И Доналд Тръмп, и Хилъри Клинтън подчертават, че при тяхно президенство значително ще се промени политиката на Белия дом спрямо Сирия.

Какво всъщност ще се промени при следващия президент на САЩ и предстои ли пряка конфронтация с Русия?

На този въпрос отговаря проф. Карло Мазала, който преподава във Военната академия в Мюнхен и е експерт на германското сп. “Фокус” по въпросите на външната политика и сигурността. Предлагаме ви неговите съждения.

Не е необичайно, че почти целият свят напрегнато очаква изхода от президентските избори в САЩ. Но тази година интересът е по-голям по две причини. Първата е, че извън пределите на САЩ едва ли ще се намери човек, който би искал Доналд Тръмп да е следващият президент на страната. От друга -  почти всички и особено експертите по външна политика и сигурност са уверени, че следващият президент или президентка на Съединените щати ще трябва да се изправи пред редица външнополитически предизвикателства, като със сигурност сред  топтемите ще е Сирия.

Тук трябва да го кажа в пряк текст. Независимо кой ще влезе в Белия дом, аз в никакъв случай не очаквам съществена промяна по политиката спрямо Сирия. Възможно е това да е учудващо, тъй като по време на предизборната битка както Хилъри Клинтън, така и политическият й противник непрестанно подчертаваха, че по Сирия ще водят съвсем друга политика. Клинтън е за обявяване на забранени за полети зони и на региони на сигурност за защита на цивилното население. Приоритет за Доналд Тръмп е битката срещу “Даеш” (“Ислямска държава”).

В предизборната борба САЩ са така разединени, както никога преди.

Какво все пак ще се промени при президент Доналд Тръмп или президентка Хилъри Клинтън?

В крайна сметка в американската външна политика по конфрикта в Сирия няма да настъпи съществена промяна и то по две причини.

Първата е, че в Сирия САЩ имат съперник в лицето на Русия. Всеки по-засилен военен ангажимент, примерно руски бомбардировач бъде свален в забранена зона за полети, ще е повод за ответна руска реакция и така ще се провокира пряка американско-руска конфронтация. Вашингтон няма интерес от подобно развитие на нещата и кандидатът, който ще стане президент, ще трябва да го прозре.

От друга страна американското население и то надпартийно е изморено от водене на войни. Всеки по-засилен военен ангажимент от страна на САЩ – примерно изпращане на сухопътни сили в Сирия, което ще заложи на карта живота на американски войници, ще бъде отхвърлен от мнозинството граждани. Няма американец, който да е готов да загине за Дамаск.

При тези две условия за наследника на Барак Обама в Белия дом ще бъде почти невъзможно да води съществено нова политика по Сирия. Това, естествено, не изключва следващият президент да засили подкрепата за сирийската опозиция, да се хвърлят повече бомби срещу позиции на “Даеш” или да се използват повече дронове с цел ликвидирането на лидерите на ислямистката организация.

Успоредно с това новият президент ще придаде по-голяма динамика на  дипломатическите усилия за слагане край на конфликта. Но всичко това по-малко или повече е продължаване на сирийската политика на сегашната администрация.

За хората в Сирия това със сигурност не е добра новина, но истината трябва да се гледа в очите. Все едно дали Доналд Тръмп или Хилъри Клинтън ще спечели изборите. Във външнополитически аспект е в сила: No change at all!