Каквито и да са резултатите от изборите в неделя, вече е ясно, че управлението не може да си остане същото. ГЕРБ видимо не успява да удържи балансите, върху които крепеше властта си през последните две години. Нарушени изглеждат поне три равновесия, които доскоро бяха приемани за даденост.

Първо, премиерът Бойко Борисов не може да разчита на парламентарно мнозинство, което лесно да контролира и което да му гарантира продължаване на досегашния курс на правителството. Второ, договорката нищо да не се променя и всички „капии“ да бъдат запазени, сключена между изпълнителната власт, повечето партии и върховете на правосъдието, също излиза от равновесие и „бомбите“ започнаха да гърмят твърде често. Трето, идеята, че ГЕРБ само трябва да посочи кандидат и той автоматично ще спечели, започна да изглежда леко остаряла на фона на излъчващата паника кампания на Цецка Цачева. Тоест - хората вече не изключват, че ГЕРБ може някой ден да загуби. Всичко това е пределно ясно на Борисов. И това обяснява неговите изнервени реакции напоследък.

С кого?

ГЕРБ отдавна вече не може да разчита да получи самостоятелно мнозинство в един нов парламент, когато и да бъде избран той. Гласовете за партията намаляха с една трета след първия непълен мандат във властта от 2009 до 2013 година. Последва турбулентна година и половина, доминирана от протестите срещу кабинета на БСП и ДПС. И въпреки това през есента на 2014 ГЕРБ не само не успя да увеличи подкрепата си, но дори загуби още десетина хиляди гласа. И още нещо: Борисов не може повече да разчита на коалиция с Реформаторския блок, защото такова нещо на практика не съществува. А дори и част от избирателите му да намерят свое ново политическо представителство, те няма да искат да паднат в същия капан. ГЕРБ успешно се възползва от вътрешния хаос в Блока, за да подчини части от него и да го доразруши. Краткосрочните ползи приключват и идва моментът на дългосрочната истина - партията на Борисов вече си няма проевропейски и по-прилично изглеждащ партньор. За сметка на това с ксенофобски залитания и с отказа да се противопостави на популизма им ГЕРБ „понапомпа“ обявилите се за патриоти.

БСП и ДПС отново изглеждат заедно, но колкото и допирни точки да съществуват между бизнес и политическия елит на тези две партии и на ГЕРБ, открита коалиция на Борисов с някоя от тях рискува да взриви нещо - по-скоро части от партията, отколкото улицата. Възходът на бизнесмена Веселин Марешки може да бъде използван и на бъдещи парламентарни избори, най-вероятно отново в полза на ГЕРБ - поне така изглеждат посланията му до момента. Колкото и други политически ГМО-та да бъдат добавени, вече изглежда почти невъзможно ГЕРБ да си осигури удобно мнозинство. Дори и уж най-очевидното партньорство между ГЕРБ и набиращите сила Обединени патриоти (ВМРО, НФСБ и „Атака“) идва поне с два „подаръка“ - натиск в полза на Москва за отмяна на европейските санкции и все по-абсурдни популистки жестове. И двете ще отнемат на управлението претенцията, че е проевропейско.

"Бомбите"

Преди година ГЕРБ предпочете прегръдката със „стабилността“ и отказа да имитира желание за сериозни реформи в съдебната система. И тук краткосрочните ползи от партньорство с прокуратурата и от старите ченгеджийски схеми вече приключват. Защото напрежението в системата започна да избива на най-неочаквани места - бивши вътрешни хора проговарят, надигат се гласове, изтичат записи. Синхронният отказ на Сотир Цацаров и Бойко Борисов да се самопроверят по твърденията за намеса в съдебната система само засилват съмненията. Нелепите им обяснения, че някой нарочно си прави записи с всякакви твърдения, още повече увеличават напрежението. Омертата по разграбването на КТБ също се вижда. А вместо действия, идват опити за преиначаване на информация и за заблуда на обществото, че Европейската комисия щяла да прекрати наблюдението в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Всичко това, което имаме като политическа ситуация, си отива. Нещата вече не могат да бъдат удържани така. Ако Цецка Цачева спечели изборите на косъм, това ще стане с пренавиване на изборната машина на Цветанов, което пък ще засили критичните настроения срещу ГЕРБ. А резките действия като обещанието за „ревизия на прехода“, прокурорските обвинения срещу бивши министри и откритото изнудване на избирателите в стил „или избираш мен, или ще видиш какво става“, издават хазартни намерения за предсрочни парламентарни избори. Ако пък Цачева загуби, изборите ще са още по-предсрочни. ГЕРБ върви по нанадолнището, но още не се вижда кой идва зад ъгъла.

Коментарът е от Дойче веле.