Референдумът в Италия тази неделя не е просто за няколко дребни поправки в начина, по който функционират институциите в страната. Залозите са много по-големи от това и засягат цяла Европа.

От най-големите икономики в Европа, Италия бе засегната най-силно от рецесията. Страната се нуждае от стабилност и реформи. Прекалено дълго Италия избягваше да се изправи срещу проблемите и твърде често сменяше правителствата си. Последните избори през февруари 2013 година бяха пореден пример за тези проблеми: никой не спечели, неизвестността доминираше политическия пейзаж, а популистите станаха по-шумни от всякога. Събитията обаче се развиха по неочакван начин. Премиерът Матео Ренци успя да състави най-стабилното правителство в Италия от десетилетие насам и най-реформистката администрация от въвеждането на еврото насам.

[[nid:47582]]

Правителството на Ренци не постигна чудеса, нито пък разреши проблема с публичния дълг или някой от другите въпроси, натрупани за последните 30 години, но изправи Италия отново на крака. Това изискваше значителни жертви от нашата средна класа, нашите държавни служители и нашите пенсионери. Процесът бе много бавен, но той роди плодове и се върнахме към растеж. Дефицитът продължи да намалява, реформата на трудовия пазар премахна съществуващи от десетилетия спънки, банковият сектор преминава през серия от реформи, както и публичните институции, училищата и гражданското правораздаване. Вероятно не всички реформи са завършени и някои може и да са противоречиви, но те са значителни в една Европа, населена с нестабилни правителства, които често са заложници на популизма.

Стабилността и реформите позволиха на Италия да си върне гласа в Европа и да окуражи Европейския съюз да насочи икономическата си стратегия към инвестиции и растеж. Тази заздравена Италия вдъхва нов живот на идеалите на ЕС, особено когато Обединеното кралство обяви намерение да напусне и, което е дори по-важно, насърчава обща политика за миграцията, която е най-голямото политическо предизвикателство пред Европа.

Референдумът в неделя има потенциала да завърши този процес на реформи, да позволи продължаване на промяната и да направи по-силен гласа на Италия в Европа. В противен случай, всичко ще бъде блокирано.

Въпросът не е в съдържанието на самия референдум, а във факта, че отговорът „Не“ събра на едно място всички сили, които искат да блокират реформите: като започнем от Силвио Берлускони в дясно, през сепаратистите от „Северната лига“, до екстремисткия лидер на популисткото движение „Пет звезди“ Бепе Грило. Няма спор, че поправките в нашата конституция са необходими, за да направим институциите си по-ефективни: нито една друга страна в Европа няма две камари на парламента си с припокриващи се функции; очевидно депутатите са в много повече; липсата на ясно разграничение на отговорностите между националните и регионални власти предизвиква критики. Важността на предложените поправки е толкова очевидна, че те са били предлагани много пъти от 1980-те насам.

На карта са бъдещето на стабилността и реформите. Едните твърдят, че гласуване с „Да“ ще доведе до опасна концентрация на власт, но тези опасения са неоснователни, защото премиерът няма да получи допълнителни правомощия – а той и без това има по-малко правомощия в сравнение с всеки друг премиер в Европа. Всеки, който познава Италия, веднага ще забележи, че тези аргументи са смешни.

Какво да очаква Европа на сутринта на 5-и декември? Ако спечели „Не“, небето няма да падне. Ще има безспорно притеснителни последствия, ако бъдат победени тези, които поставят на преден план стабилността и реформите за сметка на популизма. Но аз имам доверие в моите сънародници и съм убеден, че „Да“ ще победи.

Паоло Джентилони е министър на външните работи на Италия. Статията му е публикувана във "Файненшъл таймс". Преводът и заглавието са на Клуб Z.