Който през тези дни посещава Москва, руската столица го посреща дремещо военно положение. Капитанът на самолета на “Аерофлот” приветства пътниците с приземяването в “Града герой” – почетна титла, присъдена по съветски времена в чест на защитниците на Москва през Втората световна война и от десетилетия потънала в забвение.

Край Боровицката порта на Кремъл все още е покрита колосална статуя на покръстителя на Русия княз Владимир, която тази седмица ще бъде тържествено открита (тя бе открита вчера от Путин - б.р.). Фасадите на сградите отсреща вече са украсени в патриотичен стил. Поставена е реплика на паметника на съветските войници освободители, който се намира в източноберлинския квартал “Карлсхорст”. На друга фасада е огромен портрет на пълководците Кузма Минин и Дмитрий Пожарски, които в началото на XVII век са прогонили от Русия полски и литовски нашественици.

Във влакчетата на метрото исторически снимки и текстове напомнят за победоносната битка при Курск. Съвременните жертви, които с ампутирани крайници просят милостиня в метрото, са били осакатени в други войни – в Чечня и Източна Украйна.

Най-новата жертва в необявената война в славянската съседна страна беше предводителят на бунтовниците Арсений Павлов с боен псевдоним Моторола, наскоро взривен най-вероятно от украинска тайна служба в асансьора на кооперацията, където живееше в окупирания Донецк.

Роденият в Коми Павлов твърде рано осиротява. Встъпва в армията, бие се в Чечня и работи в автомивка, преди в Донецката народна република да разгърне военния си талант, но и да даде воля на жестокостта си – без да му мигне окото разстрелваше ранени военнопленници. Въпреки това след смъртта му депутатът комунист Валерий Рашкин прeдложи в Москва да се издигне паметник на Павлов. В посветено на загиналия тв предаване пък журналистът Артьом Шейнин, ветеран от Афганистан, изрече:

“И аз съм убивал.”

Като че ли няма значение, дали някой, който е на военна служба или като доброволец тръгва на война и какви престъпления върши.

Паметник за царя, който избива поданици

Симптом на величаене на насилия, които само временно укрепват власт, е новата статуя на цар Иван Грозни (в превод Страшният – б. р.) в основания от него град Орел. Издигането на този първи паметник на цар, който нареждаше да бъдат масово избивани негови поданици, включително духовници и членове на собственото му семейство, който остави страната обезкръвена и отслабена, не може да се разбере по друг начин, освен като закана за сплашване от страна на един политически банкрутирал властови  елит.

Трябва да се отбележат два аргумента. Министърът на културата Владимир Мединский защитава Иван Грозни като личност от неговото време. Той бил обругаван от чужди сили, но в действителност не бил по-жесток от тогавашните европейски господари.

Високопоставеният духовник Всеволод Чаплин или сталинисткият писател Александър Проханов категорично одобряват държавния терор срещу критици на режима. Дори и самият патриарх Кирил, който до неотдавна осъждаше жестокостите на царя, както и ректорът на Московския държавен университет Виктор Садовничий изрекоха похвални думи за паметника, който символизира победата на палачите над жертвите.

В такава обстановка гражданското общество губи свободите си.

По време на всерусийски театрален форум актьорът и режисьор Константин Райкин държа пламенна реч срещу цензурата при изкуствата. Той заклейми една агресивна клика, която налага забрани, вследствие на което бюрократи от министерството издават такива нареждания на директори на театри, каквито е имало в най-мрачните сталинистки времена. Като примери могат да се посочат забраната на мюзикъла «Исус Христос суперзвезда» в Омск или свалянето от афиша на постановката на операта на Вагнер «Танхойзер» в Новосибирск. И всеки път заради протести на самозвани пазители на морала.

Още по-красноречива е реакцията на говорителя на президента Путин Дмитрий Песков по повод критиката на Райкин – в Русия нямало цензура, но там, където държавата финансирала театри и филми, то тя имала право да задава темите в изкуството.

Още по-далеч стигна заместник-министърът на културата Владимир Аристархов, окачествявайки дейците на културата и изкуството като социална група, която не била по-добра и нямала повече права от стоманолеяри, журналисти или мениджъри.

От Сдружението за историческо просвещение и човешки права «Мемориал» оцениха изказването на Райкин като важно, но закъсняло. Историчката Ирина Шчербакова много добре помни, как в стремежа си за приятелски отношения с Кремъл Райкин е подчертал, че президентът Путин се е запознал с бъдещата си съпруга по време на театрално представление на баща му Аркадий Райкин.

Други осъждат Константин Райкин, че не е изрекъл и една критична дума по руската интервенция в Украйна.

Сдружението «Мемориал», което постигна изключително много и незаменимо с документирането на историята на сталиновия терор, този месец беше окачествено от правосъдното министерство като «чужд агент».

«Боже, прости на страната ни»

Регулиращата всичко държавна машинария напредва бавно, но и мобилизира съпротива. Точно «Мемориал» печели симпатии и одобрение. Като впечатляваща демонстрация на гражданска чест може да се посочи Деня на памет за жертвите на сталиновия тетор, който се провежда всяка година на 29 октомври пред централата на някогашния КГБ на площад «Любянка» в Москва. Въпреки мразовитото време се събра множество граждани. Стари и млади хора, московчани и от провинцията се редиха на опашка, за да поставят бележка с името на убит и да запалят свещ в памет на загиналите.

Това е един вид гражданска, но твърде руска литургия. Пристигнал от далеч лекар каза, че е чакал на опашка 5 часа. Който пък не може да издържи, подава бележката си на друг. В края всички изричат «вечна памет». Някои добавят: «Да бъдат проклети Сталин и днешните му последователи!»

Една жена пред мен изрече: «Моля ти се, Боже, прости на страната ни!»

Материалът е от Керстин Холм. Тя е редакторка в ресор «Анализи» на в. «Франкфуртер алгемайне», откъдето препечатваме репортажа й от Москва с незначителни съкращения. Преводът е на Клуб Z.