Отново водим спор за фактите. Подобни спорове могат да изглеждат измамно съществени. Точно като този.

Миналата седмица стана ясно, че ЦРУ е стигнало до заключение, че в края на президентската кампания Русия е опитала не просто да се намеси, а и да помогне на Доналд Тръмп. Избраният за предидент определи като несериозни заключенията на разузнаването, като в същото време нарече несериозна и цялата общност от разузнавачи. Тръмп определи разкритията като „смешни“. В съобщение от преходния екип пише, че „това са същите хора, които казаха, че Саддам Хюсеин има оръжия за масово поразяване“. Добронамерените журналисти веднага решиха да проверят фактите.

Последните обвинения са продължение на познатата песен от кампанията, когато Хилъри Клинтън многократно обвини Доналд Тръмп, че играе за Русия. Те напомнят и на дълбоко вкоренените в американската култура тревоги от времето на Студената война – за „червените под леглото“ и за страха от инфилтриране на руснаци. Накрая, те осигуряват логично обяснение на много либерали за странната и притеснителна победа на Тръмп: просто руснаците са виновни.

Но простите обяснения, особени онези, които прехвърлят вината към конспирации и чужденци, пречат на трезвия разсъдък. Същото правят и споровете за фактите. Демократите, анализаторите и журналистите се хващат за доказателствата, че Русия стои зад хакерските атаки, а пък Тръмп и съюзниците му, които използваха изтеклите мейли в кампанията си срещу Хилъри Клинтън, повтарят, че това е „невъзможно да се установи“. Тази комбинация произвежда изключително много шум, от който никой нищо не се разбира.

От избухването на скандала научихме достатъчно много за фактите, въз основа на които разузнаването е стигнало до заключението си, но самите разкрития на ЦРУ си остават класифицирани. „Ню Йорк таймс“ публикува подробен текст, който събра всичко известно дотук. Читателите научиха, че масивът с имейли на Демократическата партия е придобит чрез сравнително проста схема за кражба на данни. „Ройтерс“ публикува статия, според която наличните данни не са достатъчни, за да докажат, че руските хакери са искали да помогнат на Тръмп, а не например просто да направят поразия. Но този текст се изгуби сред морето от публикации, които се опитваха да докажат, че ЦРУ са прави, а Тръмп греши.

Огромното количество детайли, които тези статии избълваха, както и самият брой на публикациите за това как Русия е хакнала изборите, създадоха илюзията за широка обществена дискусия по темата. Но тази дискусия е фокусирана върху нещо, което изобщо не трябва да бъде предмет на спор: въпроса дали Тръмп е прав да не се доверява на заключенията на ЦРУ, които се базират на недостъпна за журналистите информация. Коментаторите непрекъснато заклеймяват Тръмп, че отрича тези заключения и призовават за цялостно разследване на хакването. Това безспорно трябва да се случи. Но когато журналистите са заети да доказват очевидното, те пропускат важните въпроси. Нищо не може да разсее толкова успешно публиката от един спор за фактите.

Ако има една обща черта между Тръмп и Путин, то това е тяхното разбиране за това каква мощ има разделянето на фактите от истината. Като отрича известни и доказуеми факти, като например навика на Тръмп да се отмята от свои думи, както и като отрича неизвестни за публиката факти, като например информацията на ЦРУ за руските хакери, Доналд Тръмп разширява непрекъснато своята власт над публичната сфера. Резултатът са яростни опити да се доказват очевидно известни факти или пък класифицирани. Тези безплодни усилия пък са достатъчни да повишат градуса дотолкова, че никой вече да не помни за какво говорим.

Нека си представим как би изглеждал разговорът, ако не бяхме се побъркали по отказа на Тръмп да приеме заключенията на ЦРУ. Сега щяхме да обсъждаме кой е най-подходящият отговор на хакването. Щяхме да говорим за последиците за американския изборен процес изобщо и за резултатите от последните избори. Щяхме да се питаме защо е важно, че действията на Русия са били насочени в полза на Тръмп. Но в разгара на споровете около фактите журналистите и анализаторите се държаха все едно отговорите на тези въпроси са очевидни. А те не са.

Дискусията дотук, както и призивите за отмяна на резултатите от изборите, масово пренебрегваха въпроса за ролята, която опитът за намеса на Русия всъщност е изиграл в победата на Тръмп. Трудно може да бъде измерен този ефект, но пък нека отчетем последствията от пренебрегването на този въпрос. Представете си, че попълвате важен тест, а някой ви е изпратил отговорите по пощата. Изпитната комисия не се интересува дали си помолил за тези отговори, дали си ги прочел, нито пък дали са верни. Анулират ти резултата, само защото си получил отговори. Това, разбира се, би било крайно несправедливо. И още по-лошо, това би дало на някого властта да ти попречи изобщо да изкараш теста – единственото, което трябва да прави той, е да пусне плик в пощата. Ако американските медии и част от американското общество вярват, че изборите са невалидни само заради желанието на Русия Тръмп да победи, така те дават в ръцете на Москва прекомерно влияние над американските избори – сега и в бъдеще.

Но нека приемем, че руската намеса не само е била целенасочена, но и успешна в помощта си за Тръмп. Това би означавало, че придобитата от руснаците и разпространена от Уикилийкс информация е успяла да убеди достатъчно американци да променят избора си. Защо това да е нередно? Отговорът отново не е очевиден.

Някои казаха, че руската намеса е „опетнила“ изборите. Това означава да приемем, че съществува такова нещо като „неопетнени“ избори или пък „неопетнено“ обществено мнение, след като говорим, че Русия е повлияла на мнението на избирателите. Идеята, че американското обществено мнение може да бъде „опетнено“ при досег с чуждо влияние, съдържа притеснителни и архаични полутонове на призив за непорочност на нацията.

В почивните дни преди изборите бях във Филаделфия, за да набирам гласове за кампанията на Клинтън. В неделя следобяд един автобус с холандски доброволци спря пред църквата, където беше местният щаб. В първия момент се стъписах: беше ли нормално тези чужденци да идват в Америка и да се включват в кампанията? Разбира се, че беше.

Президентът на Съединените щати упражнява много повече влияние върху сигурността по света, отколкото всяко друго човешко същество. Бях във Филаделфия, защото вярвам, че Тръмп представлява съществена заплаха не само за американската демокрация, но и за света. Страх ме е, че той може да започне ядрена война. И съм твърдо убедена, че неговите действия ще доведат до необратими последици за природата. Гражданите на Холандия бяха във Филаделфия поради същата причина: да помолят американските избиратели да спасят света от Тръмп. Те имаха също толкова легитимното право да ги молят, колкото и аз.

Разбира се, за разлика от руските хакери, тези холандци бяха частни лица, а не представители на държава, още по-малко на враждебно настроена страна към САЩ. Нито пък разполагаха с информация, придобита чрез шпионаж.

От друга страна, Съединените щати често и безмилостно са се намесвали в изборите на другите държави. В Южна Америка, в Близкия изток или в Източна Европа тази намеса е била открита или прикрита, от финансиране на продемократични сили, през предоставяне на обучение за политически лидери, до избор на кандидати за поставяне на властови позиции. В тези свои действия Съединените щати със сигурност използват данни от своите разузнавателни агенции. Русия постоянно (и често без основания) обвинява САЩ, че се бъркат във вътрешните й работи, но никога не се опитва да посочи двойните стандарти на американците.

Двойните стандарти в политиката не са нещо рядко срещано. Те даже не са задължително лоши. Но те не могат да бъдат просто очевидно правилни: трябва да бъдат разбрани и обяснени. Разговорът, който трябва да водим сега, е сложен. Трябва да говорим за това как общественото мнение се оформя в един взаимосвързан свят. Трябва да се запитаме дали има информация, която трябва да бъде изключена от публичната сфера, защото е придобита чрез шпионаж или по незаконен начин. Трябва да обсъждаме как журналистите да се отнасят към такава информация, когато попаднат на нея. Трябва да си задаваме въпросите дали, кога и как Съединените щати имат правото да се намесват в изборите на други страни – и как това се отнася към нашето право да настояваме, че американските избори не трябва да бъдат подлагани на външно влияние. Трябва да се включим в тези сложни дискусии за онази публична сфера, която е жизненоважна за демокрацията.

Вместо това, ние спорим за фактите и преувеличаваме щетите за американската политическа култура, които донесе кампанията на Тръмп, неговата победа и неговото поведение след това.

Коментарът на Маша Гесен е публикуван в "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.