Новият български президент Румен Радев ще гради по-обективно политиката на страната си към Русия и при него е възможно възобновяването на големи съвместни проекти.

Това заяви пред РИА Новости Пьотр Искендеров - старши научен сътрудник от Института по славянознание към Руската академия на науките (РАН).

"Не бих оценявал бившия главнокомандващ ВВС на страна членка на НАТО като откровено проруски кандидат. Той заема по-обективна, по-благопожелателна позиция към Русия сред тези български политици, които участваха в изборите, особено в сравнение със съперничката си от движението ГЕРБ", отбелязва експертът.

Искендеров припомня, че Радев е за възстановяване на отношенията с Рукия предимно в търговско-икономическата сфера, без да отрича европейския вектор на София.

"Той критикува антируските санкции, въведени по линия на ЕС, като показали своята неефективност. Същевременно той не поставя под съмнение членството на България в ЕС и НАТО", казва Искендеров.

И допълва:

"Избирането на Радев безспорно ще повлияе на общото оздравяване на отношенията между Русия и България. Очевидно ще могат да бъдат оставени в миналото скандални епизоди като отказа на София да даде възможност страната да посетят висши руски ръководители, включително председателя на Държавната дума, както това ставаше преди. Безспорно България, заедно с други страни от Централна и Южна Европа, ще започне да настоява на равнище ръководство на ЕС за необходимостта от смекчаване или отмяна на антируските санкции. Т.е. България ще се присъедини към страни като Италия, Гърция, Кипър, Унгария, Словакия и други."

(В действителност България не забрани своеволно на шефа на Думата Сергей Наришкин да я посети през 2014 г. Той  фигурира в черния списък на ЕС, който е задължителен за целия Европейски съюз. Списъкът бе изготвен след анексирането на Крим - б.р.)

Подобряването на политическите отношения може да доведе до активизирането на търговията, съвместните икономически проекти.

"Ясно е, че при новия български президент Русия ще може по-активно да сътрудничи със София и в рамките на реализирането на съвместни проекти. Напълно е възможно отново да бъде повдигнат в един или друг вид въпросът за проект "Южен поток", но не в чистия му вид, а очевидно чрез включването на България в "Турски поток", в други проекти, които реализира Русия", заявява Искендеров.

Има перспективи за сътрудничество и по проекта за АЕЦ "Белене", прекратен от българска страна под натиска на ЕС.

"Участието на Русия в този проект не е погребано, тъй като става дума за това, че отказът на България от сътрудничество с Русия по тази АЕЦ е съпроводен със сериозни финансови загуби. Според мен напълно може да се говори за реанимиране на този проект, но пак ще зависи от това доколко последователно новият президент на България ще реализира своя курс към възстановяване на отношенията с Русия. Ако той по-твърдо заявява интересите на България на равнище ЕС, проектът "Белене" също може да бъде реанимиран", смята Искендеров.