„През 2017 година в Германия за последен път ще има традиционна предизборна кампания“, прогнозира мюнхенският политолог Симон Хегелих.

Като обаче още отсега е факт голямото опасение, че фейк съобщенията могат да повлияят на изхода на парламентарните избори, предстоящи през есента. Защото мрежата вече силно се е отклонила от сравнително доскорошното си предизборно предназначение да транслира партийни послания към избирателите и демонстрира все по-завидни способности за изкривяване на информацията – което няма как да не е обезпокоително.

Но какво да се прави? Противопоставянето и разобличаването на измислени или непроверени твърдения има доста ограничени шансове, а всеки опит за налагане на регламент тутакси се възприема като цензура. Каквото е сега, например, отношението към намерението на двете големи управляващи партии – Християн-демократическия съюз и социалдемократите, да прокарат закон срещу фалшифицираните съобщения, съгласно който Фейсбук го чакат глоби до половин милион евро, ако не унищожи достатъчно бързо някоя фейкова новина. За целта се предлага създаването на денонощно работещо звено за правна защита, към което да се обръщат засегнатите и което при установяване на недостоверността на съответното съобщение да се погрижи за изтриването му в рамките на 24 часа.

При това този план съвсем не е единственият – съществува и намерение, афиширано от бившия депутат Рупрехт Поленц /от ХДС/ социалните мрежи да се приравнят с конвенционалните медии, респективно за тях да важи същото законодателство и същите санкции при нарушението му.

Как обаче би могъл Фейсбук да реши дали дадена информация и истинна или не? В германските партийни централи още търсят отговора на този въпрос, виждайки един от пътищата за намирането му в сключването на „Споразумение за честна игра“ между всички партии. То би трябвало да предвижда неразпространението на лъжливи сведения и се ползва с подкрепаката както на неговите инициатори социалдемократите, така и на либералите. Консерваторите обаче го нарекоха глупаво и го определиха като евтин ПР-ход – щом така или иначе не партии са основният източник на този вид заплахи, а и политическата борба в Германия далеч не е толкова поляризирана, колкото, например, в Съединените щати. Тревогите са по-скоро, че вносни хакери могат да се намесят с целенасочена дезинформация, срещу която никакво споразумение за честна игра не би могло да помогне.

Така стигаме до четвъртото предложение, насочено да опази чистотата на германската предизборна кампания – идеята на Министерството на вътрешните работи за създаването на „Центъра за защита от дезинформацията“ - по подобие на вече съществуващата такава инстанция към Европейския съюз. Доколкото се знаят подробности за тази идея – центърът би трябвало да бъде към Федералната пресслужба, чийто ръководител Щефен Зайберт /говорител на канцлерката/ неотдавна изтъкна следното: гражданите да знаят, че има дезинформации и фалшиви новини, които вероятно служат на интереси, несвързани непременно с интересите на германската система на свободи и демокрация.

Най-голямо хладнокръвие на целия този фон се констатира в Бавария – където министър-председателят Хорст Зеехофер /от Християн-социалния съюз/ е убеден, че германските избиратели са достатъчно просветени и информирани, т.е. могат да си направят сами преценката.

„Не би трябвало още отсега да се търсят извинения за евентуалното недобро представяне на изборите. Затова повече спокойствие!“, призовава Зеехофер.