Да носиш рокля от дънките на Врачански

БОРЯНА АНТИМОВА

Да носиш рокля, трансформирана от млади дизайнери от любимите дънки на секссимвола Калин Врачански, е вълнуващо. Особено пък като знаеш, че парите, които си дал за нея, отиват за благородна кауза. Second Chance Shop е новата инициатива на един от столичните молове на Ситняково. Проектът цели да подкрепи младите модни дизайнери, като набере средства за обновяване на базата по специалността “Мода” на Националната художествена академия (НХА), и каузата на движението “I Can Too” (“Аз мога също”) за построяване на център за деца с аутизъм.

В инициативата се включиха много известни личности, които дариха свои дрехи за каузата, а студенти по мода в НХА ги преобразиха под менторството на утвърдени български дизайнери. За каузата свои дрехи представиха шампионката Сани Жекова, Вики от група “Мастило”, актрисите Параскева Джукелова, Луиза Григорова и Диди Живкова, Явор Ралинов, Георги Любенов, Прея и модният писател Калин Терзийски.

И посетителите, и звездите бяха изненадани от нестандартните решения на младите дизайнери. Спортният екип от Олимпийските игри на Сани Жекова бе преобразен в красива рокля, дънките на Дидо от D2 - в нестандартен елек, а вечерната рокля на Диана Любенова - в екстравагантен всекидневен тоалет в две части.

Инициативата продължава до края на юни и в магазина всеки може да занесе любимата си дреха, за да й вдъхнат втори живот. После може да си откупи обратно преобразения тоалет срещу символична сума или да го остави да намери новия си собственик в магазина.

 

“Еко френдли” – алтернатива на консуматорското безумие 

В световен мащаб от години е модерно да носиш дрехи втора ръка – в оригиналния им вид, реконструирани или рециклирани. Инициативата second hand и second chance e част от еко вълната в модата и основната причина е пренасищането на цивилизования свят с дрехи, което води до големи разхищения на природни ресурси от производството.

Съвременният човек днес е много повече социално ангажиран, отколкото преди 10-15 години, когато беше бумът на пластмасите и неистовата безразборна консумация. Хората започнаха да се замислят какво причиняват на околната среда. Днес е много повече модерно да си “грийн”, да рециклираш, да правиш редизайн и реконструкция на старите дрехи във всякакви формати. Модерна е като цяло и вълната “ъпсайкъл” – да дообработваш готов продукт.

Звучи абсурдно, но лозунгът “Да спасим планетата, като рециклираме и носим употребявани дрехи”, се лансира все повече дори и от тези, които са главната причина за пренасищането – модните гиганти, които бълват милиони дрехи всеки ден. Защо го правят? Не намаляват ли така печалбите им?

Големите компании не желаят да разочароват своите милиони фенове по света. Ако феновете са еко защитници и прокламират, че природните ресурси на планетата са застрашени от пренасищането с дрехи, всеки уважаващ себе си моден бранд е длъжен да им импонира.

Социалният аспект е много важен за големите в модата. Много е важно мнението на клиентите и никой в зверската конкуренция на пазара не може да си позволи да изглежда “черен” в очите на феновете.

Колкото и да се стремиш към по-големи печалби, ти не само обличаш хората, но и обслужваш техните интереси. Тези компании си дават сметка, че са големи, защото клиентите им позволяват да бъдат големи. И ако в един момент имиджът им започне да се “бие” със социалната отговорност на клиентите им, те може да се откажат да купуват дрехи от тях. Така загубите ще са много по-големи.

Всяка голяма компания за масова конфекция от ранга на H&M има в магазините си кошчета за рециклиране. После от рециклираните дрехи се правят платове и нови колекции.

Един от първите дизайнери, който в света е направил нещо такова мащабно, е Марти Маржиела. Той взема купища войнишки чорапи от един изоставен склад, разплита ги, изпира и обработва преждата и прави цяла колекция от нея. Голямо предизвикателство е да превърнеш стари, ненужни и безинтересни вещи в нещо ново, което може да се купи.

През последните няколко години основният моден тренд на големите изложения за платове, като на това във Флоренция например, неизменно е “еко”. И компаниите избират точно от тези платове, за да са на гребена на вълната, и за да запазят симпатиите на феновете си.

Млад дизайнер в BG? Мазохизъм!

Инициативата Second Chance Shop е чудесна, но факт е, че лъскавите витрини на моловете са недостъпни за младите български дизайнери. Както “братчетата на Гаврош” от знаменитото стихотворение на Смирненски, те могат да ги гледат само отвън. Наемът за магазинна площ в моловете и по централните улици на големите ни градове е от порядъка на няколко хиляди лева месечно.

Но проблемите тръгват много преди завършването. За обявените всяка година 12-13 места по специалността “Мода” в НХА конкуренцията е зверска. Влизат хора креативни, борбени и нахъсани, с вече изградена концепция и собствен стил, и какво сварват? Бедна и напълно неадекватна база за практика. В помещенията на “Дондуков”, където студентите трябва да усвояват най-модерните технологии за изработка на дрехи, групите от 12-13 човека разполагат с няколко професионални прави машини, 2 от които постоянно са извън строя, и 2 оверлог машини. Няма нормална ютия и други елементарни неща, крайно необходими за тази практическа специалност. Базата е основната причина да кандидатстват и на престижни международни състезания за млади дизайнери. Оказва се, че успяват не най-способните, а хората с ресурси.

Така машината те мачка още преди да си завършил.

Младите випускници на Академията, се шегуват, че са кутюрни дизайнери, царе по ръчната работа, защото не работят с машини, а само с ръцете си. Те могат от парче плат да сътворят с ръцете си Peace of art (“произведение на изкуството”), но са далече от индустриалния процес, а по-голямата част от дрехите, които ще конструират в бъдеще, са носима мода - конфекция.

Вариантът да станеш чирак при известен дизайнер в някой от модните центрове Париж, Милано, Ню Йорк или Лондон също не е най-добрият изход. За всяко обявено място за стажант се състезават стотици млади дизайнери от цял свят, а перспективата… Много малко от дизайнерите, започващи като чираци, могат да работят това, което са учили, и което искат първите 3-4, а дори и 10 години. Там ти подреждаш мострите, носиш кафето, отговаряш на имейли… Вярно, “крадеш” от майсторлъка на големите, но и губиш ценно време, вместо да развиваш собствената си креативност и да вървиш напред.

 
Великолепната петорка – заедно срещу машината, която мачка

В началото на 2013-а петима млади дизайнери се обединяват, за да са по-силни в модната джунгла. Всичките са на възраст около четвърт век и са толкова красиви и харизматични, всяка със свое излъчване и ярък стил, че спокойно биха могли сами да представят дрехите, които създават. Учили са в НХА и са специализирали в престижни модни центрове в Европа. “Великолепната петорка” се включи и в инициативата Second Chance Shop.

Студиото им близо до НСА на два етажа – шоурум и ателие, е с дизайн, достоен да представи всеки уважаващ себе си моден бранд. И макар момичетата да прекарват в любимото си студио по 12 часа без почивен ден и са адски нахъсани и борбени, за печалби е трудно да се говори. Помагат с финанси основно родителите, защото уважават амбицията им не само да оцелеят в модната джунгла, но и да се развиват и реализират. 

Криейтив студио Modalllllab (петте чертички в името са от начина, по който се изписва в баркода L) е много повече от модно студио. То е “A ground for ideаs” – пространство на идеи. То е креативна лаборатория. Зад него стои екип от хора с различни интереси и способности, чиито обединяващи черти са нуждата да провокират, създават и материализират идеите си; хора, които виждат модата като нещо повече от продукт, и я правят такава.

Експериментът започва да диша като пространство за мода, дизайн, изкуство и случвания следвайки кредото, че винаги съществуват нови начини да провокираш себе си и околните, да изградиш собствения си свят, да се откриеш по нов начин – чрез действие, чрез идея, чрез Дреха.

 

Екипът се надпреварва с динамиката на настоящето, генерира и осъществява идеите си със стремеж да изпревари идващото, да прекрачи границите, които модата неотменно поставя върху създателите си; да я гради такава, каквато тя трябва да бъде – подчертаваща индивидуалността и същевременно носеща отпечатъка на този, който я е създал.

“Не сме просто лейбъл, който иска да си продава дрехите и да изкарва пари. Искаме да вдигнем нивото на модата в България”, казват момичетата.

Всъщност генерално идеята им е да обзаведат шоурум, в който всеки абсолвент на НХА да може да представи проектите си. Да не се чувства в безтегловност, оставайки на улицата, след години учене, планове и мечти. “Част от нещата одобряваме, други не, защото трябва да поддържаме някакво ниво”, коментират момичетата.

Те показват дизайнерски тениски на студенти от НХА, обединени в проект “Рококо”, които и в момента са изложени в шоурума. 

Лабът (“модерното съкращение на “лаборатория”) е средище за споделяне на идеи и за всякакви срещи, събития, ревюта. Там се говори не само за дрехи, но и се споделят концепции за дизайна въобще.

Как така ще излагат модели на свои колеги, та нали са конкуренти на ужасно стеснения ни пазар, допълнително стагниран от годините на криза? “Ние се конкурираме с моловете, а не помежду си”, казват момичетата. Те имат желание да участват в модни форуми – ревюта, фестивали, но никой не ги кани. Но затова пък помагат на свои млади колеги да направят старта си при тях, защото са осъзнали, че заедно са по-силни. Заедно срещу… Кастата. Цената да участваш в което и да е престижно модно събитие у нас е между 3 и 5 хиляди лева – пари, които те няма откъде да извадят. Другата възможност да влезеш в затвореното общество на “големите” е някой от тях да те лансира.

Колко струва да ангажираш модел за фотосесия на колекция? За фотографа – минимум хилядарка, за гримьорката и фризьора – минимум 150 лв. Дотук – 1300 лв. Плюс 1000 – 1500 лв., ако искаш да ангажираш топмодел.

Какво им остава на младите абсолвенти от специалност “Мода”? 

Шивачки за 300 лева заплата - това ли заслужават хората, учили моден дизайн?! - възмущават се момичетата.

В модните среди у нас е тема табу, че никой млад не може да заеме място в Кастата, ако не е лансиран от тях. Така ти орязват крилцата още на старта в професията. “При отварянето на студиото поканихме страшно много колеги, хора от бранша. Дойде единствено Греди Асса, който завеждаше нашата специалност в академията, и който е отговорен за съществуването на модата като специалност в академията. Сълзи му текоха и се радваше за нас. Останалите не дойдоха нито на откриването, нито на едната година”, разказват младите дизайнери.

Единственият човек, който вече за трета година кани младите дизайнери, е актьорът от Плевен Жоро Ангелов, който организира Парад на модата.

Другият вариант да просперираш с ревюта е да си любовница или дете на мутра, за когото не е проблем да извади парите. Да не говорим, че сума народ в арт средите – певци, артисти, се обявиха за дизайнери, без да имат сериозна подготовка за това. И те успяват, ако някой чичко щедро ги спонсорира, възмушават се младите дами.

“Попфолкът продава. Чалгата като стил и начин на живот въобще. Силиконовите прелести. Ние мразим и страним от това. Може още дълго да не сме на печалба, но няма да снимаме попфолк певици, защото цялата тази култура всъщност е кич и липса на морал.

 

Продава се лошото и пошлото

“За нас коментираха, че ако бяхме снимали колекцията си бански с някоя девойка с огромен силиконов гръден капацитет, щяла да се продаде по-добре. Отказахме да я снимаме наново върху някое изкуствено силиконово-пластмасово тяло. Не искаме това да ни е таргет групата, не искаме по този начин да се гледа на нас. Избрахме една раждала жена с нормално, стегнато тяло, и с естествена красота. За такива дами искаме да работим”, коментират момичетата.

В модната индустрия конкуренцията е зверска и може да те смачкат само ако надигнеш глава, казват момичетата. Има адски злобни и неморални хора. Купуват дрехи от престижни марки, разпарят ги, вадят кройките и правят “дизайнерски” дрехи.

После продават дрехите на чалга певици и силиконки. С парите някои вече могат да си наемат магазин в мола или на централна столична улица, защото са “вървежни”. Защото като влезеш в една чалготека, всички са облечени в дрехите на Еди-коя си. А марката й е обявена за престижна! Ние може да сме зле, но няма да го направим, няма да копираме чужд труд, защото уважаваме себе си, защото сме хора с друг морал! Така сме възпитани!”, възмущават се младите дизайнери. Една от последните им колекции – “Седмица на райето”, е достойна за всеки престижен моден форум в чужбина но жал-не жал, я разпродават с голямо намаление. Остават за спомен от славата само снимките.

Вариантът с меценат също е неприемлив. “У нас така нареченото меценатство обикновено е придружено с други услуги, а ние не приемаме категорично това. Да си изкараш пари за колекция чрез секс – това също е част от чалга културата. А ние сме хора с доста висок морал, повечето сме сингъл, някои сме обвързани, но всички държим на такива ценности като вярност и лоялност”, коментират момичетата.

Излиза, че няма изход за тях? Има, настояват те, и изходът е в това да сме заедно и да се подкрепяме!

Как се създава обща колекция от пет абсолютни индивидуалисти с различен вкус и стил? Винаги си има обща концепция, задава се обща цветова гама, подбират се платовете, решава се каква ще е конфигурацията – колко блузи, панталони, рокли, поли ще има. После всеки поема например по една рокля, по един панталон и т.н. Разпределят се поравно нещата и има дневна норма за изпълнение на кройката, за ушиване на прототип. След това се пускат в някакво много късо производство.

Моделите са бутикови, момичетата нямат търговска мрежа, в която да ги тиражират. Хубавото в това пищно разностилие е, че всяка може да разчита, че другата ще й помогне. В процеса на работа е нещо нормално някое от момичетата да даде идеи на приятелката си как да подобри модела си.

Явора – женският вариант на Диор

Така наричат останалите четири момичета Явора Георгиева. Тя е родена в Деня на Френската революция – 14 юли, но през близката 1989-а. Завършила е успоредно мода в НХА и специализирала в Instituto Europeo di Design в Милано. Минава през тримесечен стаж в една италианска фирма. Плащат й смешни пари – 400 евро месечно, с които не можеш да си платиш само квартирата в Милано. “Експлоатираха ме за абсолютно всичко, вършех работа за пет човека. Накрая казах: “Дотук. Или ми плащате минималната работна заплата за Италия, или напускам”. Така Явора се озовава обратно в България и се събира с останалата част от екипа на студиото.

Като стил младата дама си пада по “доста странни кройки”. Предпочита да крои на мулаж (направо върху манекен – б. р.). В Италия така ги учат още от първи курс, за да усетят материята и да придобият умение да работят смело с нея. “Мен това ме влече повече, предпочитам да правя по-големи кутюрни рокли, с пера, пайети, много цветове, фини материи, всичко, което е феерично, приказно. Ако можех да живея във викторианската епоха, би било добре”, смее се дамата, която колегите й сполучливо са нарекли “женския вариант на Диор”.

За други занимания почти не й остава време. Преди е обичала да ходи на йога и да тренира всякакви спортове. Обича да плувам, да пътува, обожава екстремните спортове, има книжка за мотор, но не й се позволява да го кара. Русокосата красавица обича животните, и то кучета от страховити породи – бултериери, ротвайлери. Има три около себе си, а в студиото момичетата непрекъснато прибират бездомни котенца.

 

Камелия – “хипстър, който успя да си признае, че е такъв”

Камелия Йорданова ще стане на 25 през август. Казва, че при нея всичко върви наопаки от малка. Израснала е в семейство с “много научна насоченост”, в което се следва или медицина, или литература и история, и от малка тя сериозно набляга на тези предмети.
В седми клас решава да кандидатства с рисуване, напук на всички роднини. Приемат я в художествена паралелка и оттам тръгва интересът към модата. После решава, че моделът на типичното българско грижовно семейство не й е по вкуса, и решава сама да се оправя в тоя живот. Заминава за Англия сама, без да познава  никого.

Завършва мода и текстил в University of West London, като специализира обувки - голямата й страст. Но в България няма как да го практикува без специалното оборудване. Учила е и бижута, принт, плетиво, текстил, експериментирала е с всичко. Ходила е и на London Fashion week като асистент. Ситуацията е близка до тази във филма “Дяволът носи Прада” – експлоатират те на максимум и си като парцал. По 14-15 часа на ден си прав – обличаш, гладиш нещата, пазиш дрехите, защото манекенките не го правят. Не се заплаща, но пък е един много важен опит – да видиш целия процес, как стават нещата зад сцената.

Любим стил: “Обичам винаги обратната страна на плата. Това си ме влече още от университета, дипломната ми работа е направена “откъм гърба”. Стилът ми се мени, може би съм хипстър, който успя да си признае, че е хипстър – бунтарка във всяко отношение”, смее се Ками.

 

Кристина: “Концептуалната дреха не е само за обличане”

Кристина Лалчев през декември ще навърши 25, но има вече богата биография зад гърба си. “Ужасно ми е трудно да се концентрирам само върху студиото, имам няколко други интереса извън модата”, споделя тя. Занимава се с изкуство откакто се помни. Учи сериозно рисуване още от първи клас. После минава през всякакви изобразителни и приложни жанрове. Първият й досег с модата е в 6 клас, в специалната паралелка имат занимания по иконопис, перспектива, мода. Тогава Криси се влюбва кардинално в модата. И макар да е от семейство на адвокат и лекар, родителите й я подкрепят в решението. Първата си шевна машина получава подарък за осмия си рожден ден, мъничка, детска, но шие наистина. После майка й, юрист по професия, но стилна жена, я учи да шие и й разрешават достъп до домашния “Лучник”.

“Аз съм от тези бунтари, не хипстърите. Бях голям пънкар”, казва тя.

След завършване на НХА си стяга куфарите за Антверпен, където е столицата на концептуалната мода в Европа. Това е модата, при която чрез дрехата дизайнерът иска да каже нещо повече. Дрехата е само инструментът за социални и други послания.

“Винаги са ме вълнували другите функции на дрехата, извън това да облече човека и да покаже какъв е той като принадлежност. Вълнува ме всъщност и концептуалната мода, и бързата мода, и етичната мода – многото лица, които има този феномен”, казва Криси. Личният й стил е “ужасно променлив през годините”. Винаги има някаква идея, която обяснява с “ужасно много и сложни думи”. “Обичам твърдите материи, с които може да се промени силуетът, казва дамата.

 

Катерина – “класическият” художник в екипа

Катерина Малаганска е на 27 години и е художникът в екипа в най-класическия му вид. Завършила е Академията, рисува от дете. Има живописни платна - пейзажи, абстрактни композиции, триптихи – “страшни неща, които събират очите” на другите четири момичета. Прави и бижута, рисува модели за татуировки, прави апликации и сюжети с текстилни бои върху якета, дънки и всякакви други вещи.

Катерина е и изключително прецизният човек в екипа. “При нея няма шест-пет, ако нещо не е направено като хората, не се сваля, не се пуска. Всичко трябва да е изпипано”, смеят се момичетата. Дамата, родена под знака Овен, е и много организирана. Ако нещо трябва да се свърши – ще бъде свършено. В модата обича много минималистичните, изчистени силуети, в които един детайл може да разчупи силуета и да направи дрехата уникална.

“Катерина дойде малко по-късно, но ни даде силата и ни зареди с енергията да продължим напред. Внесе ред в екипа в момент, в който бяхме много объркани. Слънчев човек – сяда на машината и пее”, казват за нея приятелките й.

 

Маргрета: “Душата на компанията, царицата на пиара”

Маргрета Николова - съвпадението с името на естрадната певица не е случайно, тя е нейна внучка. Грета се занимава с авиация от осем години. Завършва право. Няма модно образование, на цял живот това я влече магията на модата. Дори и да не е спала изобщо през нощта, Грета винаги изглежда перфектно, винаги е на ток. Полага много грижи за себе си и винаги забелязва, когато на някой нещо не му стои добре. Като типичен Стрелец, тя е най-директният човек, който ще ти каже: “Махни го това нещо от теб”.

Мениджърът в екипа е много точна и организирана. Под ръководството на другите четири момичета се научава да крои, защото за нея това е важно - отговаря за всички шивашки ателиета, с които работи студиото. Дизайнерите изготвят мострите и ги предават за изпълнение на шивачки, за да са в крак с темпото, което изискват клиентите от тях.

Грета отговаря и за връзките с хора, магазини, за целия производствен процес, за рекламата. “Много контактна личност е, познава цяла София. Събира всякакви хора, организира събития”, хвалят я момичетата.

“Ако не бяхме петте, като едно семейство, като екип от хора, които се подрепят в моменти на спадове и обезкуражаване, отдавна цялата машина щеше да ни е сдъвкала с парцалките”, признават момичетата, които правят качествена мода напук и въпреки всичко.