Хората си изказаха мнението и Великобритания е разделена. Англичаните и уелсците гласуваха за излизане от ЕС. Шотландия и Северна Ирландия гласуваха да останат. Изникват важни въпроси - ще поиска ли Шотландия да излезе от Обединеното кралство и/или да може да остане в ЕС? Какво ще стане с границата между Република Ирландия и Северна Ирландия и, по този начин, с целия ирландски въпрос? Как могат хората да бъдат лишени от правата им? Какво става с търговията? Какво става с миграцията?

При референдума за независимост на Шотландия от Великобритания през 2014 г. шотландският народ бе изправен пред главоблъсканица. Ако Шотландия бе напуснала Обединеното кралство, тя би била автоматично изхвърлена от ЕС.

Шотландските националисти заявиха, че желанието им е Шотландия да подаде молба за членство в ЕС, но индикациите от Брюксел бяха, че Шотландия ще трябва да застане на опашката за членство. Всяка шотландска молба трябва да бъде одобрена от всички членки на ЕС, включително Испания, която настоява отцепническите региони да бъдат третирани внимателно, като се има предвид заплахата за отделяне на Каталуня.

С наближаването на задействането на Член 50 и желанието на правителството да избегне парламентарни дебати за условията на напускането на ЕС, може би си струва да се обсъди друга форма на "Брекзит". Защо Англия и Уелс не напуснат Обединеното кралство? Те автоматично ще бъдат изхвърлени от ЕС и тогава Шотландия и Северна Ирландия ще бъдат конститутивни части на Обединеното кралство, които ще останат в ЕС.

По този начин Обединеното кралство (вече превърнало се в Обединено кралство Шотландия и Северна Ирландия1) няма да задейства Член 50 и няма да напусне ЕС. Това ще означава, че няма да има проблем между Република Ирландия и Северна Ирландия за търговията и движението на хора през границата. Тогава гласоподавателите ще получат това, за което гласуваха. Шотландия и Северна Ирландия ке могат да приемат еврото, ако пожелаят. Сухопътната граница на Великобритания с Англия ще бъде границата с Шотландия.

Шотландия ще бъде освободена от управлението на Уестминстър, без да трябва да напуска Великобритания. Секторът на финансовите услуги в Единбург няма да има нужда да се притеснява, че ще загуби "паспортните права", а Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия ще запазят кралицата като държавен глава, който ще продължи да живее между Лондон, "Уиндзор" и "Балморал".

Народностите в страната ще създадат нова конституционна подредба, за да сътрудничат тясно и да признаят историческото роднинство помежду си. Страната може да бъде наречена Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Като такова то ще бъде запазено, но преустроено са свят след "Брекзит". Финансовите транзакции ще трябва да бъдат съгласувани между частите на Великобритания, за да бъде запазена стабилността.

Излизането на Англия и Уелс от ЕС ще позволи на правителството в Уестминстър да преговаря без отлагане (и предварително) за благоприятно споразумение с Европа без необходимостта всички страни да се съобразяват с ограниченията на Член 50. Могат да бъдат включени преходни разпоредби за търговията, миграцията и финансовите вноски. Дори ЕС може да спечели - той ще продължи да има 28 страни членки, тъй като няма да бъде напуснат от членуваща в него държава.

Някои въпроси ще бъдат запазени за "новото" Обединено кралство на основата на сътрудничество, включително сигурността и мястото в ООН. На английските и уелските граждани ще бъде предложена възможността да имат двойно гражданство на Обединено кралство Шотландия и Северна Ирландия, като запазят правото си да живеят и работят в ЕС. Същите права трябва да важат и за гражданите на Шотландия и Северна Ирландия, за да запазят правата си да живеят в Англия и Уелс. Има прецедент в тази сфера със споразуменията с Република Ирландия.

Ако тези мерки бяха взети, 48-те процента, които гласуваха за оставане в ЕС, щяха поне да чувстват, че правата им на граждани на Съюза не са отнети.

------

1В момента официалното наименование на държавата е Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Великобритания включва в себе си Англия, Шотландия и Уелс.

* Авторът е консултант по креативно мислене и старши изследовател в Университета в Кембридж. Статията му е публикувана във в. "Гардиън".