Article_top

Баташкото клане е на корицата на януарския брой на сп. Military History. Заглавието е "Лицето на злото". Вътре на един от най-мрачните моменти от историята ни са отделени 7 страници. Материалът, който подробно проследява събитията от 1876 г. в България с акцент върху ролята на американския журналист Джанюариус Макгахан, е Ричард Селсър, преподавател по история в Weatherford College и автор на 10 книги.

"Military History" е издание на най-големия издател в света на исторически списания. Сред тях са още America’s Civil War, American History, Military History Quarterly и т. н. 
Повече подробности на HistoryNet.com

Интересно е как американски историк интерпретира този момент от българската история. 

"Модерната ера на геноцида започва в забравен край на Османската империя - не в Армения през 1915 г., както много хора смятат, а в малко българско селище през 1876 г. Това събитие - клането на жителите на Батак - е част от Априлското въстание срещу османското управление в България. Днес то е само бележка под линия в историята. Отоманските турци били мюсюлмани, а техните български поданици - източноправославни християни. Така това, което започнало като война за независимост, прераснало в свещена война. По време на въстанието, докато западният свят изразява гняв и остро осъжда случилото се, силите на султан Абдулазис избиват над 15 хил. българи...", пише той.

Според автора въпреки че "Батак притежава всички елементи на история от първите страници - политическо потисничество, религиозно преследване, престъпления срещу човечеството и т. н. - Баташкото клане остава нечуто по три причини". Първата е Желязната завеса, която спира притока на информация. Втората е объркването в датирането - заради новия и стария стил. Трето, основните имена са на два езика - български и турски.

Той разказва подробно за Априлското въстание, събитията в Батак. Специално внимание е отделено на ролята на американския журналист и правозащитник Макгахан - как той научава за клането, отива на място и разказва за него в "Дейли нюз".

"Според оценката на Макгахан от 9000-те жители на Батак само 1200 са оцелели. Публикуван на 7 август в "Дейли нюз", неговият репортаж дава първите данни, които излизат от България", пише Селсър. Историкът припомня и горчиво-хапливия коментар на Макгахан: "Мога да кажа спокойно, че направих за смазването на Турската империя повече от всички други...освен от самите турци".

Според автора на материала американският журналист, който днес е слабо познат в родината си, продължава да се радва на голяма почит в България.

През 2007 г. в България се разрази раздухан скандал около "Митът Батак" - проект на изкуствоведката Мартина Балева и историка Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет. Темата възбуди т.нар. патриотична общественост като се заговори и за опит за изкривяване на историята. В основата на изследването на Балева беше  картината на полския художник Антони Пиотровски "Баташкото клане", рисувана през 1892 г., т. е. 16 години след Априлското въстание

 

Баташкото клане е на корицата на януарския брой на сп. Military History. Заглавието е "Лицето на злото". Вътре на един от най-мрачните моменти от историята ни са отделени 7 страници. Материалът, който подробно проследява събитията от 1876 г. в България с акцент върху ролята на американския журналист Джанюариус Макгахан, е Ричард Селсър, преподавател по история в Weatherford College и автор на 10 книги.

"Military History" е издание на най-големия издател в света на исторически списания. Сред тях са още America’s Civil War, American History, Military History Quarterly и т. н. 
Повече подробности на HistoryNet.com

Интересно е как американски историк интерпретира този момент от българската история. 

"Модерната ера на геноцида започва в забравен край на Османската империя - не в Армения през 1915 г., както много хора смятат, а в малко българско селище през 1876 г. Това събитие - клането на жителите на Батак - е част от Априлското въстание срещу османското управление в България. Днес то е само бележка под линия в историята. Отоманските турци били мюсюлмани, а техните български поданици - източноправославни християни. Така това, което започнало като война за независимост, прераснало в свещена война. По време на въстанието, докато западният свят изразява гняв и остро осъжда случилото се, силите на султан Абдулазис избиват над 15 хил. българи...", пише той.

Според автора въпреки че "Батак притежава всички елементи на история от първите страници - политическо потисничество, религиозно преследване, престъпления срещу човечеството и т. н. - Баташкото клане остава нечуто по три причини". Първата е Желязната завеса, която спира притока на информация. Втората е объркването в датирането - заради новия и стария стил. Трето, основните имена са на два езика - български и турски.

Той разказва подробно за Априлското въстание, събитията в Батак. Специално внимание е отделено на ролята на американския журналист и правозащитник Макгахан - как той научава за клането, отива на място и разказва за него в "Дейли нюз".

"Според оценката на Макгахан от 9000-те жители на Батак само 1200 са оцелели. Публикуван на 7 август в "Дейли нюз", неговият репортаж дава първите данни, които излизат от България", пише Селсър. Историкът припомня и горчиво-хапливия коментар на Макгахан: "Мога да кажа спокойно, че направих за смазването на Турската империя повече от всички други...освен от самите турци".

Според автора на материала американският журналист, който днес е слабо познат в родината си, продължава да се радва на голяма почит в България.

През 2007 г. в България се разрази раздухан скандал около "Митът Батак" - проект на изкуствоведката Мартина Балева и историка Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет. Темата възбуди т.нар. патриотична общественост като се заговори и за опит за изкривяване на историята. В основата на изследването на Балева беше  картината на полския художник Антони Пиотровски "Баташкото клане", рисувана през 1892 г., т. е. 16 години след Априлското въстание

Коментари

kate pate's picture
kate pate
new

Подробности

Малка подробност е, че в баташкото клане помаци а не турци колят българите. И им е върнато тъпкано през 1912 г.
Gergana Grozeva's picture
Gergana Grozeva
Gergana Grozeva

Още подробности

В статията от списанието са описани "тези подробности", който има желание броят е достъпен в pdf free : )

Гот е да се изказваме, едва след като сме успели да се "запознаем" с въпросния текст, иначе ситуацията става:
- Бате, много вкусна баничка!
- Ама ти опита ли я?
- Не, ама така съм чувал...
Анонимен   's picture
Анонимен   
Анонимен 

Още по-забавна подробност е

каква щеше да е реакцията тук, ако сегашните "европейски граждани" от форума коментираха Априлското възстание.

Представям си ги, със същите клишета :)

"Руски агенти", "купени от царската агентура", "ние сме със султана, той винаги е бил против Мацква", "вилаетът има интерес от интеграция в турската икономика", "рушняците да спрат да дрънкат оръжие" и т.н.

Кирияк Стефчов продължава да е протообраз на "прозападния елит".
kate pate's picture
kate pate
new

Вземи да прочетеш "Записки по

Вземи да прочетеш "Записки по българските възстания". Там си пише всичко и за турците, и за руснаците, и за помаците
Mark Watson's picture
Mark Watson
Mark Watson

анонимен,

имало е киряк стефчовци, имало е руски подлои, но е имало и българи патриоти ненавиждащи и руската и отоманската империи, вярващи и работещи за Европейска България. И са я постигнали. и са я опазили. До руската окупация от 44 и колониялния период до 89 та когато българите вече са забравили и мечтите на възрожденците ни и тава и сме българи.
Vladimir Radoslavov's picture
Vladimir Radoslavov
Vladimir Radoslavov

"Европесйска" България :-D ..

"Европесйска" България :-D ... Това звучи смешно ако не жалко. Идеята за "единна" Европа се появява доста след кошмара на ВСВ. Стремежът за знание и опит е водил будните хора от онова време навсякъде където са могли да го получат. Стига с тая нефелна "Европеска" пропаганда !

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Само Нено Димов ли е виновен за водната криза и боклука?