“В неделя политици, напомнящи на Доналд Тръмп, победиха на президентските избори в две малки европейски страни – в България и Молдова. Както изглежда, популист националист е на път да победи на президентските избори и в Австрия”, пише Леонид Бершидский в BloombergView.

Авторът обръща внимание и на президентския вот идната пролет във Франция, където за поста на държавен глава ще се бори националистката Марин льо Пен.

Шведското националистическо движение “Северна съпротива” по време на поход мналата събота в Стокхолм пък обявило, че е започнала “световна революция”. Местните “Тръмписти” вече завоювали забележителни успехи във Великобритания, Полша и Унгария, както и непосредсвено до границата на ЕС – в Турция.

“Но Европейският съюз, при всичките му раздори и недостатъци, би могъл да се приспособи по-лесно, отколкото САЩ и да реагира конструктивно на подобно явление”, отбелязва Бершидский.

Според него не толкова зловещи били резултатите от изборите в България и Молдова. Тъй като там президентската власт била слаба с предимно представителни функции, избирателите заявили предупрежденията си посредством своя вот за президент, без да се опасяват от дългосрочни последствия.

Победа на антиевропейската и обявяваща се срещу мигрантите “Партия на свободата” в Холандия едва ли би довела до способност за сформиране на правителство. Партийният лидер и фанатик на Путин Герт Вилдерс трудно щял да намери коалиционни партньори.

Аналогично било и положение с италианското движение “Пет звезди”, което е с 5 пункта от Демократическата партия на действащия премиер Матео Ренци. Дори при добър за движението изход на референдума, насрочен за 4 декември по конституционна реформа и победа на следващия парламентарен вот, движението едва ли би могло да сформира кабинет. Този на Ренци биха могли да свалят по-скоро недоволни от правителството избиратели.

“Всичко това обаче не дава право на традиционните партии да игнорират въпроси, повдигани от крайно десните. Най-вероятно в повечето държави членки на ЕС имиграционната уредба ще бъде затегната, а социалните помощи за мигранти орязани. Когато десните сили се сдобият с по-широко представителство, те ще могат да задават тона на правителствата да се отнасят по-меко към Русия – новият съюзник на десните, на които се дава рамо с пропагандна машина и пари, какъвто е случаят с френския Национален фронт. Този обрат обаче не означава революция. Това е само сигнал за определена промяна, базирана на прозрението, че избирателите са одеснели”, пише Бершидский.

В крайна сметка в краткосрочна перспектива действията на популистите можели да са дори от полза за ЕС – европейските центристи да загърбят високомерието и самоувереността си, поне докато не ги изхвърлят от властта така безцеремонно, както били отхвърлени демократите в САЩ. В неспокойни времена по-мек стил на управление и по-стабилен политически модел бил за предпочитане пред по-твърдия подход.

“Птичето перо не се приземява с такава сила, както артилерийски снаряд”, заключава умозрително Леонид Бершидский.