Дебатът "за" и "против" мажоритарния вот, предизвикан от резултатите от референдума, иницииран от "Шоуто на Слави", е доста показателен за нивото на българската демокрация в сантиметри. За съжаление, оказва се че за 27 години преход това ниво не е особено високо. Ясно е, че този дебат е изключително важен. В него на практика се решава колко точно власт да се отнеме от т.нар. елит и да се даде на т.нар. граждани. А на този свят, както е известно, всичко се дава, освен власт, и е нормално напрежението да е високо. И двете страни в дебата обаче си позволяват недопустимо за една демократична държава прекрачване на добрия тон.

Безспорно е, че екипът на "Шоуто на Слави" се държи доста отблъскващо на моменти. От думите и особено от поведението на неговите членове, които участват в дискусиите, често лъха огромно самочувствие на хора, които могат да говорят от името на целия народ. Не, не могат. Никой не може. Сценаристите често си позволяват заплахи, ултиматуми... По този начин те само вредят на каузата на мажоритарния вот - ако разбира се изобщо работят за тази кауза, а не за някоя друга, например "Слави-президент" или "Слави-премиер". Малко обраност и смирение няма да им е излишна. В крайна сметка един от водещите принципи на демокрацията е върховенството на закона. А според действащия закон за референдумите резултатът от последното допитване не е задължителен, макар и само заради недостига на 12 хил. гласа. За това парламентът има пълното право тепърва да дебатира за това как точно да се въведе мажоритарният вот у нас. И всеки, който поставя ултиматуми, не уважава върховенството на закона и съответно не е демократ.

Опонентите на Слави обаче, които са и с по-големи претенции за интелект, образование и култура, а често и с повече власт, не падат по-долу. В много техни изказвания, особено от начина, по който говорят, личи откровено презрение към вота на 2,5 млн. българи. Това са 35% от всички избиратели и толкова гласове не е събирала нито една партия, която е управлявала България в историята на прехода. Ако една държава е наистина демократична, то в нея политици, политолози, членове на неправителствения сектор, журналисти и всякакви други хора, които формират обществено мнение, нямат право да се държат по този начин. Тези 2,5 млн. са такъв огромен брой хора, че макар резултатът от референдума по закон да не е задължителен, депутатите не могат да не се съобразят с него. И ако не чист мажоритарен вот, то поне силен мажоритарен елемент, няма как да не бъде въведен. Подобни тежнения отдавна има в обществото, много преди Слави да се захване с темата.

Преди няколко месеца във Великобритания се проведе референдум за т.нар. Брекзит. Решението бе взето само с 2% разлика в гласовете. Никой политик не си позволи подобно поведение там въпреки малката разлика. И въпреки, че дори част от онези, които гласуваха "за", заявиха, че съжаляват за решението си още на другия ден. Това е демокрацията, гласовете се броят, а не се мерят или теглят. Решенията на мнозинството се уважават дори ако се окаже, че са били грешни и въпреки това, че винаги ще има недоволни, които са гласували по друг начин. Всеки, който се държи неуважително към вота на 35% от всички български избиратели, просто не е демократ.

В края на миналата година у нас се проведе един друг референдум - "за" или "против" електронното гласуване. Тогава електронният вот бе подкрепен от над 1 млн. и 800 хил. граждани. Политиците и тогава се опитаха да неглижират този вот, но в крайна сметка не успяха. Голямата част от експертите и неправителствениците обаче се отнасяха с дължимото уважение към него. Интересно, не се ли замислят тези дами и господа, че е много вероятно голяма част от миналогодишните 1 млн. и 800 хил. да са част и от тазгодишните 2 млн. и 500 хил.? И как така тези хора преди година бяха прогресивната част от обществото, а сега изведнъж се оказаха подведени наивници, искащи да въведат у нас избирателна система от Третия свят?

От противниците на мажоритарния вот прозвучаха и други умопомратичелни аргументи. Като например - 2,5 млн. са гласували "за", което означава, че 4,5 млн. са против и за това резултатът от референдума едва ли не няма значение. Ако възприемем този безумен принцип, който няма нищо общо с демокрацията, това означава, че всички български парламенти трябва да бъдат обявени за нищожни. Защото и при гласуването за тях активността е около 50%, а много често управляващите партии реално разполагат с по-малка подкрепа от 2,5 млн. гласа.

Демокрацията, както е известно, е два вида - пряка и представителна. И двата вида имат своето значение. Няма как едни и същи хора да са в състояние да упражняват представителна демокрация, но да нямат право да се ползват от пряката. Какъвто и да е крайният резултат от този дебат, ще е много важно ако участващите в него се научат да спорят културно и цивилизовано. И без да поставят под съмнение основни демократични принципи.