Преди броени дни Комисията по досиетата представи в Софийския университет "Св. Климент Охридски" новия си документален сборник, озаглавен "Държавна сигурност и разузнавателните служби на страните от Източния блок (1944-1989)". Той хвърля светлина върху дейността и сътрудничеството между ДС и тайните служби на останалите страни от Източния блок (без КГБ и ЩАЗИ, за които Комисията по досиетата е издала отделни собрници).

Участвала ли е НРБ в покушението срещу папата?

Един от моментите, в които ДС е молил "братските служби" за съдействие, е замесването на НРБ в опита на Али Агджа да убие папа Йоан-Павел Втори през 1981. Режимът в София е бил уплашен от развитието на процеса в Рим срещу агента на ДС Сергей Антонов, арестуван за участие в атентата, и срещу Тодор Айвазов и Желю Василев, шпиони от военното разузнаване (РУМНО). За да се справи с назряващия огромен международен скандал, от ДС са търсили навремето помощ от полските чекисти. В новия сборник на Комисията по досиетата четем как цяла дузина от тях е била внедрена в обкръжението на папата. Поставена им е била задача при всеки удобен случай да му напомнят, че обвиненията срещу България нараняват религиозните чувства на полските католици.

"Вероятно са постигнали част от поставените цели, защото Йоан-Павел Втори изглеждаше объркан и несигурен по отношение на обвиненията срещу българските тайни служби, които вече бяха заподозрени за убийството на Георги Марков", коментира политологът Антон Тодоров. 

Според него, е възможно доказателствата за причастността на режима на Живков към атентата да се съдържат в архивите на РУМНО, защото военното разузнаване е било водещо в развитието на случая "Антонов". Част от тези архиви продължават да отлежават в Министерството на отбраната, въпреки настоятелните опити на Комисията по досиетата да ги прибере по волята на закона, с който е създадена.

"Убеден съм, че рано или късно на повърхността ще изплуват фактите около истината за участието на репресивния апарат на НРБ в едно от най-позорните престъпления на миналия век. И нека всички да се отървем от заблудата, че това е срам за България и нейния народ. Защото ако подобно участие се докаже, в което не се съмнявам, вината пада изцяло върху върхушката на комунистическия режим и неговия репресивен апарат", изтъква Антон Тодоров.

Необичайната активност на ДС около случая "Антонов" проличава в отчетите за съвместната работа на ведомството с други "разведки" в соцлагера. От чехословашките другари например се искат наблюденията, направени по време на посещението в Прага на американската журналистка Клеър Стърлинг, която първа пише за "българската следа" в атентата срещу папата.

"Йоан-Павел Втори е избран за папа от американците", гласи "експертното" мнение на ДС, споделено с чехословашките чекисти.

В новия сборник на Комисията по досиетата е отделено голямо внимание на съвместните планове за работа на тайните милиции в съветския лагер срещу изменилите на интернационалния си дълг комунистически режими в Китай, Югославия, Албания и Румъния. Целта е да всеят раздори между Китай и вярната му Албания, както и между народите на Югославия.

"Но приказките, че в тази насока ДС работела като националноотговорна структура по македонския въпрос, са абсолютна фикция и измишльотина на обвързани с доносническия апарат български политици", твърди изследователят Антон Тодоров. Той цитира донесение на тогавашния кандидат-агент на ДС "Дончо" (не съобщаваме истинското име на агента, за да не нарушим правилата в деня на размисъл - б.р.) за посещение на македонец с българско самосъзнание в София. От него става ясно, че гражданинът на Югославия е бил предупреден от негов роднина в България да се пази не от съгледвачите на югославската "УДБА", а от доносници на ДС, понастоящем собственици на известна информационна агенция в София.

Икономическото разузнаване

Новият сборник обръща внимание и на момента, когато през 1980-те стопанската катастрофа на "развития" социализъм в Източна Европа принуждава "братските" служби да засилят сътрудничеството си в областта на общото икономическото разузнаване. Две са основните цели – да се краде научно-техническа информация и да се прикрива икономическото състояние на режимите в съветския лагер. Последната задача е наложена заради нарастващата зависимост на почти фалиралите социкономики от услугите на западни банки-кредиторки. Банките обаче искат да узнаят платежоспособността на своите източни клиенти, за да преценят рисковете при отпускането на заеми.

"Дойче Банк" например предлага кредити за стотици милиони долари, но иска детайлна информация поне по 20 показателя за финансовото и стопанско състояние на потенциалния кредитоискател. А това означава Западът да узнае в детайли за катастрофата, надвиснала над съветския социализъм, смятат "братските" шпионски служби. Независимо от опитите за завоалиране на ситуацията, разрухата не може да бъде спряна, изтъква Антон Тодоров. Той дава за пример срива на контролирания от ДС износител на оръжие за Близкия изток и Африка "Кинтекс". Към края на 1988 дълговете му към банките нарастват на 580 млн лева, защото шпионското предприятие е принудено да изкупува и складира негодна за продан продукция, за изработването на която е теглило валутни кредити. Освен това му се налага да продава на редица диктаторски режими и терористични организации "на вересия". Огромната част от тези дългове на страните от Третия свят към НРБ са отписани поради несъбираемост и съответно записани на сметката на българския народ и неговото благосъстояние, припомня Антон Тодоров.

ДС и чуждите бунтове

Сборникът на Комисията по досиетата припомня и един друг важен момент от миналото. В него са отбелязани и "смелите" критики на шефовете на ДС срещу разколебаването в редиците на "братските" служби в най-критичните за съществуването на съветския лагер моменти - унгарското въстание от 1956, Пражката пролет на 1968 и бунта на "Солидарност" през 1970-те и 1980-те години.

Историята и дейността на ДС напълно потвърждават казаното от Тодор Живков по време на посещението на шефа на КГБ Юрий Андропов през 1969 в София, че ДС е филиал на КГБ в България. Всъщност такова е положението и на останалите служби за репресии и следене в подвластната на Кремъл Източна Европа, посочва политологът Антон Тодоров. До 1956 повечето от тях са директно ръководени от агенти на НКВД или от съветски граждани. "Българското външнополитическото разузнаване в края на 1940-те и началото на 1950-те се командва от Христо Боев. Той е дългогодишен съветски шпионин, създал още през 1919 първата съветска резидентура в България", припомня Тодоров.

Препечатваме статията от Дойче веле.