„Вие служите на разузнаването, имената ви остават тайна. Делата ви не се виждат, врагът е винаги на мушка. Няма време за разговори с другари, рядко връщате се у дома - и кога ли да си носите ордените? Винаги бдителни, винаги бдителни! Сърцата ви покой не знаят, вечно бдите вий! Дори в мирни времена - вий бдите, вие сте на пост! Чекисти, пазители на мира, вий, бойците на невидимия фронт.”

Този химн на съветската тайна полиция ЧК е преведен на немски не от другиго, а от Маркус Волф, дългогодишен шеф на разузнаването в Министерството за държавна сигурност на ГДР. По онова време „бойците на тихия фронт” все още са от плът и кръв, собственоръчно монтират „бръмбари”, фотографират планове и обслужват тайниците. А понякога ликвидират хора. И наистина не им остава много време да си носят ордените, получени за тези дела.

Но дигиталната революция сериозно промени дейността на тайните служби. Със съжаление трябва да кажем: дори драматично я улесни. Това се отнася както до набавянето на тайна информация, така и до разпространяването на дезинформация. Днешният свят е свързан електронно до последното жилище и до последната електроцентрала, а за съвременните чекисти това си е раят на земята.

На невидимия фронт

Тайните агенти вече не са принудени да опъват кабели зад тапетите и дни наред да зъзнат из хладни тавани, за да разберат какво се говори в жилището долу - така, както ни показа филмът „Животът на другите”. Днес техните очи и уши са компютрите и мобилните телефони. През тях агентите научават от какво се интересува обектът им в интернет, на кого и какво пише, кои са приятелите му и колко пари има в банковата си сметка. За да се набавят поверителни информации от Бундестага или от министерствата, вече няма нужда от източногермански „ромеовци”, които ухажват самотни секретарки. На АНС не ѝ трябва човек като Гюнтер Гийом, за да научи с кого разговаря канцлерката. Всичко това се върши отдалеч и на спокойствие, като просто се хакват компютри, далекосъобщителни кабели и мобилни комуникации.

Срещу тази подривна дейност могат да се вземат технически мерки, стига най-после да осъзнаем, че чекистите - както ги възпява химнът - бдят дори в мирни времена. Ала отворените общества на Запад са уязвими и на още едно „слабо място”, което за авторитарните режими по света направо изглежда като покана за манипулации: съумееш ли да въздействаш върху общественото мнение в една демокрация, ти вече въздействаш и върху политиката, върху практическите и персоналните решения. По време на Студената война ЩАЗИ и КГБ с всички сили се опитваха да въздействат върху формирането на общественото мнение и върху политиката на ФРГ в интерес на Москва. Много пари се наляха в Движението за мир. Още в онази преддигитална епоха вече се използваха фалшификациите и компроматите. Само че тогава бяха нужни съучастници, които да пласират съответните материали във вестниците и в телевизионните програми.

Кремъл и чекистът, който го ръководи, вече нямат нужда от такива съучастници. Техните дезинформационни батальони, в които роботите все повече изместват живите бойци, вече впръскват отровата си директно в интернет - и добре знаят, че там чака цяла армия от доброволци, които посредством така наречените „социални мрежи” разпространяват дезинформацията до най-затънтените кьошета на дигиталната вселена. Ключовото послание гласи: не вярвайте на нищо, освен на главозамайващите версии, идващи от Москва. Дори новоизбраният президент на САЩ изглежда податлив към тези версии.

Целите на Путин

Все по-малко са наивниците в Берлин, които не забелязват тази активност на Москва. Но нежеланието да се назоват нещата с истинските им имена блокира необходимата политическа, техническа и организационна реакция. А е ясно, че освен заклетите фенове на Путин, никой друг не се съмнява какво точно се случва. Шефът на Кремъл атакува с дигиталните си оръжия по всички фронтове, които му се виждат важни.

Целите му са очевидни: да дискредитира и дестабилизира политическите системи и съюзи на Запада; да подкопае онова, което някога се наричаше „морал”; да подпомогне онези политически сили, които ще улеснят прокарването на московските интереси; и да парализира или поне да дискредитира онези личности в политиката и в медиите, които му пречат да постигне целите си.

Във всички тези области Кремъл вече отбелязва успехи - както у дома, така и навън. По разбираеми причини Доналд Тръмп не желае да повярва на собственото си разузнаване, че Москва е повлияла върху изборите в САЩ. Зад закритите кремълски двери сигурно са на друго мнение. И няма да се задоволят с вече постигнатото, след като виждат колко добре функционира подривната им стратегия. Защото чекистът се възползва без никаква милост от слабото място на противника си. Тъй че в бъдеще и западните общества ще трябва да се придържат към призива от химна на чекистите: „Винаги бдителни, винаги бдителни!”.

Авторът е журналист във "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Коментарът му е публикуван и в "Дойче веле".