Не гласувах на референдума. И то не защото съм против мажоритарния елемент, обезсилването на партийните апаратчици и влизането в политиката на ярки успешни личности. А защото още преди изборния ден прочетох внимателно въпроса – за разлика от Тошко Сценариста, допусналите референдума депутати и феновете на чалга музиката.

Не ми харесаха някои от последиците, които ще има такова мажоритарно гласуване, каквото се предлага във въпроса на референдума. Всъщност въпросите бяха три, но кой знае защо комбинирани в един: 1) искаме ли народните представители да бъдат избирани мажоритарно 2) на два тура 3) с абсолютно мнозинство. И понеже много хора искат мажоритарен вот, двете допълнителни условия бяха пробутани, както на времето пробутваха на студентите бишкоти с кафето в старата сладкарница „Ялта“...

Тази тройна комбинация за мажоритарен вот неслучайно не се използва никъде в цивилизования свят. Да видим какви са рисковете от нея.

Повечето от страните с традиции в мажоритарното гласуване на парламентарни избори ги произвеждат в един тур, а не в два. Така е например във Великобритания, САЩ и Канада. Печели кандидатът, получил най-много гласове, без изискване за абсолютно мнозинство. Главният недостатък на тази система е, че възпроизвежда модел с две доминиращи партии и с много малък шанс нещо ново да се утвърди на политическата сцена.

Там, където има втори тур, се цели да се смекчи този недостатък. Например във Франция, където на втория тур отиват всички кандидати, получили поне 12,5% от гласовете. Теоретично могат да отидат до 8 души, на практика най-често отиват между 3 и 5. На втория тур обаче отново няма изискване за абсолютно мнозинство, а печели кандидатът с най-много гласове. В резултат на преразпределението на гласовете, подадени за по-непопулярните кандидати, шансовете за „пробив“ в двупартийната доминация са по-големи.

В „нашенския“ вариант за мажоритарно гласуване, подложен на референдум, се комбинират отрицателните страни и на двата модела. Да, нищо не е казано за броя на кандидатите, които могат да отидат на втори тур. Но има изискване за абсолютно мнозинство при избора (а това ще рече над 50% от всички участвали в него), от което следва, че ако на втория тур се явят повече от двама кандидати, нямаме никакъв шанс да съставим парламент, тъй като почти навсякъде изискването за абсолютно мнозинство просто няма да бъде покрито от никого. Ако кандидатите на балотаж са двама, засилваме доминацията на двупартийния модел – т.е., правим още по-непреодолим главния недостатък на тази изборна система.

Защо недостатък, ще каже някой. Ами най-малкото защото на последните парламентарни избори първите две партии в България взеха под 50% от подадените гласове. Т.е., още на първи тур ще пренебрегнем волята на над половината избиратели. А на втори тур ще ги заставим да избират между кафето и бишкотите.

Между другото, сходна беше системата, по която бяха избрани депутати от 200 мажоритарни района на изборите за Велико народно събрание през 1990 година. Но без изискване за абсолютно мнозинство. Ефектът? Току-що преименуваната тогава БКП получи абсолютно мнозинство в парламента именно благодарение на мажоритарните райони. Вторият ефект? Току-що сформираното Движение за права и свободи (ДПС) получи близо двойно повече депутати и стана трета парламентарна сила, въпреки че имаше над 100 000 гласа по-малко от БЗНС. „Пробиви“ на непартийни кандидати нямаше.

Само че сега сме гласували и за избор с абсолютно мнозинство. Това, апропо, е ноу-хау в световната изборна практика и е в състояние да произведе абсурди, с които сценаристите от горепосоченото шоу да ни забавляват непрекъснато между два избора или два референдума.

Лично аз между избори с абсолютно мнозинство и зелени гащи бих предпочел зелените гащи. Да видим защо.

Ще повторя, че „абсолютно мнозинство“ образуват над 50% от участвалите в едни избори. Добре, но как се определят участвалите? По сега действащия Изборен кодекс двата тура представляват един избор. Достатъчно е да си гласувал в един от двата тура, за да си участвал в този избор. Няма значение как си гласувал – може да е с празна бюлетина, може да си задраскал всички, може да си гласувал само на първи тур или само на втори.

Нека сега си представим следната ситуация, доста реалистична: ако се възприеме тази мажоритарна система, за която гласувахме на референдума, при сегашната активност 4 млн. гласували избиратели ще бъдат разпределени в 240 едномандатни мажоритарни района. Средното число е 16 667. Нека предположим, че в един район на първи тур са гласували 16 000 души. На втори тур бройката е намаляла на 12 000, което е логично, защото кандидатите на повече от половината гласували на първи тур са отпаднали. Но пък са се появили 1000 нови фенове на оцелялата двойка. На втория тур единият кандидат получава 7 000 гласа, а другият – 5 000. Пита се има ли избран кандидат с абсолютно мнозинство. Отговорът е – няма, защото са участвали общо на двата тура 17 000 души и абсолютно мнозинство се образува с 8501 гласа.

Всъщност, може да се окаже, че за абсолютно мнозинство са необходими 70% и даже повече от реално подадените гласове за един от двамата кандидата. Дори когато са само двама. Това, обаче, няма да се случи в твърде много мажоритарни райони. Спокойно можем да си представим ситуацията, при която се оказват избрани под 120 депутати от 240 района. И какво правим тогава, след като правителство може да бъде избрано от над 120 депутати?

Възможността в резултат на такъв избор да не бъде избран никой се засилва и от вече въведеното задължително гласуване, което предполага наличието на опцията „не подкрепям никого“ в бюлетината. Тази опция събра 5-6% на приключилите наскоро президентски избори, но на парламентарни избори е много вероятно в отделни райони процентът да подскочи силно нагоре.

Проумяването на ролята на „абсолютното мнозинство“ при избори в два тура ясно показа какво представлява този референдум. А именно – атака срещу държавността*. В пълна степен. Защото на много места, особено в големите градове като София, където всички политически партии и пристрастия са широко застъпени, шансът никой да не бъде избран с абсолютно мнозинство е много висок. Което означава че парламент няма да може да се конституира. И след няколко месеца ще се произведат нови частични избори, на които несъбралите 50% + 1 глас ще направят нов опит. Който на много места отново ще е неуспешен. След което ще следват нови частични избори.

Правилата са си правила, задължителни са, суверенът се е прознесъл. След няколко месеца невъзможност да се конституира пълноценен парламент от 240 народни избраници обществото ще започне да се пита: „Абе, не сбъркахме ли нещо?“. Ще стане очевидно, че трябва да се направят промени, които да позволят избирането на парламент в пълен състав, след като в много райони няма кандидат, способен да спечели абсолютно мнозинство. Кой обаче може да направи тези промени? Познахте - същото това Народно събрание, което не може да се конституира, защото е невъзможно да бъдат избрани всички народни представители. Кой обаче ще управлява през това време? Служебно правителство, разбира се, ако референдумът доведе пред урните достатъчно разочаровани от политиката хора, които с протестния си вот да изберат кандидат, различен от този на управляващата десница.

От което излиза, че Румен Радев еднолично щеше управлява България в неопределен период на безвремие, докато по някакъв начин се намери решение на невъзможността в някои избирателни райони да бъдат избрани народни представители. А това, уважаеми читатели, е атентат срещу държавността. Това е точно обратното на парламентарна република, точно обратното на разделение на властите и точно обратното на демократичната представителност.

И нелепото съобразяване с този сценарий е също толкова неприятно, колкото е неприятен очевидният страх от политиците да не би едно забавно предаване да ги нарочи за свои противници. От което, както знаем, не следва абсолютно нищо – въпреки цялото старание на шоуто по адрес на Бойко Борисов, той и партията му спечелиха всичко от десет години насам. Затова трябваше да се измисли нещо ново. Сетихте се, нали - референдум в деня на изборите. И само можем да благодарим на онези около 13 000 българи, чиито разум предотврати превръщането на това преднамерено безумие в задължително. Само можем да благодарим на онези около 13 000 българи, чиито разум предотврати превръщането ни в еднолично ръководена задунайска губерния за неопределен бъдещ период от време. И можем да продължим да се питаме кой и защо опита този атентат, кой е истинският сценарист зад Тошко и кой плаща сметката. И да, рано или късно ще разберем. Бъдете сигурни.

* Заглавието на текста идва от думи на премиера в оставка Бойко Борисов от 7 декември: "Двойният стандарт, лъжите, измамите рано или късно лъсват, като при референдума. Всички мислеха, че това е атака срещу нас, а то е срещу държавността".

** Подзаглавието е на Клуб Z.