Георги Мишев: И ние като Америка ще станем велика страна от чужденци

– Г-н Мишев, преди години направихте сериала „Дунав мост“. Двадесет и седем години след промените в какъв филм живеем?

– Днес сме в „Дунав мост 2“. Ако сте ходили в град Ловеч, там освен Покрития мост на Колю Фичето, има и още един мост, вдигнат от военните по линия на Варшавския договор, и е характерен с това, че не води доникъде. Задънен от единия край, а е огромен, страшно скъп и е като петербургски мост, пренесен в Ловеч. Уникално съоръжение, строено със страхотно много пари, за да отчетат, че са правили нещо. Без да се съобразят, че никой няма как да минава по него. Идете, вижте го. Път за никъде.

– Защо стигнахме до тая задънена улица?

– Дълъг е отговорът, комплексен. И води началото си още от… залпа на Аврора, защото след този залп следва Коминтерна, който има пряка намеса в съдбата на България – оттогава тя е в чужди ръце. Не в ръцете на Америка, както искат да го изкарат сега. Зиновиев, Троцки, пък и нашият Кръстьо Раковски – всичко това е ликвидирало българските социалдемократи, начело с Благоев, които са започнали като евро-социалисти, но са били прекъснати и така започва болшевизацията на партията, довела до 9 септември. След 30-те години на XX век, които са известни на всички, през 9 септември и съдбата на България до днес.

– Какъв е мостът, по който е тръгнала съвременната българска политика? Казват, че народът гласувал за генерал-на промяна, но каква ще да е тази промяна, когато завоят е обратно към социализма?

– Все си мисля за това определение на Хемингуей за политиците: „Ако имах възможност, тези гадни копелета щях да ги разстрелям, защото нито един от тях не е работил нито ден за хляба си“. Всички наготово се прехранват от политиката. И нашите политици са такива: некадърни, живеят само от паразитизъм.

На президентските избори се случи голяма глупост, но не стана случайно. Тя е също инспирирана. Т. нар. ляво надигна глава и иска да замести статуквото. Лявото никога не е ставало за властта, но то не може да бъде и в опозиция – комунистът не може да живее като опозиционер. Той трябва или да е терорист, или да е на власт. За съжаление, това е историята ни. Или така, или така.

– Какво, според вас, ни предстои под тяхно управление?

– Римейк на Орешарски. Ще се оживят отново улиците, ще тръгнат протести, ще се замерят с домати младите и старите.

– Какво мислите за референдума, за пряката демокрация на Слави Трифонов?

– Референдумът е част от този глобален сценарий.

– Смятате, че Слави Трифонов е участник в сценарий?

– Ами как?! Кой го поддържа толкова години? Запитайте се как се появи Слави Трифонов. Един от неговите съратници разказва как изникват в ЦК на Комсомола и им поставят задача да направят един отбор срещу това ново СДС, което се е появило. Веднага след 10 ноември, когато се сформира СДС. Това е част от сценария на Андрей Луканов, а зад него стои КГБ.

– Не е ли прекалено Луканов да направи сценарий с действие 27 години?

– Луканов не го прави за онзи момент и казва, че е нужен фронт срещу зараждащото се ново около Желев и двама-трима философи и професори от университета.

– В едно интервю синът ви Михаил Вешим казва, че Слави Трифонов пръв разбира, че от простотията може да се изкарат пари…

– Но и не само от простотията. Слави разбра, че пари се изкарват в съюз с властта. Тръгнеш ли с някакви абстрактни идеи за правда и свобода, си обречен.

– С този референдум Слави Трифонов заявява, че играе срещу статуквото, а двете големи партии веднага прегърнаха идеята. Какво говори големият процент на гласувалите?

– Вотът на референдума показва некадърността на политическата класа, която породи и протеста през 2013 г. Народът иска по-добър кадрови подбор във властта, все пак да са му познати личностите във властта, затова гласува на референдума. Най-странна ми е втората точка със задължителното гласуване, това не го разбирам.

– Дорасли ли сме да решаваме съдбата си на референдум?

– Изобщо не сме дорасли. За референдуми в тези години в България не трябва да се говори. Обществото е неясно структурирано, то няма оформени прослойки, та тези прослойки да излъчат своите партии, своите представители във властта. В момента никой не може да каже кого представляват сега съществуващите партии. Срещу тях е огромната партия на бедните – няма средна класа, има малко богати.

Кого да питаш на тези референдуми? И как да питаш? Да не говорим за огромното невежество. Хората нямат представа от литература, от книга, вестници не четат. Цели квартали има без библиотеки, без книжарници… забелязвали ли сте кадрите по телевизията, в които показват нови апартаменти – изпипани, луксозни и една книга не се вижда…! Българинът днес няма необходимост от литература. Забравиха да четат – никой не чете на децата си, и децата не четат.

– Някои обясняват този процес с едно световно явление, наречено бунт срещу елитите. С това обясняват избора на Тръмп и Брекзит във Великобритания. И у нас ли наблюдаваме подобни бунтове?

– Не, това не е актуално за България, защото ние нямаме елит. Първо, ние заклахме нашите стари елити, формирани да кажем в началото на XX век и до 40-та година. Всичките ни елити са или по затвори, или в лагери, или Народен съд ги осъди.

– Може би бунтът е срещу умните, срещу образованите? Непрекъснато се чува мнението, че народът иска да го управляват хора, които го разбират.

–  Бойко Борисов си го каза: „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“. Това е обидна формула, кога е било така?! Има около него някакви, съществува все пак професионализъм на някакви равнища, но другите ги ненавиждат.

– Вие имате щастието да не „ходите“ по такива места като Фейсбук, г-н Мишев, и не подозирате мащабите на омразата, на страстта да смачкаш опонента си… 

– Това е пълно лумпенизиране. Лумпен е човекът без собственост, без своя територия. Той е Летящият холандец. Откъде да почне човек, Господи… Това са неща на махленско ниво – от най-крайните махали на едно селище, където живеят най-бедните и пропадналите. Винаги ги е имало, но преди години бяха нищожен процент, спомням си в нашето село имаше един-двама пияници. Всички други се стараеха да работят съзнателно и да подражават на работещите.

– Днес на кого подражаваме?

– Сега никой не подражава, гледа само да открадне. Ние легитимирахме най-неприятната черта на човека – кражбата. Как се стигна дотук ли? Ами кой взе земята на селяните? Кой изгони 3,5 милиона селяни и ги напъха в градовете? Какво да правят там?

– После бившите социалисти им изкупиха земите. Днес бившите социалисти притежават най-големите земи и територии по селата. Продължава отмяната на собствеността. Социалистите не се ли оказаха по-умни от образованите, от възпитаните?

– Хищници ни управляват. Акулите изяждат винаги дребните и златните рибки.

Наскоро обикалях в моите краища, в северна България, и видях празни села с догарящи старци или въобще без жители. Младите ги няма. Идват някакви мургави откъм Дунава и завземат селата.

– Страхувате ли се от бежанците? Българите много се страхуват, дори сънародниците ни с ромски произход.

– Това е психоза, създадена съзнателно. Ние, ако не осъзнаем състоянието си, някой ден България ще бъде превзета от чужденци. Тя в известен смисъл вече е. Знаете, че у нас има 350 хиляди имота на руснаци – не само по морето, вижте в полите на Витоша колко рускоговорящи собственици има.

– Америка е станала велика заради своите емигранти. Ние защо се боим толкова много от чужденците?

– И ние ще станем велика страна от чужденци, когато дойдат тук и почнат яко да работят. Земята ни има възможност да изхрани няколко Българии.

Най-големият грях на Тодор Живков и неговата партия беше Възродителният процес. Той изгони повече от 350 хиляди на Голямата екскурзия. Абсолютна глупост. Оттогава тези земи опустяха. Животновъдството се срина, а това бяха хората, които можеха да отглеждат 20 милиона овце! Прочетете старите пътеписи, за да видите какво животновъдство сме имали. В Чамкория, Боровец, е имало няколко огромни кошари всяка с по 100 хиляди овце, представяте ли си какво нещо! България е достигала до 50 милиона овце. И сега, в Близкия Изток, хората като чуят българин, български камион и шофьор, ги питат – къде изчезна вашето агнешко месо, къде отиде овчето сирене, къде отиде това-онова. А нашата земя е същата. Пасищата и горите са същите, запазени са, трябват само хора, които да ги обработват.

– По Живково време обезлюдиха селата, започнахме да се делим на „граждани“ и „селяни“. И днес всички сме граждани, но без гражданско общество…

– Градски жители без градско мислене.

– За Държавна сигурност искам да ви питам: имат ли морално право бившите агенти на ДС да участват днес в обществения дебат?

– Трябва ли изобщо да питаме? От лустрация трябваше да се започне навремето през 1989 г., но беше невъзможно. Защото имахме толкова слаба опозиция на Десети ноември, че не можехме да съберем 30 души за ръководство на СДС. 30 човека не можехме да съберем, представяте ли си?! Няколко дни заседавахме и не можехме да сформираме най-обикновена партия. И как да направим лустрация, като няма кадри? Няколко пъти се повдигаше въпросът от СДС, но половината като са ченгета, каква лустрация? Пак по едно чудо как се сформира тая Комисия по досиетата – тя и досега ми е загадка. Защото комунистите я направиха всъщност и сложиха начело един човек, който не можеш да кажеш, че е комунист. Евтим Костадинов. И той държи закона такъв, какъвто трябва да бъде. Самите негови хора се чудят как да го свалят. Няколко пъти правиха опити, а той казва: законът е такъв и той ще го изпълнява, какъвто е. Тоя човек заслужава паметник един ден, защото успя да извади на светло страхотни неща. Може да има 100 правди, но истината е една. Трябва всичко да се огласява, осветлява, да стига до разума на българина.

– Знаете ли коя е думата на годината според Оксфорд? Post-truth, пост-истина. Никога не знаеш дали онова, което ти се казва, е съвсем така. В полу-измислен свят живеем.

– Трябва да си дадем сметка, че живеем наистина в един фалшив свят, всичко е имитация. Като почнете от ментетата питиета, като минем през храната, фолк-певиците, красотата, която е изкуствена. Всичко е чалга. И това не е от Десети ноември, започна доста по-отдавна. Още навремето като наблюдавах Тодор Живков отблизо, открих, че е велик имитатор. Христо Пилето имитираше пойните птици. Но съм чувал Тодор Живков да казва: „Айде, ще ми хвалят Пилето, аз съм по-добър от Пилето“. Той съзнаваше, че играе, че ролята му е една игра. Целият му живот. Излъга всички, изигра ни. Всеки, който го застрашаваше, той отстрани и успя да разкара всичките си врагове по един артистичен начин, щото не е само брутално да застреляш някого като Сталин. Този го правеше с много по-хитри и йезуитски начини. И успя, чак накрая изведнъж каза: „Абе, социализмът е едно недоносче“. През целия си живот той го е знаел.

– А какъв ни е капитализмът днес, г-н Мишев?

– Такъв, с европейски субсидии.

– Като свършат чуждите пари, какво става?

– Катастрофа. Тогава ще дойдат истинските имигранти и ще създадат нова България.

"Площад Славейков"