"Следващата година се очаква да донесе влошаване на международната среда и забавяне на растежа в еврозоната. На този фон прогнозите за българската икономика също бяха занижени, като последните очаквания са за растеж между 2,5% и 3,0%.

Тези прогнози са правени преди правителството да подаде оставка и съответно не отчитат повишения политически риск и неговите ефекти върху растежа.

Т.е. ръстът на икономиката през 2017 г. е много вероятно да е по-нисък, близък до 2,0%, ако създалата се ситуация доведе до отлагане на частни инвестиции и забавяне на големи европейски проекти, както това се случи при предишната политическа криза."

Това е заключението на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които представиха своя Алтернативен държавен бюджет за 2017 г.

Проектобюджетът за 2017 г., който беше приет на първото четене от Народното събрание, предвижда икономическия растеж да се забави до 2,5%. Макар че от последните думи на финансовия министър Владислав Горанов стана ясно, че брутният вътрешен продукт ще нарасне с 2,5-3,0%.

Новото издание на Алтернативния бюджет съвпада с "окото" на поредната политическа криза в страната, което поставя под въпрос самото приемане на бюджета за следващата година, споделят анализаторите.

Историята от последните години показва, че във времена на политическа нестабилност и промени бюджетът на държавата се разхлабва, а дефицитът расте. Опитът от 2013 и 2014 г. говори за опасност от по-ниски приходи, в това число по-слабо усвояване на европейски средства, заради по-бавните обороти на администрацията при „аварийния режим” на работа на изпълнителната власт, казват икономистите.

И още от анализа: в същото време се явяват множество непредвидени разходи, което в крайна сметка води до разпускане на бюджетната дисциплина.

Вземайки под внимание политическата нестабилност и опасностите пред фиска, в ИПИ са разработили консервативен макроикономически сценарий, който отчита вероятността от реализирането на външни рискове и охлаждане на растежа у нас.

"В тази фаза на икономическия цикъл е недопустимо страната да планира нови бюджетни дефицити (1,3 млрд. лв. по консолидираната рамка според внесения в НС бюджет), особено при положение, че за 2016 г. ще бъде постигнат балансиран бюджет."

Експертите предупреждават, че заявките на някои политически играчи за нови популистки харчове и дълбоки промени в данъчната система са изключително опасни. Всичко това са предложения, които търсят да се възползват от липсата на ясна отговорност в създалата се сложна политическа ситуация.

Сред популистките идеи, които се обсъждат напоследък, е ударното вдигане на минималната пенсия за стаж и възраст от 161 на 300 лв. (на Патриотичния фронт). А БСП предлагат отпадане на плоския данък, връщане на прогресивното облагане и въвеждане на необлагаем минимум. Двете предложения ще костват 2,73 млрд. лв. на бюджета. От левицата обаче обявиха, че оттеглят идеите си, за да ги реализират като са на власт.

От ИПИ призовават политиците към:

Отказ от всякакви идеи за нови разходи и популизъм на гърба на бюджета, в т. ч. за данъчната система - осуетяване на всякакви нови разходи, които могат да се „промъкнат” между първо и второ четене за законопроекта;

Залагане на буфери в бюджета както в приходната му част (очакваните постъпления от концесията на летище София), така и в разходната (задържане на 5% от разходите на бюджетните разпоредители до последното тримесечие);

Приемане на бюджета за 2017 с балансирано салдо - балансираният бюджет е най-неутралната възможна фискална рамка, която отговаря на създалата се сложна политическа ситуация;

Замразяване на разходите за текуща издръжка в публичния сектор и обуздаване на ръста на субсидиите; отлагане на големите разходи в сектор "Отбрана"; преустановяване на програмата за "безплатно" саниране на многофамилните сгради;

Отказ от увеличението на осигурителната вноска за държавна пенсия.