Вероятно затова вицове за чиновниците в Германия не е да няма. Питали едного защо яде изгнила ябълка, а той отговорил – когато започнах да я ям, още беше прясна. Или пък – защо германските чиновници не използват хартиени носни кърпички? Защото те са най-вече с марката „Темпо“. Хуморът може да е специфичен, но иначе точно отразява отношението към чиновниците във Федералната република – устроили са се така добре, че /почти/ всички останали им завиждат.

Не са толкова много – 1,3 милиона души, най-вече полицаи, съдии, прокурори, учители, служители на администрацията. Но благодарение на специалния си статут се ползват със специално отношение включително на най-високо ниво – на състоялия се неотдавна годишен конгрес на Съюза на чиновниците реч произнесе лично канцлерката Ангела Меркел.

Защото те биват приемани за устои на държавата, наричат ги „слуги на държавата“, на която са се врекли във вярност и са обещали да ѝ служат по най-добрия възможен начин. Затова, например, им се налага да се съгласят с известни ограничения на правата – като невъзможността да стачкуват или пък и извън работно време да се въздържат от изявления, увреждащи имиджа на работодателя. Няма обаче нужда да приемат всяко изискване, отправено към тях – ако става дума за дължината на косата или носенето на обеци. Щом се стигне до такива крайности, както се е стигало, се намесва съдът и се произнася в полза на работника.

Как се става чиновник в Германия все пак? Не много лесно, но не и неимоверно трудно – има определени условия, на които трябва да отговаря кандидатът за този статут. На първо място трябва да е германски гражданин или гражданин на някоя друга държава от Европейския съюз, на второ – трябва да има образователния ценз, нужен за съответната чиновническа степен /те са няколко/. Задължително е и чистото съдебно минало, както и владеенето на чужди езици – поне английски, а най-добре и френски, особено ако работи в нетехническа сфера и му се налага редовно да контактува на различни нива. От чиновника се очаква освен това да е в добро здравословно състояние – ако е с наднормено тегло или има психически отклонения, заветният статут няма да бъде предоставен.

Това са задълженията, а отблагодаряването се извършва по няколко начина – основно финансови, но не само. Както вече стана дума – чиновниците се наслаждават на много високи пенсии, често два пъти по-високи от обичайните – стигат до 3000 евро. И макар заплатите им да са относително по-ниски, отчисленията са минимални, тъй като всичките им осигуровки се поемат от държавата, т.е. от останалите данъкоплатци. Благодарение на статута си чиновниците взимат много по-високи детски добавки, имат възможност да получат най-доброто здравно обслужване, да не говорим колко радушно ги посрещат в кредитните институции – те са най-желаните клиенти при предоставянето на кредити, тъй като имат гарантирано работно място до живот. Неговото разположение обаче може от днес за утре да се промени в географски план и чиновникът неизбежно трябва да се съобрази – готовността му за преместване е част от условията, под които се подписва.

Чиновническият статут в Германия не произтича автоматично от определена професия – достъпен е в различни сфери, като за някои, като например прокурорите, е задължителен, а за други като учителите – доброволен. Най-много чиновници има в обществения сектор, където частни икономически интереси не се преследват, но хора с чиновнически статут могат да се срещнат и в банковия сектор, застраховането или енергетиката.

Нерядко ги наричат анахронизъм – в контекста на достатъчно силната синдикална защита, с която се ползват работниците в Германия, те са възприемани като лукс и тежест за обществените каси. Защитниците им обаче настояват, че са гаранция за функционирането на държавата и без тях би настъпила анархия. Покрай финансовите облаги, с които се ползват, се разчита на неподатливостта им към корупция и изобщо на тях се разчита много - „Качеството на живота ни зависи от вас“, смята канцлерката, изрекла тези думи на последния чиновнически конгрес.