Eвропейската комисия може и без български комисар. Това показват рокадите след напускането на зам.-председателката ѝ Кристалина Георгиева, която става главен изпълнителен директор на Световната банка.

Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер предаде отговорностите на Георгиева за бюджета и човешките ресурси на германския комисар Гюнтер Йотингер, който трябва да се яви на изслушване за утвърждаване в Европейския парламент.

Портфейлът на Йотингер – дигиталната икономика и общество – Юнкер повери на наблюдаващия го заместник-председател на Комисията Андрус Ансип, бивш министър-председател на Естония.

Накратко, свободни ресори няма, работата продължава, никой от не дава зор на България да предложи своята номинация. В Брюксел не усещат нейната липса, справят се и без българско участие.

София трябва да предложи своя кандидат, само защото за всяка страна-членка в Колегиума на комисарите има по един стол.

Сегашното положение напомня за тезата, че ЕС не се нуждае от толкова голяма Комисия, в която непременно да са представени всички страни-членки. Възможно е да има по-малко комисари и участието на държавите във висшия изпълнителен орган на ЕС да е ротационно.

Такава промяна не е предстояща, поне в близко бъдеще. Сегашната ситуация означава, че някъде в началото на тази година Юнкер ще реши какво да даде на българите, когато те номинират своя комисар.

Възможностите са две: или председателят на Комисията ще прояви творчество, като измисли нов ресор (като многоезичието за румънците между 2007 и 2010 г.), или ще отдели част от вече съществуващите портфейли на останалите комисари.

Коя част и кой портфейл, това зависи от кандидата, който ще предложи София.

Какво се очертава за даване от страна на Брюксел?

Поделяеми изглеждат ресорите следните комисари:

- Кармену Вела (Малта) – околна среда, морско дело и рибарство: може да се отдели околната среда. В предишните комисии имаше отделни комисари за нея и за рибарството;

- Витянис Андриукайтис (Литва) – здравеопазване и безопасност на храните: безопасността на храните е отделима в съчетание със защитата на потребителите;

- Вера Йоурова (Чехия) – правосъдие, потребители и равнопоставеност на половете: първият български еврокомисар Меглена Кунева отговаряше именно за защитата на потребителите;

- Тибор Наврачич (Унгария) – образование, култура, младеж и спорт: очевидно е, че пъвите две са отделими от вторите две.

Делим изглежда и ресорът на френския еврокомисар Пиер Московиси – икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз. В миналото икономиката и финансите от една страна и данъците и митническия съюз от друга бяха отделни портфейли.

Сега Юнкер едва ли би ги отделил, тъй като придава особено политическо внимание на борбата с данъчните измами и избягването на данъци, а и да се отнемат правомощия точно на представителя на Франция в Комисията не изглежда най-целесъобразният ход.

Съществува и вероятността Юнкер да използва номинацията на новия български комисар за по-мащабни рокади в екипа си, но едва ли той би рискувал дестабилизация в приоритетни ресори по средата на мандата си.

Такъв “ремонт” на Комисията освен това би могъл да бъде изтълкуван и като признание, че тя не се справя според очакванията. Той би бил свързан със серия нови изслушвания в Европейския парламент, които са възможност за евроскептици и еврофоби да я атакуват.

Така че най-вероятно е, за разлика от първите две години на тази Комисия, България да остане с ресор от “лека категория” встрани от приоритетните области.

Не се сбъдна прогнозата на вицепремиера Румяна Бъчварова да узнаем номинацията до края на миналата година.

Обсъжданията по въпроса затихнаха и на политическо ниво и в медиите у нас. Не се знае дори кое правителство ще номинира комисаря – сегашното, което е в оставка, но има правомощията да го направи, или служебното, което президентът Румен Радев предстои да назначи.