През юни 1991 година бъдещият президент на Русия Владимир Путин постъпва на работа в кметството в Ленинград. Тогава той оглавява комитета за външните връзки в администрацията на кмета Анатоли Собчак. Няколко месеца по-късно той дава вероятно първото си интервю в живота – с него разговаря журналистката от градския вестник „Час пик“ Наталия Никифорова. В това интервю Путин разказва за това как е попаднал в КГБ, как се е уволнил от там и защо не се разкайва.

Интервюто на Владимир Путин от 1991 година бе качено в интернет от руския сайт „Медуза“.

- Владимир Владимирович, вярно ли е, че сте работили за КГБ? И ако е вярно, това знаеше ли го кметът Собчак, когато ви покани на работа?

Не крия и никога не съм крил, че 17 години съм работил като външен разузнавач за КГБ. Друг е въпросът, че не съм го афиширал. Но Анатоли Владимирович знае бившата ми работа. Казах му, че се уволнявам от Комитета. Когато получих покана от Собчак, заявлението ми за напускане вече беше подписано. Уволних се с чин подполковник.

- А как се случи поканата за работа в кметството? Собчак ли ви позвъни?

Позвъниха ми приятели от юридическия факултет и ми предадоха, че Анатоли Александрович ме е видял на мероприятие, тогава си спомнил, че има нужда от външнополитически съветник, потърсил ме е. Получих покана за работа, на което откликнах с готовност. Можех да се подпиша под всичко, което казва Собчак.

- А сега не е ли така?

Той вече се занимава не само с държавна дейност, решава въпроси от ежедневието, съдбите на хората, поставен е в тежки условия. Да повдигнеш регионалната икономика не е възможно, когато националната икономика върви надолу.

След това журналистката пита Путин дали е вярно, че на практика той управлява общината в Санкт Петербург (бившия Ленинград – б.р.).

"Подобно твърдение е просто наивно. Има маса проблеми, които занимават кмета и за които аз нямам представа. Впрочем, едновременно казват, че съм част от КГБ и че съм уволнен от КГБ. Не работя там, не получавам пари. Освен това, в КГБ отидох напълно законно и явно, веднага след завършването на университета.

- Неочаквано ли беше за вас?

Не, бяха ме информирали няколко месеца по-рано. Съгласих се. Работих известно време на различни длъжности. Предложиха ми да започна работа по външното разузнаване. Приех предложението да работя по външното разузнаване. Приех го, когато завърших обучението си. И през всичките тези години работих в разузнаването. Включително и зад граница.

- Защо се съгласихте да работите за КГБ?

Знаете ли, аз даже го исках. Живеехме в друга система. Исках да работя в неполитизирана организация. Ако щете, водеха ме извисени мотиви. Смятах, че мога да приложа силите си в максимална полза за обществото.

- Сложете си ръка на сърцето, как мислите – защо преди 17 години КГБ избра точно вас?

С това се занимава отделът за кадри на КГБ. Никога не съм работил в този отдел и не знам как действат. Но знам, че имат дълъг списък с качества, които трябва да притежава работникът: способност за аналитична работа, за усвояване на чужди езици, интерес към определени дейности. Аз, например, се интересувах винаги от проблемите на международната икономика.

- Излиза, че вас са ви изучавали, а не сте знаели?

Разбира се. Специалните служби провеждат проучване на обектите си. Ако не знае обектът, той започва да се приспособява. И показва онези страни от характера си, които се надява да му помогнат.

- А знаете ли, че сред студентите, че това вашето е било доносничество?

Разбирам въпроса. Вероятно, това е бил най-простият подход за кадровия офицер. Да установи отношения с някой в университета или в предприятието, а после да използва информацията, за да обърне внимание на тези, които трябва да знаят. Но пък това не е единственият подход – ако избираш само хора, с които имаш вече отношения, скоро няма да има на кого да се опреш. Ще си изгубиш и очите, и очите."

Малко по-късно журналистката пита Владимир Путин дали е бил разочарован, когато е напуснал службата.

„За да продължа да работя в КГБ на определено ниво, трябваше да се преместя в Москва. И да купя кооперативна квартира и да се оправям с 300 рубли на месец. Имам две малки деца, стари родители. Те са на 80, живеем заедно. Не мога да ги оставя. А тук имаше работа, не лоша. Така реших да дойда в кметството.

- Интересно, а много хора гледат на идването ви тук като внедряване на човек на КГБ в администрацията?

Как може КГБ да ме внедри? Нали бях уволнен? Няма как да говорите за чудовището, за което толкова много говорим.

- КГБ за чудовище ли приемате?

Разбира се. Апаратът на комитета вече не изпълнява задачите, за които бе създаден. Трябва да се реформира. А пък аз работих по външните въпроси, нямах общо с вътрешните дела.

- Не се ли разкайвате за миналото си?

Не, не се разкайвам. Разкайваш се за престъпления. Аз не съм вършил никакви престъпления. И не се оправдавам. По-лесно е да се оправдаваш, отколкото да направиш решителна крачка. Аз я направих.

Малко по-късно в интервюто Путин е попитан доколко службата в КГБ го е обезпечила материално.

„Имам основните неща. Имам кола. За съжаление, не е много добра – Волга от 1972 година. Заедно с жена ми и родителите ми живеем в апартамент от 54 квадрата. В стара сграда."

Интервюто от 1991 година завършва с въпроса за това как се отнася Владимир Путин към въпроса за лустрацията.

„В условията на тоталитарна система е достатъчно да кажеш на всички: Мълчете! А сега, когато не може да се мълчи, всичко се промени. Но, повтарям, нито една специална служба в света не работи без агенти. Така е било, така ще бъде винаги. Но това вече не ме засяга – повтарям, аз бях уволнен от КГБ...“