За 49 години на власт Фидел Кастро не се отказа от социализма

Бащата на кубинската революция Фидел Кастро издъхна в петък вечер в Хавана на 90-годишна възраст., съобщиха световните агенции.

"Главнокомандващият на кубинската революция почина  в 22,29 ч. тази вечер", заяви по националната телевизия снощи Раул Кастро.

Фидел Кастро става министър-председател на Куба през 1959 година, след революцията, която отхвърля подкрепяната от САЩ диктатура на Батиста. Оглавява Кубинската комунистическата партия и прави от Острова на свободата еднопартийна социалистическа държава.

Кастро беше начело на Куба 49 години и така стана третият най-дълго управлявал държавен глава след кралица Елизабет Втора и краля на Тайланд. Със смес от харизма и желязна воля той беше и една от водещите фигури в Студената война, демонизиран от САЩ и съюзниците, но възхваляван от социалистическите режими най-вече в Латинска Америка и Африка.

Съюзът му с Москва довежда до Карибската криза през 1962 г. Счита се, че 13-те дни на напрежение между САЩ и СССР са били момента когато светът е бил е най-близо до в ядрена война.

Поради заболяване през лятото на 2006 г. прехвърли правомощията си на първия вицепрезидент – своя по-малък брат Раул Кастро. На 19 февруари 2008 г., пет дни преди края на своя мандат, той обявява, че не желае и няма да остане президент и главнокомандуващ. На 24 февруари 2008 г. Народното събрание на Куба избира Раул Кастро за президент на Куба.

Любопитен факт е, че бившият кубински лидер държи рекорда за най-дългата реч в Обединените нации – 4 часа и 29 минути на 26 септември 1960 г.. Но е говорил и повече - 7 часа и 10 минути на партийния конгрес през 1986-а. 

По време на управлението му в Белия дом се сменят 11 президенти - Дуайт Айзенхауер, Джон Кенеди, Линдън Джонсън, Ричард Никсън, Джералд Форд, Джими Картър, Роналд Рейгън, Джордж Буш-старши, Бил Клинтън, Джордж Буш-младши и Барак Обама. Избран бе и дванадесетят - Доналд Тръмп, който обаче ще стъпи в длъжност чак след два месеца.

Кой бе Ел Команданте

Пълното му име е Фидел Алехандро Кастро Рус. Наричаха го също Ел Команданте.

Роден е на 13 август 1926 г. в град Биран в Източна Куба. Син е на испанския войнк Анхел Кастро, който на острова става богат собственик на захарни плантации, и на Лина Рус.

Завършва йезуитски колеж през 1945 г. Следва право в хаванския университет. Две години по-късно влиза в лявоцентристката Ортодоксална партия, която се бори срещу корумпирания президент Рамон Грау Сан Мартин и за смяна на подкупния политическия елит, както и за икономическа независимост от САЩ. По онова време Кастро нарича комунистите "кретени" и ги обвинява, че не могат да правят нищо друго, освен атентати.

През 1948 г. Кастро се жени за Мирта Диас Баларт. Тя е и единствената му законна съпруга. А броят на любовниците му и децата, които има от тях, едва ли някога ше бъде назован с точност.

Фидел Кастро става адвокат и се кандидатира за депутат през 1952 г., но ген. Фулхенсио Батиста извършва военен преврат и отменя изборите. Година по-късно Кастро ръководи нападението срещу казармата "Монкада" в град Сантяго де Куба. Половината въстаници са убити. А Фидел и останалите му съратници са заловени. Кастро е осъден на 15 г. затвор. По време на процеса поема сам защитата си и произнася знаменитата си реч, завършваща с думите:

"Историята ще ме оправдае."

През 1955 г. Кастро и хората му са освободени и емигрират в Мексико. Но в края на 1956 г. дебаркират с яхтата Гранма в Куба и започват партизанска война. Към бунтовниците се присъединяват десетки хиляди кубинци, на които им е дошло до гуша от корупция.

На 1 януари 1959 г. режимът на Батиста пада. А точно седмица по-късно отрядът на Фидел Кастро влиза в Хавана.

Дошъл на власт, Ел Команданте създава програми за всеобщо ограмотяване и за подобряване на здравните грижи за кубинците. Същевременно са предприети стъпки към социализма, като са националирани промишлеността и банките. големи парцели земя са отнети от собствениците. В резултат стотици хиляди кубинци напускат острова.

Макар да е въстанал срещу отмяната на изборите, Кастро отменя многопартийната система. Тази мярка е в сила и до днес. Също и до днес в Куба има купони за стоките от първа необходимост.

Режимът в Хавана се сближава все повече със СССР. Той подкрепя и движенията - според едни националноосвободителни, а според други терористични, в Латинска Америка, Африка и Азия.

Фидел Кастро става противник номер 1 на САЩ. През април 1961 г. за първи и последен път се проваля военна интервенция на Съединените щати на американския континент. Това става в местността Плая Хирон в Куба.

През октомври 1962 г. избухва Карибската криза, която едва не довежда до Трета световна война.  Американски разузнавателни самолети откриват кораби на СССР, пренасящи към Куба ракети с атомни бойни глави. Заснети са и ракетни площадки на територията на Куба с насочени ракети към САЩ. Но съветският лидер Никита Хрушчов, притиснат от американския президент Джон Кенеди, отстъпва. СССР демонтира ракетите си на острова.

Говори се, че срещу Ел Команданте са извършени стотици опити за атентат. Според някои източници те са 637.

Фидел Кастро е идол на световната левица, която предпочита да си затваря очите пред факта, че в Куба и до днес има хиляди политзатворници. За нея важното е, че той се опъва на САЩ. Кубинците все още не могат свободно да пътуват в чужбина.

Дребна подробност е фактът, че навремето дори една от дъщерите на Фидел Кастро - Алина Ревуелта, избяга в Испания с фалшиви документи за самоличност. Единствената му съпруга Мирта Диас-Баларт също избяга, но двамата вече бяха разведени.

На Ел Команданте се приписва следната фраза:

"Ако ще сам да остана в Куба, пак ще строя социализма."

Бедите на Куба често биват приписвани на наложената от САЩ икономическа блокада. Това е твърде пресилено, тъй като островната държава търгува свободно с целия Европейски съюз, Канада, Латинска Америка.

Краят на комунизма е кошмарен за Куба. Разпадането на соцлагера спира износа на много жизнено важни продукти за островната държава. Но Кастро е категорично против всякакви реформи.

Една година не му стигна да управлява половин век. Той сдаде властта през февруари 2008 г.