Стив Банън, главният стратег на Доналд Тръмп, е бял супермачист и доставчик на фалшиви новини (преди да оглави кампанията на Тръмп, Банън ръководи крайнодесния сайт за сензационни новини Breitbart.com – б.р.). После пък, в интервю за, хмм..., „The Hollywood Reporter“ той за кратко звучеше като прогресивен икономист.

„Аз съм човекът, който насочва един трилион долара в план за развитие на инфраструктурата“, обяви той. „С отрицателни лихви по целия свят, това е най-великата възможност да построим всичко наново“.

Дали публичните инвестиции са област, в която прогресивните икономисти и задаващата се администрация на Тръмп могат да намерят допирни точки? Според някои, сред тях и Бърни Сандърс, мислят, че това е възможно.

Но да си спомним, че имаме работа с избран за президент, чиято бизнес кариера е една дълга поредица от неспазени обещания и откровени схеми – човек, който току-що плати 25 милиона долара, за да уреди исковете за измата срещу неговия „университет“. Като имаме това предвид, винаги трябва да се запитаме дали предлага нещо реално или просто ни забърква в поредната си измама. Всъщност, вероятно е най-добре да приемам, че всичко е схема, докато не се докаже обратното.

А вече знаем достатъчно много за неговия план за развитие на инфраструктурата, за да предположим с голяма доза вероятност, че той е в основата си мошенически и че ще обогати няколко човека с връзки и ще бъде за сметка на данъкоплатците, а в същото време изобщо няма да реши проблема с намаляващите инвестиции. Прогресивните икономисти не бива да се асоциират с това упражнение на шуробаджанашкия капитализъм.

За да разберем какво се случва, може да ни е от полза да започнем с това, което е необходимо да правим. Федералното правителство наистина може да взима пари назаем много евтино. В същото време, наистина имаме нужда да харчим пари за различни неща – от изграждане на канализация до транспортна инфраструктура. Посоката на действие, тогава, изглежда ясна: вземи назаем пари на тези много ниски лихви и използвай парите, за да поправиш това, което трябва да бъде поправено.

Но не това предлага екипът на Тръмп. Вместо това той призовава за огромни данъчни кредити: милиарди долари в чекове, раздадени на частни компании, които инвестират в одобрените проекти и които накрая осребряват чековете. Например, представете си частен консорциум, който трябва да построи платен път с такси за 1 милиард долара. Според плана на Тръмп, консорциумът ще вземе назаем 800 милиона и ще добави още 200 милиона в активи – но пък ще получи данъчен кредит за 82% от тази сума, така че реалните разходи ще бъдат само 36 милиона долара. А всички бъдещи приходи от таксите ще отиват при хората, които са извадили тези 36 милиона.

Има три въпроса, които трябва да си зададете още сега:

Първо, защо да го правим по този начин? Защо просто правителството нe направи тези разходи по начина, по който го направи при строителството на междущатските магистрали? Не е защото федералното правителство има проблем с намирането на пари. И докато участието на частни инвеститори може да ограничи натрупването на правителствен дълг в сравнение с директната схема, то евентуалният товар върху данъкоплатците ще бъде не по-малък, дори и по-голям.

Второ, как тази схема ще отговори на нуждата от нова инфраструктура на места, където проектите не могат да са печеливши? Нашите топ-приоритети трябва да включват неща като укрепване на диги и почистване на опасните отпадъци – къде са приходите в тези проекти? Вероятно правителството може да обещае да плаща пожизнени такси и на практика „да наеме“ дигите или каналите. Това ще направи още по-очевидно безвъзмездното раздаване на пари на избрани инвеститори.

Трето, каква причина имаме да вярваме, че тази схема ще генерира нови инвестиции, вместо да преопакова някои неща, които и без това ще се случат? Например, много градове ще трябва да подменят канализационните си системи в близките години. Ако тази подмяна стане по схемата на Тръмп, а не през обикновени правителствени инвестиции, няма да сме построили допълнителна инфраструктура, а просто ще сме приватизирали това, което щеше да бъде публична собственост. А хората, които биха придобили тези активи, ще са платили само 18 цента от всеки долар, данъкоплатците обаче ще са поели останалото.

Още веднъж: всичко това е излишно. Ако искаш да строиш инфраструктура, строй инфраструктура. Трудно може да бъде оправдана тази маневра, която заобиколя най-прекия път, дава на няколко човека изключително апетитни порции и създава условия и мотиви за огромна корупция. Или пък трябва да кажа, че трудно може да бъде оправдана тази схема, освен ако корупцията не е основната цел, а не страничен ефект.

Сега хората на Тръмп могат да направят всичките ми подозрения да изглеждат глупави, като скрият схемата с данъчните кредити за частни инвеститори и предложат чиста програма за публични инвестиции. И ако го направят, то прогресивните икономисти наистина трябва да ги подкрепят в това начинание.

Но това няма да се случи. Шуробаджанащината и сделките помежду им ще бъдат централна тема за тази администрация. Всъщност, Тръмп вече се среща с чужденци, за да рекламира своите бизнес интереси. А хората, които ценят собствената си репутация, трябва да внимават и да избягват всякаква връзка със задаващите се схеми.

Пол Кругман е носител на Нобелова награда по икономика и редовен коментатор за "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.