Господарят на шок рока Мерилин Менсън и Тил Линдеман от „Рамщайн” стават герои на Джеймс Джойс. По-точно на един негов герой. Чертите на двамата са събрани в образа на Дявола. Идеята е на карикатуриста Чавдар Николов, приел предизвикателството на издателство „Лист” да илюстрира книга с детски истории на Джойс.

На 2 февруари се навършват 135 години от рождението на писателя, нареждан сред великите автори на ХХ век и по този повод „Лист” публикува за първи път в България „Котаракът и Дяволът” и „Котките на Копенхаген”. Двата бисера на детската литература са събрани в един том, с който издателството поставя началото на поредицата „Детски шедьоври от велики писатели”.

Герои на първата история са котарак, кмет и дявол, а втората е вдъхновена от живота на Копенхаген. Чавдар Николов е автор на илюстрациите и към двете произведения. Работата по книгата му отнема няколко месеца, през които създава десетки скици на персонажите. Пред очите му се редуват различни герои на нашето време.

„Карикатуристите винаги са потънали до гуша в действителността. Първият образ, който отключи този подход, е котето Паяжина, което всеки от близките ми нарича по различен начин. В това издание то е котката от Божанси. В ролята на кмета „поканих“ истински професионалист, руския данъкоплатец и френски чревоугодник Жерар Депардийо. Разбира се, кметският образ само напомня на френския актьор, който вече е бил в ролята на кмет (бел. ред. – в сериала „Марсилия“).

А образът на дявола ме навестяваше ту като Мерилин Менсън , ту като Тил Линдеман от „Рамщайн” и накрая се получи нещо средно между двамата”, разказа Чавдар Николов пред „Площад Славейков”.

Кметът и котаракът по Джойс и Чавдар Николов

Котешките истории се появяват на бял свят първо като писма на автора до 4-годишния му внук Стивън през лятото на 1936 г. По онова време Джойс и челядта му живеят в Париж, но за ваканцията писателят напуска френската столица. В края на юли той първо прекарва няколко дни в Божанси – градче на десния бряг на Лоара. Преди кракът на Джеймс Джойс да стъпи в него, то е известно на света с факта, че през 1429 г., по време на Стогодишната война между Англия и Франция го освобождава армията на Жана Д’Арк.

Джойс обаче не занимава малкия Стивън с орлеанската дева в писмото си от 4 август. Вместо това му разказва легендата за построяването на местния мост над река Лоара, според която заслугата е на самия Дявол! Само осем години след като писателят се разхожда по каменното творение на Рогатия, там се случва нещо наистина историческо – на 16 септември 1944-а на моста над Лоара германският генерал Бото Хенинг Елстер капитулира пред войските на 83-а американска пехотна дивизия на генерал Робърт Макон. Това е сред най-големите поражения на немската армия през Втората световна война.

След престоя в Божанси дъблинчанинът, написал „Портрет на художника като млад”, пътешества още малко из Франция, а през септември вече е в датската столица Копенхаген. От там на 5 септември праща ново писмо до детето. Тази история години по-късно ще бъде издадена като самостоятелна литературна творба под името „Котките на Копенхаген”.

Според изследователите на Джеймс Джойс и в „Котаракът и Дяволът”, и в „Котките на Копенхаген” авторът оставя биографични следи. Както самия Джойс, така и Дяволът от първата история непрекъснато чете вестници и говори на своя „бърбосричен език”. А ядоса ли се, повишава тон на лош френски с дъблински акцент.

Образът на кмета Алфред Бирн, който надхитря Рогатия, пък е директна заемка от градоначалника, управлявал Дъблин от 1930 до 1939 г. Джойс е взел не само истинското му име, но и червената му мантия и златна кметска верига, опасваща врата му. Писателят неведнъж е казвал, че всеки път, когато отваря вестник Irish Times, от страниците му наднича Алфред Бирн. В „Котките на Копенхаген” иронията към властниците и силните на деня бие още повече на очи. Както и желанието за промяна на статуквото.

Великолепният превод на „Котаракът и Дяволът“ и „Котките на Копенхаген“ е дело на Иглика Василева, на която в България дължим и появата на „Одисей” – най-важният роман не само в творчеството на Джеймс Джойс, а и в историята на съвременната литература.

"Площад Славейков"