Гледката е повече от отблъскваща: с ритник в гърба млад мъж събаря една жена по стълбите в берлинското метро и спокойно продължава по коридора. Един от тримата му спътници вдига бутилка бира от стъпалата и нехайно тръгва подир злосторника. Без да го е грижа за жената, сгърчила се от болка в ниското.

Отвратително

Това видео вече от седмица се върти из социалните мрежи, а в България няколко медии дори побързаха да обявят извършителя за бежанец. С настойчивия намек: „Ето какви ги вършат брадатите „гости” в Германия”.

Извършителят все още се издирва, но неговият спътник, който спокойно си взима биричката и не се интересува от жертвата, се оказа българин, както потвърди берлинската прокуратура. Самият злосторник също може да идва от България, както намеква прокуратурата, но това всъщност няма значение. Ако ще да е германец, исландец или патагонец, ако ще да е и бежанец - отвратителното и безпричинно насилие трябва не само да ни шокира и покруси, но и да ни окачи обица на ухото. Дори две:

Лъжи и внушения

Първо - да не вярваме на лавината от лъжливи и фалшиви новини, която постепенно ни задушава. И най-вече - да не вярваме на полуистините, надлежно подправени с пропагандни внушения в булевардните медии и в социалните мрежи, където безцеремонно се човъркат страховете и предубежденията на хората. „Насилие в Германия? Явно е дело на бежанец” - така звучи може би най-популярната от тези туршиени полуистини.

И второ - преди да сочим с пръст другиго като насилник и злодей, да се замислим поне за малко дали пък и в нашето гордо и уютно „ние” няма достатъчно насилници и злодеи, от които да се срамуваме. Защото българинът, който се интересува не от ранената жена, а от биричката, в никакъв случай не може да породи национална гордост.

В крайна сметка обаче: насилието няма нито родина, нито религия. Неговата "родина" е човекът, а "религията" му е омразата.

Текстът е от Дойче веле.