Забавна, феминистки настроена и непримирима, Кари Фишър запази закачливия си хумор в добро и зло. Звездата си отиде на 60 в края на черната 2016-а. Актрисата, която влезе в сърцата на милиони зрители като принцеса Лея от „Междузвездни войни“, почина в Лос Анджелис след инфаркт, получен по време на полет от Лондон. Освен с актьорския талант и красотата си, Фишър беше известна и с непоколебимата си честност. 

В нейна памет „Гардиън“ събра някои от най-оригиналните ѝ изказвания. Започваме с цитат на героинята ѝ в „Междузвездни войни“.

Принцеса Лея:

Те живяха в несправедлив свят и в несправедливо време и естествено станаха герои.

За костюма си като робиня в „Завръщането на джедаите“, пред баща, който пита: „Какво да кажа на детето си, ако то зададе въпрос защо сте облечена така?“:

Кажете му, че един огромен плужек ме е пленил и ме е принудил да нося този тъп костюм, а после съм убила чудовището, защото мразя да съм в този вид. После съм смъкнала това от себе си. Зад кулисите.

За „Междузвездни войни“:

Филмите трябваше да си стоят на екрана, плоски, големи и шарени, да те повлекат в сюжета си и после да те върнат обратно в непроменения ти живот. Но този филм наруши правилото. Той изтече от киносалона, преля от екрана, повлия на много хора толкова дълбоко, че имаха нужда от безброй талисмани и играчки, за да останат свързани с него.

За кастинга си в „Междузвездни войни“:

Преспах с някакъв нърд (бел. ред. – вдетинен почитател на научна фантастика). Надявам се, че е бил Джордж Лукас. Взимах прекалено много наркотици, за да помня.

За принцеса Лея:

Каквото и да става, все съм си принцеса Лея. Ако искам да получа добра маса в ресторант, не казвам, че съм написала книга. Или ако искам някой да приеме чек от мен, а не си нося личните документи, няма да кажа: „Гледали ли сте „Когато Хари срещна Сали?“ И на надгробния ми камък ще пише „Принцеса Лея“.

За остаряването:

Моля, спрете да обсъждате дали съм остаряла добре. За нещастие, това наранява всичките ми чувства.

Тялото ми не остаря толкова добре, колкото мен.

Не съм много щастлива от това, че остарявам, но какви са другите възможности?

За аферата си с Харисън Форд:

Не мисля, че е чак толкова недискретно и със сигурност не е обидно. Не е грубо към него. Ласкателно е. Тоест, забавно ми е как реагират хората. Бих спала с него и на седемдесет и три.

За баща си Еди Фишър, който помага на Елизабет Тейлър след смъртта на съпруга й:

Първо попи сълзите й с кърпичката си, после я утеши с цветя, а накрая определено я утеши с пениса си. Това направи брака му с майка ми доста странен.

За славата:

Притежавахте образа ми през всичките тези години, така че всеки път, когато се видя в огледалото, трябва да ви пратя чек за няколко долара.

За дрогата:

Нали знаете, казват, че религията била опиат за масите. Е, направо религиозно съм взимала маса опиати.

За биполярното разстройство:

Мислете за това като за възможност за героизъм. Не героизъм като „Живях и оцелях в Мосул по време на нападение“, а като емоционално оцеляване. Това е възможност да бъдеш добър пример за другите, които може да страдат от същото разстройство.

За смъртта и бельото:

Помните ли бялата рокля, която носех във филма? Джордж дойде и ми каза още на първия ден от снимките, че няма да нося сутиен под нея. Защо, питам го. А той казва:

– Защото няма бельо в Космоса.

Каза го с такава сигурност, все едно е бил в Космоса и не е видял никакво бельо там.

– Отиваш в Космоса и си в безтегловност. Тялото ти се разширява, но не и сутиенът, така че ще бъдеш задушена от бельото си.

Мисля, че това ще бъде чудесна епитафия за мен. Все казвам на по-младите си приятели, че както и да умра, искам да съобщят, че съм се удавила в лунна светлина, задушена от собствения си сутиен.

"Площад Славейков"