Напоследък всичко се въртеше около въпроса дали Доналд Тръмп би приел крехка загуба, доколкото той намекна, че “тъмни сили на системата” биха попречили на победата му.

След една изборна нощ, която няма равна на себе си по драматизъм, този въпрос вече не стои. Не Хилъри Клинтън ще наследи президента Барак Обама и ще пише история. В Белия дом ще влезе магнатът Доналд Тръмп.

Привържениците на Клинтън са в шок, партньорите на Америка са стъписани, тъй като не знаят какво ги очаква, а на световните финансови пазари се усещат първите трусове.

След Brexit през юни сега и победа на популиста Тръмп, който ще е 45-ия президент на САЩ. Мнозина не го очакваха и мнозина направо се страхуваха от подобна възможност. Но стана, каквото стана. Защото “бунтът на популизма” се оказа по-силен от всички предупреждения за непредвидимостта на Тръмп. Той мобилизира белокожите избиратели в страната, предимно в старите индустриални щати, което се смяташе за невъзможно.

Неговият популизъм и икономическият му национализъм достигнаха до така наречените обикновени хора, които не се чувстват представени от политическия елит, смятат, че са употребени от икономическия елит, имат усещането, че културният елит ги презира и унизява. На Тръмп се удаде успешно да използва това отчаяние и огорчение. Като кухо говорене се оказаха всички предположения, че традиционните избиратели на републиканците, отвратени от войнствената реторика на Тръмп, ще се отвърнат. Между другото и Конгресът остава под контрола на републиканците.

Хилъри Клинтън, бившата външна министърка и сенаторка, не успя да повтори успеха на Обама. Тя беше клеветена като символ на някаква корумпирана система. Тази “буря на антисистемата” се оказа по-силна от нейната кампания, ориентирана към помирение. Много избиратели искаха да си отмъстят – от разачарование, огорчение и гняв от задаваща се икономическа, социална и културна промяна.

И сега значи Доналд Тръмп. Какво ще направи той, за да обедини отново една разделена страна? Дали изобщо ще му се удаде? Има ли план за обновление вътре в страната и за защита на американските интереси в света? Това са отворени въпроси и ето защо съмненията са толкова големи.

Едно е сигурно. След Brexit върху сградата на западния ред е нанесен нов удар. Гневът на много американци явно беше по-силен от готовността за риск да се подкрепи опасен експеримент за демократична промяна на посоката. Те избраха “промяната”, олицетворена от един безхарактерен човек - така, както преди осем години избраха онази промяна, която им обеща Барак Обама. Отиващият си президент застана зад Клинтън, но дори в собствения си лагер не успя да неутрализира недоверието, което се стовари върху нея.

За приятелите на Америка и нейните съюзници сега е ясно, че ще трябва да се примирят с новото положение и силно да затегнат предпазните колани.

-----

* Клаус-Дитер Франкенбергер завежда ресор “Външна политика” на германския всекидневник “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, откъдето препечатваме коментара му. Преводът е на Клуб Z.