неподправеният руски хумор. Така се ражда “Иванушка”, който на манежа съвсем не е глупак, напротив.

Олег Попов е едва на 39 години, когато през 1969 г. получава най-високо звание – Народен артист на Съветския съюз.

Малко преди рухването на СССР, по време на перестройката на Горбачов, когато се диша по-свободно, Попов се преселва в Германия. Валят покани за участия в различни циркови трупи. През 1991 г. той среща във ФРГ и голямата си любов, германката Габриеле. Същата година сключват брак. Той е на 61 години, тя на 49. Семейството заживява в баварския град Еглофщайн, недалеч от Нюрнберг. Оказва се, че и Габриеле има талант и често излиза със съпруга си на манежа като негова асисистентка.

Олег Попов продължава да обикаля света, но винаги е предпочитал изяви в родината си.

Дори надхвърлил 80-те майсторът на хумора участва в над 200 представления годишно. Дикторът неизменно го представяше: “Той написа история, той е световно известен. Тази вечер пред вас е истинският, единственият, неповторимият Олег Попов.”

В цирковите среди бяха убедени – това, което е Чарли Чаплин за филмовото изкуство, Олег Попов е за цирка. Публиката го наричаше “слънчевия клун”.

“Работата на клоуна е твърде интересна, защото е изкуство, а изкуството е безкраен океан. Винаги трябва да имаш нови идеи. За мен е истинско удоволствие да разсмивам хората – на манежа и в личния живот. Аз съм безкрайно щастлив. Ако трябваше да започна живота си отначало, пак бих станал клоун”, заяви на 14 януари 2011 г. Попов в интервю за германското сп. “Шпигел”.

Той споделя и преживяното, когато Московският цирк поема на турнета по света: “Нямах право да напускам цирка. Всички бяхме следени от агенти на КГБ.”

След разпада на Съветския съюз той осъществява мечтата си да обикаля света и да получава ангажименти в най-известните циркови трупи – във Франция, Австралия, САЩ, Япония, Израел, Куба...

Това му носи слава и признание. На знаменития годишен цирков фестивал в Монте Карло през 1981 г. идва и световното признание – на Олег Попов е връчен приза “Златен клоун”.

През 2013 г. Олег Попов даде интервю за германския седмичник за политика и култура “Ди Цайт”. Изреченото звучи като знамение: “Опитвам се да бъда добър, но цял живот стъпваш по тръни, докато достигнеш цветето. Аз все още съм на път. Ще съм пристигнал, когато на гроба ми бъдат положени цветя."

Великият майстор на цирковото изкуство и хумора вече измина трънливия път, пристигна и докосна цветето.