Президентът Плевнелиев отправи критика към новоизбрания държавен глава Румен Радев в интервю пред БНР, че смята "де факто" Крим за руски, понеже там бил забит руски флаг. Нито един европейски лидер не споделя такава теза, заявява Плевнелиев. Предлагаме ви пълния текст на интервюто на президента Росен Плевнелиев пред програма "Хоризонт" на БНР днес. 

Водещ Таня Величкова: Един президент не се оценява по неговата популярност. Преди всичко се оценява по това какво обществото е постигнало в неговия мандат. С тези думи преди време Росен Плевнелиев сам зададе критерий, по който да бъде оценяван в края на мандата си. Седмица преди да предаде властта на следващия държавен глава, Росен Плевнелиев е гост на "Неделя 150". Добре дошли, г-н президент.


Росен Плевнелиев: Благодаря за поканата! За мен е чест в последните дни от моя мандат да отговарям на вашите въпроси.  Българският народ обича своето национално радио и ви благодаря за това, че вие вдигнахте истината и обективната журналистика като кауза.

 

Водещ: Темата Русия, така се случи, доминира финала на вашия мандат. Явно динамиката ще бъде голяма до последно. Преди ден вашият наследник Румен Радев даде най-категоричната си до момента позиция по отношение на европейските санкции спрямо Русия, казвайки, че България е за тяхната отмяна. Точно обратното на това, което вие го посъветвахте.


Росен Плевнелиев: Президентът Радев е все още избран, но не е встъпил в длъжност. Разбира се, ще трябва да се направи голямата разлика, защото сега той все още може да бъде по-креативен, по-широко скроен в своите изказвания. Хубаво е, че дава интервюта и говори както вътрешно, така и в международен аспект. Също така трябва да е ясно, че от 22-ри нататък всяка негова дума, всяка запетайка, всяка негова позиция автоматично става държавната позиция на България. Въпросът, който вие поставихте, е изключително интересен и многопластов. Аз прочетох интервюто, запознах се много внимателно със съдържанието и по най-добронамерения начин, когато се видим с президента Радев на 22-ри в рамките на нашата среща по приемо-предаване на властта, аз ще му кажа моята позиция по въпроса. И тук има две неща, които са много важни. Когато продължаваме да твърдим, че Крим делегиран е украински, но де факто е руски, защото Русия е забила флага си там и трябва да се питат хората за това какво да бъде бъдещето на Крим, тази теза не се споделя от нито един европейски лидер. И тази теза, разбира се, категорично не се споделя и от мен. Тази теза ще трябва вече президентът Радев, когато встъпи в длъжност, да обмисли много внимателно, а аз ще му помогна като му дам своите аргументи. Над нас е законът, над нас е върховенството на правото. Ако искаме да има мир в Европа, правила трябва да има и те трябва да важат за всички. Има съд в Хага, към който ние имаме отношение и чиито решения са задължителни и валидни за нас. Съдът в Хага се произнесе по това, което се случи в Крим. И той каза така - това е акт на въоръжена агресия на Русия към Украйна и незаконна окупация. Ако един български държавен глава вярва във върховенството на закона и застава зад върховенството на закона, той няма как да противоречи на решението на един европейски съд.


Водещ: Но той се аргументира с това, че от санкциите губят и двете държави и че много бизнеси в България са зависими от Русия. Нещо, което впрочем и премиерът Бойко Борисов каза. Може би всичко това може да се фокусира в израза не е важно откъде идват газта и нефтът, важно е цените да са ниски. Така че в този смисъл гласът на България не би ли могъл да бъде прагматичен и печеливш от икономическа гледна точка и за Европа?


Росен Плевнелиев: Знаете ли, като прагматичен човек, който е инженер, като човек, който винаги е давал и търсил решения, искам да предупредя българския народ и новоизбрания президент най-добронамерено. Добре е да си прагматичен, добре е да си реалист, но това не бива да ни води към реалполитиката на 19-и век. Дори и да си прагматичен и да си реалист, над теб са принципите и върховенството на правото. И това означава, че ние трябва да си даваме сметка. Да търсим решения, да сме за диалог. Но също така всяко едно решение, за да не бъде реалполитика, когато само интересите вървят напред, когато едни велики сили се събират в Берлин, в Ялта и решават съдбата на малките, на слабите, на тези, които не могат да им се противопоставят, от което тези в периферията жестоко страдат. А българският народ е минал през не знам колко национални драми. Аз твърдя, че руският президент иска именно това. Той искрено вярва, че колапса на Съветският съюз е нещо лошо, той търси преразпределяне и възстановяване на сфери на влияние. Вярвам в 21-ви век, в който всеки е важен. Аз вярвам в 21-ви век, в който правилата важат за всички и никой не може да си позволи да окупира територията на някой друг. Аз вярвам във върховенството на правото и това, че всеки един, независимо дали е лидер на най-силната ядрена държава или не, ще вдигне високо този флаг. Затова предупреждавам. Прагматичност – да, решения – да, реализъм – да, но в основата на всичко това трябва да бъде ценностите, моралът, върховенството на правилата, които са задължителни за всички. Именно затова няма как да се съглася със ситуация, при която ние казваме, ами, вижте, тук гледаме едни таблички, в които губим едни милиарди и понеже губим едни милиарди дайте сега да се съгласим с най-голямото безобразие, което по-скоро ни води в посоката на война, а не на мир. Когато става дума за мир, милиардите нямат никакво значение. Значение имат ценностите. Когато трябва в Европа да има мир, хвърляме табличките си, интересите, милиардите настрани и се уповаваме на това, което ще ни донесе устойчив мир. А устойчив мир може да има само тогава, когато всеки спазва правилата, а този, който ги нарушава носи своята отговорност. Не прилича на Русия, ще го кажа в прав текст, с цялата ми любов към Русия, но не прилича на Русия ядрена сила, член на Съвета за сигурност на ООН, една от петте най-влиятелни държави на планетата, най-силната ядрена сила, точно на най-силния не му прилича да окупира незаконно.


Водещ:  Правилно ли постъпихте вие и другите европейски лидери, които изпратихте писмо на новоизбрания президент Доналд Тръмп за това, което искате от него по отношение на връзките Русия – САЩ ?


Росен Плевнелиев: Ние приветствахме с това писмо избора на президента Тръмп, въпреки лично моите много сериозни притеснения във връзка с този избор. Но вече когато не съм държавния глава, чиято всяка точка, запетайка и думичка определят държавната позиция, ще мога по-спокойно да говоря по тази тема. Да, ние приветствахме този избор и освен това ние казахме, че сме за диалога, генералният секретар на НАТО също е за диалога, ЕС също е за диалога. Като президент на държава – членка на НАТО и ЕС, аз съм подкрепил всяко решение на ЕС и НАТО, което е за диалог с Русия. Но слагаме запетайка и казваме - ние сме за диалог, но ние трябва да и да се базираме на върховенството на правото, на принципите и на международния правов ред, такъв, какъвто бе създаден след Втората световна война, и да не го разрушаваме. За целта тези, които го разрушават, трябва да получат и своята отговорност и санкции. Това писмо беше една много ясна заявка, че ние Централна и Източна Европа не сме периферия. Ние няма да допуснем да бъдем периферия. Ние говорим помежду си. Шестнадесет държавници заедно подписаха това писмо и това беше писмо – заявка за нещо още по-важно. Не бива да чакаме кризите да ни затрупат, не бива да чакаме проблемите да дойдат и чак тогава да се чудим как да ги решаваме.Това писмо беше един проактивен акт, предварителен акт, който каза нещо много важно на новоизбрания американски президент и неговата администрация: Вие имате съюзници, които са с вас от дълго време. Централна и Източна Европа е стратегически важна, успехът на Европа, бъдещето на Европа е в сърцето на неговото обещание Америка да бъде велика. Няма как Америка да бъде велика, ако Европа е в разруха. Няма как Америка да е велика, ако забрави основната си кауза, а тя е именно да работи за демокрация, човешки права и свободи по целия свят. Аз лично съм изключително притеснен, след като се дават обещания, че ще се изхвърлят милиони мюсюлмани, след като се дават обещания, че ще се строят огради. Не е това световният ред, който е създаден след най-големия конфликт на планетата - Втората световна война. Възхищавам се на визията и на невероятното политическо умение на тези големи политици, които след Втората световна война загърбиха тоталната омраза и разруха и създадоха устойчив световен ред, който вече над 70 години ни дава мир и всеки един от нас трябва да работи за мир. А строенето на огради, изхвърлянето на представители на друга религия по никакъв начин не създава устойчиви предпоставки за задълбочаване на демокрацията, в подкрепа на човешките права и свободи. И тук ще приключа с отговора на този ваш толкова важен въпрос с моя теза, която изказах от най-високата трибуна на планетата и то многократно, а именно ООН. Аз казах там, че днес ние имаме рекорден брой кризи. Всяка една от тях, която и да е, ако я проследим назад във времето от момента, в който тя е създадена, до момента, в който тя започва да се случва, всяка една от кризите е плод на някой, който е нарушил човешките права и свободи или върховенството на закона.

 


Водещ: Смятате ли, че световният баланс се крепи на някаква дистанция между Русия и САЩ, на това те да са в своеобразен студен мир ?


Росен Плевнелиев: Аз съм този политик, първият български президент, който бе поканен за първи път в президентския дебат на Мюнхенската конференция по сигурност. За първи път български държавен глава е на сцената. Това беше в един исторически момент. Тогава, когато президентът на Украйна Петро Порошенко показа на Мюнхенската конференция по сигурност пред целия свят  представителите на над 90 държави, министър-председатели, президенти, журналисти на всички най-важни медии на планетата, показа руските паспорти на зелените човечета. Извади ги един след друг и ги показа всички тях. Аз бях в този момент на сцената. Тогава аз защитих една теза, която ми се струва изключително точна и адекватна на всичко, което се случва. И се гордея, че аз съм човекът, който заговори за това, и то не къде да е, а на световната трибуна на Мюнхенската конференция за сигурност. А именно това, което вие казахте - студен мир. Аз вярвам, че ние не се връщаме обратно към нова студена война. Никой не иска нова студена война и никой не иска да се връща към нея, но ние сме на съвсем нов етап на развитие и трябва да си даваме сметка къде сме. Този нов етап на развитие аз го нарекох студен мир. Мир, защото никой не иска война и студен, защото ние виждаме много методи от студената война, които се връщат. Невиждано противопоставяне, пропагандни войни, хибридни войни, влияния, олигарси, енергията като оръжие, а не като стока, която се търгува на пазарни цени. Виждаме невиждано противопоставяне със взаимно налагане на санкции между ЕС и Русия. И в това време на студен мир аз направих много интервюта, написах статии, сега пиша и продължавам да пиша по тази тема. Ние трябва да си даваме сметка къде се намираме във времето на студен мир. Ние сме свидетели и на много, на изключително много замразени конфликти около България. Дали си даваме сметка какво означава това? Дали си даваме сметка, че в зоната на Черно море имаме редица замразени конфликти, в които държави нямат контрол върху част от територията си ? В които държави, например Грузия, Украйна, ситуацията в Нагорни Карабах, Приднестровието всеки един от тези замразени конфликти е иновация на Русия. И за съжаление дестабилизира трайно и поставя държавите в зависимост. Вие не искате да бъдете в зона и да живеете в зона на замразен конфликт, каква е съдбата на хората там ? Колко фабрики се строят в зони на замразени конфликти, кой ще инвестира в Донбас или в Южна Осетия? Защо осъждаме тези хора да бъдат в зона на извънредна нестабилност за десетилетия напред бедни, защо? Това решение ли е за тези хора ? Аз виждам нарастващия брой замразени конфликти. Очаквам от новоизбрания български президент да се противопостави и да работи в това тези замразени конфликти да се намалят.


Водещ: Беше ви обаче много трудно вътре в България да аргументирате тази своя позиция ?


Росен Плевнелиев: Съгласен съм. Но знаете ли, аз бях президент, но и кризисен мениджър. Когато времената са извънредни, когато е толкова трудно, когато броят на конфликтите е рекорден по света. Аз бях първият държавен глава, който мина през три извънредни политически и парламентарни кризи, които доведоха до извънредни избори. Тези 2013-а, 2014-а и сега 2016-а. Бях първият държавен глава, който сформира две служебни правителства. Можех да направя и трето, но съзнателно отказах. Какво ли не се случи в този мандат за първи път ? Терористичен акт в България, на родна земя за първи път. Невиждана миграционна вълна – за първи път, политическо противопоставяне - смениха се пет правителства и три парламента за две години. Не е имало такова нещо досега в България. И да, аз бях президент и аз бях кризисен мениджър. Едно нещо знам. Като президент, инженер мениджър, баща и кприятел, има ли проблем, не го крий. Ако има проблем, посочи го. Единственият начин да решиш един проблем е да не го заметеш под масата, а да го посочиш. Това правех. Много не ме разбраха, много хора си казаха този се прави на важен, защото е първият български държавен глава, който системно и постоянно се противопоставя на руския президент. Това за мен не е самоцел. Аз трябваше да имам позиция и трябваше да посоча проблема. Ако искаме да го решим, той трябва да бъде посочен, а не заметен. Това правех и аз. Действах като кризисен мениджър и като отговорен гражданин. Вярвам, че действах правилно, не съжалявам за нищо.


Водещ: На различни етапи от вашия мандат беше споменавана думата импийчмънт и единият от случаите беше този, за който преди малко сам споменахте. Моментът, в който предложихте на вашия наследник Румен Радев да състави служебен кабинет като заявихте, че отстъпвате правото да назначи служебно правителство на него. Сгрешихте ли с тази дума?


Росен Плевнелиев: По принцип оценката импийчмънт специално в този случай дойде от един бивш президент на България, който до момента не е казал абсолютно нищо коректно по мой адрес, така че лично аз трудно бих приел тази оценка още повече, че аз спазих Конституцията. И нещо повече, аз се гордея, защото действах отговорно за България. Защо спазих Конституцията? Защото в Конституцията няма срок след като бъде приключена конституционната процедура, държавният глава да назначи служебно правителство. И именно това е още едно доказателство за мъдростта на тези, които направиха Българската конституция. Не съм юрист, но в течение на времето и многото трудни моменти, пред които бях изправен, аз се убедих, че Конституцията е здравата основа, на която можем и трябва да стъпим. Тя ми помагаше много и искрено вярвам в Българската конституция. Да, тя може да бъде пипната и леко пооправена, но тя е изключително адекватна, коректна и доказа своята визия и полезност на българския народ в годините.


Водещ: Защо тогава не внесохте проект за промяна на Конституцията, след като казвате, че тя трябва да бъде пипната?


Росен Плевнелиев: Защото аз обещах нещо на българския народ още като кандидат-президент. Аз казах следното - не искам повече правомощия, не съм аз този, който ще внесе конституционни промени от гледна точка на собствените правомощия на държавния глава. Гордея се, че съм този български държавен глава, който не обеща всичко, но всичко, което обеща, изпълни. Аз дадох точно 40 обещания. Тези 40 обещания са на сайта ни от ден първи. Отчитах се всяка година за тях. Попитах уважаемите медии има ли нещо друго, което съм обещал в рамките на моята предизборна кампания, ако има и съм го забравил, непомнете ми. И него ще го сложа на сайта. Аз не бягам от своите обещания, защото знам, че живеем в трудни времена, в които доверието на гражданите е изключително ниско. То е ниско, защото политиците обещават и не изпълняват. Аз реших да дам друг пример и се гордея с това. Но въпросът ви има и друг аспект. Да, аз обещах, че не искам повече права. И днес заставам в края на мандата си и казвам не е необходимо държавният глава да има повече права. Правата на българския президент са достатъчни. Българският президент е по-скоро в категорията на силните президенти. В ЕС президентите са само две категории – тези, които са избирани от парламента и тези, които са избирани от народа. Българският държавен глава е голям щастливец, че народът го избира. Това го прави силен. Същевременно той има глас до края на живота си, защото е бил избиран от народа. Аз ще продължа да бъда активен гражданин, ще следя политиката, ще имам позиция, ще бъда готов да я отстоявам. Ще ходя по студиата, ще ходя по университетите, ще работя с политическите партии, с гражданското общество и ще знам, че на един държавен глава му отива цял живот да има позиция и да казва истината. В този случай един бивш български президент не каза истината. Какъв импийчмънт ? Аз не съм нарушил Конституцията. И същият този бивш български президент преди няколко месеца обясняваше как си мислел за трети мандат. Ами ето това, как да ви кажа, тотално непознаване на Българската конституция и не само предпоставка за проблем. Бих казал така, не му отива на един български държавен глава да поставя под въпрос духа и правилата на Конституцията. Не му отива на един български държавен глава да не се огледа във всички други демократични държави в ЕС, посочете ми една, в която някой си мисли за трети мандат.

Водещ: И докато сме на тема Конституция и правомощия, да поговорим за фигурата на вицепрезидента. Най-напред говорихте ли с Маргарита Попова след интервюто си по Нова телевизия, където за първи път открито казахте колко дълбок е бил разривът между вас, особено през последната година?


Росен Плевнелиев: Да, говорих с нея. Разбира се, искам да ви уверя, че аз мога да работя с всеки. Така беше и когато бях министър. Когато аз станах министър, не сте видели да има чистка в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Напротив, за мен нямаше значение кой какъв е и какви са неговите убеждения. За мен беше важно, че всеки може да добави стойност, че всеки може да допринесе. И независимо дали е за строителство на магистрали, за достойното управление на еврофондове, дали е за президентската институция, всеки може да допринесе. Вицепрезидентът Маргарита Попова допринесе също много, двамата с нея влязохме като екип и ще си тръгнем като екип. Ние двамата да, седнахме и да, говорихме си.

Водещ: По чия инициатива, ваша или нейна?


Росен Плевнелиев: Двамата с нея просто седнахме веднага след моето интервю по Нова телевизия. Седнахме с нея и си поговорихме. И въпросът е следният. Вижте, ще го кажа много ясно и дано да бъдем разбрани правилно, защото това е важно и за следващите президент и вицепрезидент на България, на които пожелаваме от все сърце успех. Ние двамата с Маргарита Попова съзнаваме много добре, че над нас е и народът, президентската институция и Конституцията. Те са просто над нас. Не ни отива, особено в последните дни от мандата да излъчим един погрешен сигнал към народа, един сигнал на нещо, на което народът се е нагледал през годините. Всеки сам за себе си, всеки, как да кажа, слуга на собственото его. Аз се гордея, его нямам, мога да работя с всеки. С Маргарита Попова ще си тръгнем различни, но заедно.


Водещ: Все пак вашите разногласия напомниха много да кажем на съжителството на Петър Стоянов с Тодор Кавалджиев, ситуацията между Желю Желев и Блага Димитрова. Тоест не е ново президент и вицепрезидент да говорят по различен начин. В този смисъл необходимо ли е да се преосмисли фигурата на вицепрезидента? Една институция, която и без това е с ограничени правомощия като президентската, има ли нужда и от втора фигура?


Росен Плевнелиев: Мога да кажа, че вие знаете много добре, от ден първи аз делегирах определени правомощия на вицепрезидента Попова. Тя въведе правила, нещо, което досега не бе правено, във всяка една от комисиите, и за гражданство, и за убежище, и за опрощаване на държавни вземания и много други неща. Тя си свърши добре работата и имаше своите приоритети, тя беше полезна на народа, обиколи регионите. Ходеше и отиде на хиляди места, така както и аз го направих. Тоест, гледайки назад към моята работа с Попова, разбира се, не мога да говоря за Стоянов, за Първанов и за другите български президенти, но ние двамата свършихме определено в трудни времена много полезна работа за народа. Оттук нататък обаче, ако има дебат за промяна в Конституцията, този дебат трябва първо да гледа напред, какво можем да подобрим. Второ, той трябва да гледа устойчиво да бъде променена Конституцията, не заради една или друга личност, а устойчиво. И тук трябва да се гледат работещи модели. Трябва да си кажем, че във всички държави - членки на ЕС няма вицепрезидент. В България има. В другите държави няма. Какво се случва, ако се случи нещо на държавния глава? Председателят на Народното събрание поема функциите, докато същевременно се организират нови избори. Дали работи този модел във всички държави – членки на ЕС? Работи. Но в България работи ли? Също работи. Това е въпрос на преценка на хората. Аз мога да кажа, че всеки един от нас двамата като президент и вицепрезидент допринесе, добави стойност, беше посветен, институцията бе обогатена и въпреки нашите различия всеки един от нас е бил полезен. И най-важното, народът го е оценил. Затова и ние с Маргарита Попова ще си направим заедно пресконференцията сега в четвъртък, ще отчетем заедно мандата и ще си тръгнем. Отново казвам, имали сме различна позиция, защитавали сме различни каузи. Ще дам само един пример. Аз свалих доверието си от правителството на Орешарски, аз съм първият български държавен глава, който не просто критикува един министър-председател и мандатоносителите, аз направо свалих доверието си от тях. В този момент, в който аз го направих това нещо, вие си спомняте много добре, че вицепрезидентът беше на друга позиция. Въпреки това аз казвам ясно и категорично, ние всички трябва да се поучим, че в демокрацията различните позиции не бива да водят до конфронтации. Дотолкова, доколкото се излагат с аргументи различните позиции може би допринесат и за по-голямо многообразие, да обогатят нашата демокрация. И дотолкова, доколкото аз нямам его, винаги съм приемал различната позиция, но и съм следвал пътя си, следвал съм ценностите си, носил съм отговорност за решенията си. Така че в момента, в който ние сме били на различни позиции, примерно по казуса „Орешарски“, аз съм си носил отговорността. Свалил съм доверието. Това предизвика невиждана война срещу мен. Аз бях най-атакуваният български президент. Хиляди статии, какво ли не се изрече срещу мен. Имаше прокурорски проверки, имаше данъчни проверки, ревизии, какво ли не се случи. Но аз останах верен на своето решение. Че тогава, когато имаме висш акт на задкулисие в държавата, един държавен глава не му прилича да мълчи, той трябва да има позиция и трябва да действа.


Водещ: Да, обаче е важно все пак как говори институцията. Защото казвате няма лошо в различните гласове, но в крайна сметка говори институцията. Прокурорски проверки имаше преди срещу вас, може и сега да има. Разбрахме, че Николай Бареков се кани да внесе нов сигнал срещу вас в прокуратурата с настояване за проверка на данъчни сметки, имоти и т.н.


Росен Плевнелиев: Всичко това беше направено. Аз нямам никакво съмнение в това, че моят живот така се случи, че първият ми работен ден бе в Германия, първият ми работодател бе германска компания и първите осем години от моят съзнателен труд като бизнесмен, като предприемач, като работодател и като отговорен гражданин бяха в Германия. И искам да ви кажа, че при най-подробните данъчни ревизии, които някога на някого изобщо са правени, при който се броеше всяка керемида, всяка тухла, стол и всяка постелка, аз нямам никакъв проблем това да бъде направено и втори, и трети, и пети, и десети път. Данъчната ревизия срещу мен обхвана целия свят, сканираше се в целия свят всичко. Аз спя спокойно с всичко, което съм правил през живота си. Аз съм много подреден човек. Пазя всичко от 30 години назад. В Германия в малкото градче, в което живях трябваше да си имаш собствен счетоводител и веднъж в годината се отиваше при него с всяка бележка – купил си си пералня, обадил си се по телефона до България, направил си си енергийно ефективна фасада, купил си си нова кола, имал си еди-каква си заплата. Германия е една безкрайно интелигентна държава, в която системата е такава, че ти плащаш данъците, след което държавата ти връща една част, ако си си купил енергийно ефективна пералня, ако си направил енергийно ефективна фасада. Това, което научих е, че на мен ми беше подадена ръка в една държава, в която има ред, в която институциите работят. Аз подредих себе си, подредих фирмата си, плащах си данъците в Германия и всичкото това е подредено добре за всеки мой разход 30 години назад. Документи има, аз съм човек, който спи спокойно, защото всичко е правил по правилата.


Водещ: Добре, казвайки всичко това, все пак има ли намек, че тези проверки са били преднамерени? Все пак в градската прокуратура имаше реално образувана прокурорска проверка срещу вас. Нещо, което беше без прецедент.


Росен Плевнелиев: Разбира се, това е факт, аз обаче единственото, което мога да кажа, е че Конституцията и върховенството на закона е над всички нас. И тогава също имаше сигнали от Бареков, имаше сигнали от Волен Сидеров, имаше всякакви сигнали, по които и прокуратурата, и данъчните работиха в продължение на над две години. Това е тяхно право. Аз съм бил максимално отворен, дал съм им всички документи, те са си направили всички необходими проверки и винаги са добре дошли. Който иска да пише сигнали, да пише, това си е негово право. Институциите, ако решат да правят проверки, това е тяхно право. А задължението на всеки един от нас като граждани е да осигури пълно съдействие.


Водещ: Тогава обаче имахте имунитет. Сега, отстъпвайки от поста, вече няма да имате, така че възобновяването на тази проверка може да протече по друг начин. Още повече, че тя беше свързана с една ваша много коментирана и оспорвана среща с високопоставен представител на EVN, а в момента имаме няколко обвиняеми имена сред които и Иво Прокопиев, сочен за ваш приятел, именно за държавния дял в EVN.


Росен Плевнелиев: Аз съм се виждал с хиляди инвеститори в качеството си на държавен глава и това трябва да прави един държавен глава. Аз се гордея, че докато едни други президенти говореха за икономизация на българската външна политика, аз постигнах икономизация на българската външна политика. Ще дам само няколко примера: Търговията между България и Китай се удвои в рамките на моя мандат. Търговията между България и Турция се удвои в рамките на моя мандат. Търговията между България и Румъния се умножи по четири. Търговията между България и Виетнам се умножи по две. Всичкото това е плод на срещи на държавния глава с политици и инвеститори. И да, това е важно. Ако днес икономиката на България е в подем, един от двигателите на този подем е експортът. А един от двигателите на българския експорт е българската външна политика. Във всяко едно мое посещение съм имал срещи с икономически и политически представители на съответните държави. При всяко едно мое отиване в чужбина съм работил за това на българската икономика да бъдат отворени нови врати. Много често в моите делегации е имало какви ли не представители на български компании. Всичко това правих и ще продължавам да правя. Ако ние искаме да имаме по-високи заплати, ако ние искаме младите да останат, ако ние искаме да има перспектива за всички нас, експортът трябва да върви напред. И българският държавен глава и ето сега от отиващия си български държавен глава ще се очаква дори да направи още повече. И аз се гордея с това, което направих. Видях не с един, видях с хиляди представители на компании. Аз говорих с Бил Гейтс и Джон Чеймбърс, гурото на Силициевата долина. Аз говорих с дясната ръка на Елън Мъск, Дирк Алборм, който е може би един от най-интересните предприемачи на планетата. Говорих с хиляди предприемачи и ще продължавам да го правя. И всяка една от тези срещи е служила само на едно – българският експорт, българската икономика, българската иновационна екосистема, българските предприемачи да вървят напред. Аз съм единственият български държавен глава, който се противопостави на олигархията. Аз съм този, който въведе правилата за държавните пари.


Водещ: С първото си служебно правителство.


Росен Плевнелиев: С първото служебно правителство на Марин Райков.


Водещ: Нека се върнем на делата, които сега толкова ангажират общественото внимание, включително и с ваши бивши колеги министри - Трайчо Трайков, Симеон Дянков, отново Иво Прокопиев ще спомена. Колко е полезно според вас това правосъдие с днешна дата, а някои от случаите са с доста години назад давност?


Росен Плевнелиев: Трудно ми е да преценя по тези конкретни случай, най-малкото защото не съм бил част от тях. Аз отговарях за магистралите на България и мога да кажа, че аз отпуших 2,6 милиарда евро за България, от което се родиха 7000 проекта за българските региони, за българските общини, за българските граждани. 7000 проекта бяха стартирани по мое време като министър на регионалното развитие. Само един бе начинът, а той бе следният -  всяка обществена поръчка, независимо дали е за милиарди, за 1 милион или за 1000 лева, трябва да бъде обект на максимална прозрачност. Аз съм единственият български министър в историята на България – единственият, който е поканил световния лидер в борбата с корупцията да му прави обществените поръчки. И днес много се говори за този казус, по който прокуратурата действа – това е тяхно право и не прилича на един български държавен глава да коментира, защото те, разбира се, така са преценили, така действат. Но аз ще кажа нещо друго. Като министър на регионалното развитие лично дадох на прокурора над 40 абсолютни безобразия в държавата. Ще дам пример за един ремонт на един атриум в МРРБ, който беше направен за 40 милиона лева при положение, че аз, като мениджър построих три офисни сгради за тези пари. Т.е. аз видях, че това е едно безобразно договаряне, при което ето става въпрос за 1 милион, а там ставаше въпрос за 30 милиона. Аз съм дал 40 такива казуса. Какво последва от това? Аз съм дал казуса „Тракия“. Да ви разкажа за него, защото държа българският народ да знае. Спомняте си, че магистрала „Тракия“ бе договорена по времето на Симеон Сакскобургготски. Спомняте си, че след това Станишев дойде 2005 г. и каза „Това е най-корупционната сделка на планетата“. Една седмица след това обаче нещата се обърнаха. Аз наследих този договор, който слава богу беше спрян от Европейската комисия, от активните граждани. Сложих го на сайта. Той беше засекретен в продължение на осем години – магистрала „Тракия“. Какво пише вътре? Строителна себестойност – 810 милиона евро. Лихви по финансирането за 27 години – ако си спомняте, Банката на Светия дух – 570 милиона евро. Ако съберете само тези две позиции – 1,38 милиарда евро. В добавка към това щеше да има бариери. Хората от София до Пловдив щяха да плащат 4 лева, а от София до Бургас – 17 лева умножено по 15 000 автомобила на ден. Тези прословути концесионери, които бяха получили този договор, щяха за 35 години концесия да приберат около 6 милиарда. Има ли я сега магистрала „Тракия“? Има я. Кой я договори? Аз. За колко я договорих с помощта на световния лидер за борба с корупцията? За 248 милиона евро. Това са 500 милиона лева и не са 6 милиарда лева.


Водещ: Има ли наказани ?


Росен Плевнелиев: Има ли наказани? А аз, честно да ви кажа, дори изгубих илюзията, че някой ще каже една добра дума на държавния глава и министър тогава, който е икономисал на българския народ милиарди. По същия начин, по който аз създадох правила, заедно с правителството на Марин Райков, защото досега винаги държавните пари стояха в една избрана олигархична банка, така че да се диверсифицират. На базата на тези правила, въведени в държавата, 1 милиард лева бе спасен на българския народ – народна пара. Дали чакам някой да каже „Благодаря“? Не знам. Но знам, че понякога една добра дума означава много в политиката. Чакам и ще продължавам да чакам. Работих посветено, дадох много, не взех нищо. Всеки е добре дошъл да провери това.


Водещ: Многократно казвате, че искате да видите повече резултати около КТБ. Не стигат ли обвиненията срещу Цветан Василев и останалите ?


Росен Плевнелиев: Аз искам да се върнат парите. Така, както румънската прокуратура върна милиарди на народа, аз искам и българската прокуратура да върне тези милиарди. Тези милиарди няма как да се скрият, те няма как да се изпарят във вакуума на пространството. Те няма как да се изпарят, тези пари са някъде. И след като в Румъния ги намериха, и в България биха могли да ги намерят. В Кипър ги намериха, покрай краха на няколко банки и десетки хиляди офшорни компании. Кипърското правителство успя за месеци да събере маса пари. Същото се случи и в Ирландия.


Водещ: Защо у нас не се случва?

 
Росен Плевнелиев: Този въпрос трябва да бъде зададен към компетентните органи.


Водещ: Вашето обяснение?


Росен Плевнелиев: Но те ще дължат обяснение на българския народ. За казусът „КТБ“ и казусът „Белене“ също.


Водещ: „Белене“ също има обвинение.


Росен Плевнелиев: Да, но вижте, Делян Добрев – не знам, не мога да преценя, поставям една въпросителна. Най-малкото, разсъждавам логически като човек, но и като математик и  прагматик. Във всяка една демократична институция над 15 000 лева вие трябва да правите обществена поръчка и трябва да имате договор, иначе отиваме на прокурор. Добре, „Белене“ не е 15 000 лева, а до момента са над 3 милиарда лева. И ние установяваме, че няма договор и се чудим дали е имало обществена поръчка. Е кой е виновен за това? Делян Добрев ли?


Водещ: Много въпроси около „Белене“ стоят без отговор.


Росен Плевнелиев: Но аз мога само да задавам въпроси, мога само да очаквам като обикновен гражданин, но и като политик, който по никакъв начин не може да си позволи да се бърка в работата на независимата съдебна власт. Аз очаквам отговори и очаквам решения да се намерят парите за КТБ. Очаквам справедливост. И това е голямата тема – справедливост за гражданите.


Водещ: От днешна гледна точка ще признаете ли – бяхте ли наивник по отношение на съдебната реформа?


Росен Плевнелиев: Знаете ли, аз, разбира се, не съм юрист и сложих цялото си сърце, защото виждах, че доверието на гражданите е много ниско, защото си говорех с обикновените хора. Защото аз държа да не се вземам на сериозно като държавния глава, който е на стола на най-влиятелната институци и за властта, не ходех на лов, не се скрих зад големите огради на държавната резиденция. Останах да си живея вкъщи, да се разхождам и да си говоря със съседите. Ходех на ски, виждах хиляди хора, обикалях българските региони. Голямата драма в държавата е усещането на българите за липса на справедливост. Това минава през съдебна реформа. Аз го виждах. Голямата драма в държавата е ниското доверие на гражданите в политиците и институциите, а това създава предпоставки за популисти, националисти и за още по-големи проблеми в бъдеще, защото нито един популист, националист, още повече тези, които не стъпват на принципи и на ценности, а на отиграване на ситуации от днеска за утре, играейки със страховете на хората – нито един от тези хора, ако погледнем назад в историята, в нито една държава, по нито един проблем не са дали устойчиво решение. А аз, като инженер човек винаги търсех устойчивостта. И затова дадох път на Христо Иванов, на проф. Близнашки тогава като министър-председател на второто служебно правителство. За мен той бе символ на активен гражданин. Аз не правех разлика между леви и десни. Ляв, но с позиция – отиде да протестира, конституционалист. За мен това беше символ – активните граждани, които вярват във върховенството на правото могат да станат дори министър-председатели. Затова го посочих. Търсех смисъла на активния гражданин, който дори не е от дясно – център, но има позиция, конституционалист.

Водещ: Говорите в минало време, защото след това той се обърна срещу вас, промени позицията си.


Росен Плевнелиев: Да. Аз съм широко скроен човек и както казах, не очаквам да ми ръкопляскат. Но аз спя покойно с това, което правех и ще продължавам да работя така, че да спя спокойно и няма да очаквам аплодисменти, но ще работя за България. Връщам се на вашия въпрос. Те направиха стратегия. Тази стратегия мина дори през Народното събрание, но тази стратегия все още не е изпълнена на 100%. Екатерина Захариева, като един много компетентен и амбициозен политик – аз се гордея, че тя беше началник на моя кабинет и свърши много. Но тук има две големи неща. Знаете ли, в продължение на 25 години лично аз си направих труда да върна назад лентата и да видя коя  подред тази съдебна реформа, пета подред. И ще кажа следното: Винаги когато системата е дефектирала, винаги, когато е ставало ясно, че всъщност нещата не вървят, винаги, когато зависимости отвсякъде са изплували скандалит – загубените тефтерчета, изпратените прокурори, които пред медиите вършат едно, но след това не са в способност да докажат собствените си тези. Когато скандалите бяха много, системата някак си тръгва към поредната реформа. За мен обаче реформата вече не е най-важната думичка. Да, реформата трябва да се случи. Има една единствена думичка оттук нататък и тя е „резултати“ – резултати, които да водят до повече справедливост. И ако няма повече справедливост, и ако резултатите продължават да бъдат само скандали, тогава ние наистина ще имаме огромен проблем. Народът не може да търпи повече ниската справедливост.


Водещ: И тук ще ви задам общия въпрос каква е вашата оценка за работата на Сотир Цацаров? Тези дни си припомних колко много критики имаше срещу вас, когато бързо подписахте неговия указ, въпреки че призивите бяха да не го правите толкова бързо. Съжалявате ли, че така постъпихте тогава?


Росен Плевнелиев: Аз не съжалявам за нито едно назначение, което аз съм направил. Гледайки назад, разбира се, аз си давам сметка за своята отговорност и за всичко, което се случва в България. Но ми се ще и главният прокурор Цацаров да носи своята отговорност. И разбира се, неговият мандат ще бъде оценен към края, има още време. Обещана е реформа, работи се заедно с европейските проверяващи, обещана е справедливост. И не европейските проверяващи, не българските политици, а българският народ ще даде най-обективната и честна оценка за дейността и на президента, но и на главния прокурор. Аз му пожелавам да получи добра оценка от народа. Това означава справедливост.


Водещ: И резултати.


Росен Плевнелиев: И резултати.


Водещ: Казахте, че сте първият президент, който иска да си тръгне от поста без Боянски ливади, без „Иване, кажи си“. Обаче имахте остри сблъсъци с премиера Борисов и един от най-видните и „сочни“ за медиите беше в момента, когато той ви причисли към кръга „Капитал“, разказвайки как е съставил правителството си и как са му предлагали хора от Иво Прокопиев.


Росен Плевнелиев: Разбира се, точно два дни по-късно министър-председателят излезе и каза, че всъщност неговите срещи са били изцяло институционални. Т.е. той като бъдещ министър-председател на България се е срещал с работодателски организации и профсъюзи. И това е така. Вижте, всичкото това са едни „лепенки“. Нагледах се на медийни империи, на „тролове“, нагледах се на едни или други. Те вече четири любовници ми спретнаха, да не са и повече – не ги броя. Но аз спя спокойно. Аз спя спокойно, защото съм верен на жена си, защото си обичам децата, защото не съм взел един лев и защото не съм зависим. По какво се познават зависимостите? Ами, хайде да тръгнем по пътя на двата големи индикатора за това. Станал министър – бил зависим. Добре, като е зависим, тези зависимости проличават по назначенията, които той е правил, и по обществените поръчки, които той прави. Много ми се ще уважаемите медии да тръгнат по пътя на зависимостите, изследвайки обществените поръчки накъде водят и назначенията накъде водят. Това ще бъде проблем и за идващия президент Радев и аз искрено му желая успех. Аз обаче се справих добре. Не сте видели нито едно назначение в президентската институция, което да има някакъв зачатък на зависимост. Аз дадох път на млади хора. Не е имало нито един скандал в президентската институция – спомнете си какво беше преди това. Просто дадох път на млади, независими професионалисти. Дойдоха от целия свят. Президентът Радев ще прави сега служебно правителство. Аз искрено му пожелавам успех, но всеки един от министрите ще бъде сканиран за зависимости. Аз направих две служебни правителства. Посочете ми един министър, който да е символ на каквато и да било зависимост. Аз правих обществени поръчки за милиарди в Министерството на регионалното развитие. Посочете ми един лев, който да е отишъл някъде под формата на зависимости. Затова аз се гордея с всичко това, което направих, и бях друг пример. А министър-председателят се поправи и аз му благодаря за това, защото истината е такава - аз бях член на борда на Конфедерацията на работодателите, не просто обикновен член, а член на борда. Аз бях водещ в строителната индустрия в България в най-голямата работодателска организация, отговарях за това. Аз бях водещ за недвижимата индустрия, аз отговарях в КРИБ за две индустрии, в които работеха 260 000 човека. И когато „Лимън брадърс“ падна, знаете – в периода от септември 2008 до декември 2008 г. в България 100 000 достойни строители отидоха на улицата. Вижте статистиката на Националната служба по заетостта. Аз бях този, който се опита да ги защити. И в КРИБ ние имахме маса срещи тогава с правителството на Тройната коалиция. Какво правите – идва криза? Аз мога да кажа в прав текст, че и министър-председателят Станишев, и неговият съветник тогава г-н Стойнев, те отказваха- нямало криза. Ние спорехме с тях в продължение на месеци, най-влиятелната работодателска организация с правителството. И когато аз видях стотици хиляди хора на улицата, за които отговарях, аз се политизирах. Влизането в политиката не минава през един или втори, който да те посочи. Минава през твоите позиции, през твоята компетентност. Аз присъствах на кризисни конференции – 10 на брой, между януари и май 2009 г. На всяка една от тях аз съм бил водещ. Тогава действах по начина, по който и сега водех. Кризисни конференции, в които да търсим решение, при положение, че правителството на Тройната коалиция не беше партньор. Той отказа. Тогава се политизирах. И в рамките на тези конференции аз се срещнах с всякакви хора. На една от тези конференции се запознах с Кристалина Георгиева, Ники Младенов, Фандъкова. Защото ние търсехме. И вижте – ето, като достойна медия – проверете назад във времето колко кризисни конференции е имало между януари и юни на темата „Какво правим със строителството, какво правим с недвижимите имоти, накъде вървим. Стотици хиляди хора са на улиците, банките спряха – какво правим?“. Там правителство нямаше.


Водещ: Това ли е призивът ви сега – да се политизираме? „Политизирайте се“?


Росен Плевнелиев: Аз съм символ на това, че аз се политизирах 2009 г.


Водещ: Сега и други хора го казват.


Росен Плевнелиев: И аз искам наистина да апелирам към българските граждани - всеки един по неговия си начин да има позиция. Но нека тази позиция да бъде обективна, плод на много внимателно подбрана фактология, да знаем откъде подбираме фактите, защото се нагледахме на лъжи, нагледахме се на манипулации. Плод на дори това решение да е устойчиво, то да е добре обмислено. И да, българите трябва да имат позиция. А когато е трудно и когато е тежко идва времето на активното гражданско общество. Ще кажа нещо, в което дълбоко вярвам. Днес има големи съмнения. Една част от обществото говорят за превзетата държава. Да, имаме европейски закони. Да, имаме европейски институции, обаче отзад има някакви задкулисни сили, които действат, влияят и се облагодетелстват от това. Единственият вариант да се намали зависимостта, да вървим напред към повече, а не по-малко демокрация е да си дадем сметка, че дори и да е така, че да има големи зависимост и институциите по-скоро да обслужват силните на деня, отколкото милионите българи. Спасението е в гражданския контрол върху дейността на министерството, върху дейността на институциите. И спомнете си много добре кой беше този български политик, който отиде при протестиращите, въпреки че те го освиркаха.

Водещ: Това ли е призивът ви сега – да се политизираме? „Политизирайте се “?


Росен Плевнелиев: Аз съм символ на това, че аз се политизирах 2009 г.


Водещ: Сега и други хора го казват.


Росен Плевнелиев: И аз искам наистина да апелирам към българските граждани всеки един по неговия си начин да има позиция. Но нека тази позиция да бъде обективна, плод на много внимателно подбрана фактология. Да знаем откъде подбираме фактите, защото се нагледахме на лъжи, нагледахме се на манипулации. Дори това решение да е устойчиво, то да е добре обмислено. И да, българите трябва да имат позиция. А когато е трудно и когато е тежко, идва времето на активното гражданско общество. Ще кажа нещо, в което дълбоко вярвам. Днес има големи съмнения. Една част от обществото говорят за превзетата държава. Да, имаме европейски закони, да, имаме европейски институции, обаче отзад има някакви задкулисни сили, които действат, влияят и се облагодетелстват от това. Единственият вариант да се намали зависимостта, единственият вариант да вървим напред към повече, а не по-малко демокрация е да си дадем сметка, че дори и да е така, че да има големи зависимост и институциите по-скоро да обслужват силните на деня, отколкото милионите българи. Спасението е в гражданския контрол върху дейността на министерството, върху дейността на институциите. И спомнете си много добре кой беше този български политик, който отиде при протестиращите, въпреки че те го освиркаха. Аз знаех, че те ще ме освиркат, но отидох, защото аз бях единственият останал и всичко се крепеше на мен. И единственият начин, когато си сам е да се опреш на народа. Народът може да има различни позиции, едните да са за, другите против теб, но се опираш на всички. Отиваш и при тези, които ще те освиркат. Аз отидох и ги поканих. Те влязоха в президентската институция, създадох граждански бордове към всички министерства, поканих ги в бордовете, направих изборен борд, за да може всички, и политическите партии, и гражданите да видят как се правят изборите. И така минахме през много тежък момент на изключително политическо противопоставяне и никакво доверие. И си давам сметка, че едно от най-големите постижения на моя мандат е това, че в продължение на много месеци аз бях сам. Държавата се крепеше на мен. В тези моменти е изключително важно каква е личността на държавния глава. И аз се чувствах на място. Именно защото бях надпартиен, именно защото бях независим. Именно защото действах по съвест като инженер, кризисен мениджър, но и като президент. А доказателството, че минахме през три извънредни политически и парламентарни кризи, две правителства, две големи вълни на граждански протести – през 2013-а срещу монополите, и 2014 година е доказателство. Какъв EVN? Знаете ли кой е държавният глава, който свърши ето следната работа? 2013 г. февруари месец, огромни протести. Двадесет и седем града, стотици хиляди българи по улиците. Нали беше така?


Водещ: Така.


Росен Плевнелиев: Тези граждани срещу какво протестираха, срещу високите цени на тока и монополите. Така беше, нали?


Водещ: Така.


Росен Плевнелиев: Кой беше държавният глава, който излезе и каза оттук нататък променяме изцяло приоритетите на българската енергетика. Никакъв голям шлем, а три смислени приоритета. Енергийна ефективност за милионите българи, енергийна либерализация за милионите българи и енергийна диверсификация за българската икономика. Къде сме днес? Заставам честно пред вашата уважаем медия, пред милионите българи и казвам: Вие през 2013-а година протестирахте срещу монополите, монополните цени на тока. Днес имаме пълна свобода на пазара. Днес българските компании могат да избират своя доставчик на ток, но и българските граждани могат да избират своя доставчик на ток. Това в интерес ли е на монополите? Кой постигна пълната либерализация, кой я зададе като приоритет, кой я отстояваше и тя е факт. Цените вдигнаха ли се на тока в тия години? Не. Ето едно постижение. Чакам ли благодаря? Не, но го свърших.


Водещ: Две ключови думи казахте преди малко – доверие и сам. Този мандат беше наситен с безпрецедентни ситуации и моменти, в които трябваше да взимате решение, без да можете да се опрете на опит преди вас. В тези трудни решения на кого имахте доверие?


Росен Плевнелиев: На съвестта си. Много често бях сам. Бях сам, когато трябваше да правя първото служебно правителство. Бях сам, когато трябваше да правя и второто служебно правителство. Бях сам, когато в един висш акт на задкулисие в България един медиен олигарх бе произведен, бе гласувано да бъде шеф на Държавна агенция „Национална сигурност“. Бях абсолютно сам. И бях този единствен български политик, който отговори на въпроса „Кой“, който е актуален и до днес, точно в рамките на един час. Посочих ги и тримата, които са виновни и снех доверието си от тях. Знаейки какво ме следва и знаейки какво ще ми се случи. Станишев, Местан, Орешарски. Бях сам и тогава, когато един съдия с недобър интегритет трябваше да влезе в най-висшия български съд, в Конституционния съд. Спомняте си, че аз съм единственият български държавен глава, който е напуснал клетва на конституционен съдия. Пак бях сам. Но не съжалявам за нито едно от своите действия. Напротив, вярвам, че по този начин съм помогнал. Помогнах на Конституционния съд, помогнах за неговото добро име и репутация. Помогнах на българската държава в един труден момент да намали зависимостите си, а да не ги увеличи от определени кръгове. Помогнах на активното гражданско общество, защото без него не може. Да, бях сам и да, опирах се на съвестта си. Носех отговорност за действията си и мога най-честно да застана пред вас и да кажа: големи грешки в този мандат не съм допускал. Ако си бях замълчал по всеки един от тези казуси, щеше да бъде голям срам за България. Не съм допускал големи грешки. Със сигурност малки грешки имам.


Водещ: Говорите за нови хора, за необходимостта от нови политици, вероятно нови лидери, визионери, коментирате онези, които не искат да слязат от стола, държейки се за поста. Смятате ли, че вече е време лицата от новините да бъдат сменени, лидерите, които са на сцената, да си отидат?


Росен Плевнелиев: Светът забърза скоростта си. Нещата се случват в реално време много по-бързо. Това беше част от моето последно новогодишно обръщение. Аз посочих пред българските граждани, че историята се случва пред очите ни и тя се случва със страшна скорост. Именно затова лично аз си давам сметка колко е важна мандатността в демокрацията. Това е нещо много хубаво. Имаш пет години. В тези пет години, в които народът ти е гласувал доверието дай всичко от себе си. Не взимай , а давай и служи на народа. И се надявай, че следващият след теб ще бъде още по-добър, още по-полезен. На това отгоре мандатността в демокрацията е нещо прекрасно и затова, защото тя дава шанс на обществото наистина да извърши промяна. Зависи от избирателя и той може да прецени на кого да се довери. Промяната е нещо хубаво, но само тогава, когато ни придвижва по пътя напред, по избрания път. А пътят на България е избран от Васил Левски. Той е избран от нашите възрожденци и будители. И това е пътят на европейското развитие на България. Промяна, да, но в правилната посока.


Водещ: Но напоследък говорихте отново за риск от барикади. В навечерието на 10 януари си спомнихме, че преди 20 години беше моментът, в който България окончателно пое пътя към Европейския съюз и НАТО. Сега имате ли страхове, че можем да се отклоним от този уж безалтернативен път?


Росен Плевнелиев: Да, имам страхове. Определено имам страхове. Имам индикации, притеснен съм много и ще следя много внимателно процеса. Аз не съм толкова стар, а видях много в политиката и във вътрешно и във външнополитически аспект. Научих много и ще искам да предам това на младите. Ще искам да го предам на гражданите, ще искам да го предам и на политическите партии. Аз работя с всички политически партии и ще продължавам да го правя. И искам да им предам и своите притеснения. Истината е, че можем да бъдем отклонени от пътя на европейското и демократично развитие. И истината е, че понякога политиците не си дават сметка, когато отиграват ситуация от днес за утре. А понякога и от днеска за днеска. Това не води в правилната посока. Мога да ви кажа оттук нататък какво ще се говори на изборите и не съм съгласен с част от тези тези. И си мисля, че част от тези тези ни отклоняват от европейския път.


Водещ: Каквото вече се говореше и преди.


Росен Плевнелиев: Елате да видите какъв национализъм ще се вдигне на най-високата топка. Елате да видите какво отново ще се разхожда по медийните студия. „Произведено в България“, на българските фирми срещу чуждестранните монополи, срещу тези „лоши чуждестранни инвестиции“.


Водещ: Националното самочувствие нещо лошо ли е?


Росен Плевнелиев: Не, не, напротив. Но тогава, когато българите знаят, че работим за силна България в силен Европейски съюз, а не за България – квазисилна, по представите на криворазбрани националисти и популисти, изолирана в собствените си граници. Ако България под мотото „България и само българското и всичко чуждо вън“ се самоизолира в собствените си граници гарантирам, че България остава трайно в геополитическия „сандвич“ на бивша империя на изток от нас. Гарантирам - България остава трайно бедна, защото няма да бъде интересна за качествени инвеститори. България, ако не се интегрира, няма как да бъде силна и да защити националния интерес. Националният интерес на България е да има мир, но най-уникалният проект, който гарантира мира в Европа, се казва Европейски съюз, а не българският национален интерес. Да кажем ей тук сега ние в България ще си гарантираме мир. Как ще стане това? Мир се гарантира само, когато имаме международен правов ред, който е валиден за всички. Българският национален интерес е да има човешки права и свободи. Българският национален интерес е да имаме свободен конкурентен пазар, с който да търгуваме. Българският национален интерес е да се интегрираме с демократичното общество, с тези, които вярват в хуманизма. Да се интегрираме, не да се изолираме. Но ние ще видим действия в посока изолация под мотото „национален интерес“. Казвам категорично -  това е криворазбран национален интерес. Най-сигурният начин България да бъде отклонена от правия път е да се самоизолира под някакви фалшиви слогани, които не ни отиват. За вас, за мен, за милионите българи, за всички нас валидно трябва да бъде това, което Левски ни завеща да направим – равни на другите европейски народи. Силна България в силен Европейски съюз, равни на тях, а не самоизолирани и под сянката на геополитическите амбиции на други.


Водещ: Вероятно защото има усещането, че България не е толкова силна и не е толкова равна ли печелят симпатии подобни настроения ?


Росен Плевнелиев: Но все пак трябва да си даваме сметка – националният идеал, дефиниран от Апостола „За чиста и свята република“, не може да бъде инсталиран от никой друг. Той зависи от българите. Националният идеал да бъдем равни на европейските народи зависи от нас. Ако се държим като равни, ако интегрираме най-доброто от прогресивното човечество, ако ние си даваме сметка, че съвременният прочит на идеала на Апостола и на всички българи „За чиста и свята република“ е всъщност демокрация от европейски тип, а не автократичен режим или диктатура и олигархична икономика. Ето, през вас ще минат в следващите три месеца всички български политици. Питайте ги в прав текст ако искаме да изпълним завета на Апостола, давайки си сметка, че сме по средата на пътя, постигнахме немалко, но имаме още много какво да свършим и ако си даваме сметка, че „чиста и свята република“ означава социално отговорна, а не олигархична икономика, кажете ми, всеки един от вас, как ще пребори олигархията? Аз имам самочувствието, че направих нещо в тази посока – примери дадохме не един.


Водещ: Казахте, г-н Плевнелиев, че властта не ви блазни и че отказвате нов мандат веднага след първия. Какво означава това? политиката затворена книга ли е за вас или може след време отново да имате път към „Дондуков“ 2?


Росен Плевнелиев: Категорично не. Политиката не може да бъде затворена книга за един държавен глава. Веднъж президент- завинаги президент, казах аз и това означава, че това е кауза. Да бъдеш президент е кауза за цял живот. Да, аз няма да се върна към нито една политическа партия. Да, аз няма да се върна обратно в правителство или в Народно събрание. И да, аз казах, че няма да се кандидатирам за втори мандат веднага след първия.


Водещ: Но по-нататък?


Росен Плевнелиев: По-нататък ще видя. Но един президент, разбира се, остава в политиката. Един президент, въпреки че не е действащ президент, продължава да бъде активен. Не е действащият президент на България, но е активен. Той работи с политическите партии. Моят офис ще бъде отворен за всички тях. Аз ще търся смисъла така, както го правих и досега. Много пъти казах - не ме впечатлява силата. Силни лидери – не, силни институции. Не силата на един или друг, а силата на една нация, а тя е просвета, образование, отвореност, хуманизъм, демокрация. Аз ще продължа да търся смисъла. Затова и отивам в „София Тех Парк“, за да работя с младите, за да помагам на българската икономика, на иновациите, на иновационните екосистеми, на университетите. Искам да работя за това технологиите да се върнат в България, индустриите да се случат, образованието да се промени. Искам да работя за това индустриите на бъдещето да дойдат. Аз ще работя с политическите партии. Ще създам фондация – това му прилича на един държавен глава. Ще продължавам да бъда активен и ще проповядвам всичко това, което разказах и в това интервю. Ще се боря. Ако трябва, ще отида и на барикадата, ще протестирам.

Водещ: И ако се наложи, ще се върнете на „Дондуков“ 2?


Росен Плевнелиев: Ако се наложи. Но отново казвам, веднъж президент - винаги президент. След като си бил президент, няма как да се върнеш в парламента като депутат. И народът няма да го разбере. А и съдбата на президента Стоянов и президента Първанов го доказват. Ако сте бил български президент, не ви отива да си правите собствена политическа партия. Народът няма да ви разбере, защото вие сте бил президент на всички българи. Един президент трябва да има позиция и трябва да я отстоява, независимо дали е действащ или не. И трябва да работи и с гражданите, и с партиите, и да бъде посветен. Аз ще бъда и международно активен. Аз ще участвам в международни комисии, проекти и ще държа моята много силна връзка  с Германия, Европа, Брюксел, Румъния, Гърция, Молдова и с Украйна. Аз съм единственият български президент, който е човек на годината на друга държава. И ще държа на тези връзки. Но това не са моите, а те са на българската държава. И досега те са служили на българската държава.


Водещ: Благодаря ви.


Росен Плевнелиев: И аз ви благодаря.


Водещ: Президентът Росен Плевнелиев – в „Неделя 150“.


Росен Плевнелиев: Желая успех. Благодаря ви.