Проучванията и експертите сбъркаха - Доналд Тръмп не само надмина очакванията по пътя си към Белия дом, но и резултатите показват, че той се предсктави по-добре сред испаноезичните и други малцинства, отколкото Мит Ромни (кандидатът на републиканците през 2012 г., победен от Барак Обама - б.р.).

Коалицията на Обама не се събра зад Хилъри Клинтън. А медиите бяха съсипани от резултатите, понеже прекараха повече от година да рисуват Тръмп като неизбираем екстремист. Едностранчивостта на престижни медии, които представяха като консервативни и републикански гласове по страниците с редакционните си коментари и по телевизионните си програми само противници на Тръмп като Майкъл Джърсън, Дейвид Брукс, Бил Кристол и Стюарт Стивънс, заблуди самия елит за настроенията в страната.

Перспективата за надпревара между Клинтън и Буш преди 18 месеца така развълнува американската публика, че републиканците унизиха Джеб Буш на първичните избори и вместо на него сервираха номинацията на най-настроения срещу елита кандидат - Доналд Тръмп.

Демократите с елементи на измама номинираха Хилъри Клинтън - фигура, въплъщаваща политическия елит през последните над 25 години. Тя гласуваше за войните на републиканците и влезе в капана на намесата в конфликта в Либия. Тя бе също толкова близка с банките, колкото е всеки политик в Америка. И тя бе не само неизбежният номиниран на Демократическата партия - тя изглеждаше като неизбежния следващ президент.

Но американският народ не бе съгласен, както не бе и Доналд Тръмп.

Тръмп спечели по въпроси като преразглеждане на външната политика - той правилно отбеляза, че Америка вече не печели - и предоговарянето на търговски споразумения, които не успяха да бъдат от полза за американската работна сила. Той иска да затегне контрола по границата и да гарантира, че имиграцията е законна и ограничена.

Думите на Тръмп понякога са безцеремонни, а политическите му предлогения често са еклектични - нещо, което трябва да се очаква, той е бизнесмен, а не професионален политик или гуру. (Точно това е нещото, за което публиката не гласува.) Но разнообразните му теми бяха такива, каквито читателите на "Американ консърватив" разбират като основни за запазването на нашата страна и поддържането на принципите на една република, а не на световна империя.

Разбира се, трудното ще започне веднага, щом Тръмп се закълне като президент. Той ще трябва да формира кабинет от други лидери с качества, подобни на неговите, и допълнителни елементи, като сглоби екип от съветници и политически стратези, които да приложат неговата визия.

Тръмп е изправен пред предизвикателство, подобно на това, пред което се изправи Роналд Рейгън и постигна само частичен успех в преодоляването му - а именно това да намери достатъчно свестни хора, които да поемат юздите на управлението. Без прзидентът на открие нови таланти обичайният заподозрян бързо ще се върне - това са тези, които ни докараха войната в Ирак и чиято икономика доведе до голямата рецесия.

Колкото и трудна да е тази задача, първата стъпка - освобождаването на Америка от политическите династии, които я управляват през повечето време последните две десетилетия - е направена.

Сега могат да бъдат поведени другите битки и ако Тръмп се придържа към темите, които доведоха до избирането му - спечелени. Това е исторически миг и Америка отново има възможности, които биха били завинаги пропилени от безкрайните наследявания от страна на Бушовци и Клинтъновци.

-----

* Авторът е главен редактор на изданието "Американ консърватив", където е публикуван коментарът. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.