Вече е ясно - промяна в изборното законодателство, която да е в унисон с референдума, до следващите избори най-вероятно няма да има. На този парламент му остават има-няма 20 дни.

И все пак - ако приказките на депутатите от всички парламентарни групи, че вотът на онези 2,5 млн. български граждани, които подкрепиха мажоритарния вот трябва да бъде уважен не са просто приказки, то този парламент би могъл да направи един малък жест към тях. Би могъл да направи и голям жест всъщност, с който дори има шансове да реши кардинално въпроса.

Според настоящия Изборен кодекс депутатите се избират по пропорционална система с право на преференциално гласуване. Това гласуване, което по принцип е добра опция за въвеждане на мажоритарен елемент, обаче е осакатено. Прагът за разместване на листата е 7%. А бюлетините, в които няма отбелязана преференция, се броят като преференция за водача на листата, с което на практика той е бетониран и няма никакъв шанс да бъде изместен от там.  Накратко - шансът гражданите да променят с нещо партийната листа е малък, а специално за водача такъв шанс няма.

В оставащото време на този парламент депутатите биха могли да направят нещо по въпроса. Ако има политическа воля - ще са необходими само няколко дни, защото подобни законодателни промени засягат само няколко текста в Изборния кодекс. Например - биха могли да понижат прага за разместване на листата от 7% на 3%, да речем. Така преференцията ще стане по-работеща и по-ефективна. Още повече, че подобно предизборно обещание - за въвеждане на преференциално гласуване с нисък праг - от ГЕРБ бяха заявили още по време на първата си предизборна кампания за парламент, когато успяха да спечелят 1 млн. и 6000 хил гласа и почти да имат собствено мнозинство в парламента. (Това е напомняне не само към ГЕРБ, а и към онези, които твърдят, че едва ли не мажоритарният вот е вкаран в обществения дневен ред от Слави Трифонов преди някоколко месеца).

Друга малка стъпка би била премахването на привилегиите за водача на листата. Ако пък депутатите и намалят прага на преференциите, и премахнат тези привилегии, то това вече би била сериозна крачка. Напред.

Най-сериозен напредък обаче би се постигнал, ако се въведе задължително преференциално гласуване без праг за разместване. Тоест - всеки избирател да е длъжен да отбележи предпочитан от него кандидат от партийната листа и тя се пренарежда според броя на преференциите. Така на практика избирателите ще решават кой ще влезе в парламента, а партиите ще запазят пропорционалното си представителство. Ако депутатите намерят воля да направят това, то вероятността не просто да направят малък жест към избирателите, а да решат генерално казуса, възникнал след референдума, е много голяма. Защото именно задължителното преференциално гласуване без праг е един от възможните отговори, които парламентът би могъл да даде на онези 35% от всички български избиратели, които искат мажоритарен вот.

От подобна стъпка всички партии ще спечелят доверие. Е, вярно, партийните ръководства ще загубят голяма част от своята власт. Но това така или иначе трябва да се случи. Именно това е основното послание на референдума - властта да е реално в избирателите, а не в партийните централи. Мажоритарният вот в два тура, избор на половината депутати с мажоритарен вот или задължително преференциално гласуване без праг са само възможните варианти това да бъде реализирано.

Не е вярно, че този парламент не може да направи нищо по повод референдума. Може - било малък жест, било голяма стъпка. Въпросът е дали има истинска воля у политиците да направят нещо повече от това да залъгват избирателите с приказки колко много уважават техния вот. На приказки отдавна никой не вярва.