Държавите от Европейския съюз ще трябва да затегнат контрола върху огнестрелните оръжия като част от мерките, които Европа взема срещу тероризма.

Правителствата и Европейският парламент се споразумяха днес по ревизията на директива от 1991 г. , която определя минимални изисквания към режима за огнестрелните оръжия в ЕС. Тя не пречи на държавите в него да въвеждат свои по-строги режими.

Обновената директива изисква вече да се маркират с номера не само оръжията, но и съществените им съставни части.

Данните за тях трябва да се съхраняват в национални електронни системи, а дилърите и брокерите да регистрират всяка сделка с огнестрелни оръжия незабавно.

Националните електронни регистри трябва да са взаимносъвместими и държавите да обменят информция като например за износа на огнестрелни оръжия или за отказите за издаване на разрешителни за тяхното придобиване и притежаване.

Новост е и че деактивираните оръжия, които се използват от колекционери, театри, киностудии или за сигнални цели, също ще подлежат на деклариране, защото могат да се преработят и реактивират.

Такива оржия са ползвани в терористичните атаки в Париж на 13 ноември 2015 г., се казва в прессобщение на Съвета на ЕС по повод ревизията на директивата.

Забраняват се за частно придобиване и притежание късите полуавтоматични оръжия с пълнител от над 20 патрона и дългите полуавтоматични оръжия с пълнител  от над 10 патрона.

Въвежда се специален строг режим със списък от основания за разрешаване на изключения от тази забрана - за цели на националнат отбрана, за охрана на ключови инфраструктури, за спортни цели.