Лиляна Павлова, вече бивш регионален министър, размрази националната програма за саниране часове преди да сдаде поста на служебния министър Спас Попниколов.

Това е станало с писмо на Павлова от 26 януари 2017 г. до кметовете и областните управители, с което Клуб Z разполага. Ден по-късно тя предаде управлението на министерството на наследника си на поста.

Лиляна Павлова очевидно е бързала, защото дори не е изчакала решението на Министерския съвет да бъде обнародвано в „Държавен вестник”. В сряда на последното си заседание правителството „Борисов 2” промени постановлението за националната програма за енергийна ефективност, като увеличи финансовия ресурс от 1 млрд. на 2 млрд. лв. и удължи срока за кандидатстване.

„В тази връзка ви уведомявам, че считано от датата на обнародване на същото в „Държавен вестник” ще може да бъде възстановено подписването на договори между общините и избраните външни изпълнители, както и обявяването на нови обществени поръчки за избор на изпълнители по отделните дейности към вече сключените договори за целево финансиране с Българска банка за развитие”, се казва в писмото, подписано от Павлова.

Факсимиле от писмото на Лиляна Павлова.

Скоростният ход на бившата министърка най-общо се обяснява по два начина. Първият е от гледна точка на пиар, трупане на рейтинг и спечелване на общественото мнение. Изпращайки писмото преди обнародване на правителственото решение, Лиляна Павлова пресече в зародиш бъдещи заглавия от типа „Спас Попниколов отпуши санирането” или политически ангажираното „Служебен министър на Радев пусна замразена от ГЕРБ програма за енергийна ефективност”.

Всъщност Спас Попниколов едва ли ще рони сълзи за изпреварващото решение на Павлова, защото нито той, нито президентът Радев, който го назначи два пъти (бел. ред. – заради протоколна грешка с презимето му), имат принос за разработване и пускане на програмата за обновяване на жилищните сгради.

Лиляна Павлова спря схемата, известна като „безплатното саниране”, на 22 ноември 2016 г. Ден преди това тя уведоми кметовете временно да преустановят сключването на договори с изпълнители и обявяването на нови обществени поръчки. И обясни защо - поради обстоятелството, че правителството „Борисов 2” е в оставка и поради достигането на разполагаемия към момента ресурс от 1 млрд. лв.

Втората възможна причина за бързането на Павлова е вид застраховка, ако в ГЕРБ имат опасения за нагласите на новото правителство към националната програма за саниране. Служебният кабинет бе определен и назначен от президента Румен Радев, който пък беше номиниран за участие в изборите от БСП.

А мненията за санирането в партията столетница са противоречиви. От една страна е лидерката Корнелия Нинова, която се изказва по-меко (22 ноември 2016 г.):

„Ние не сме против санирането. Бихме продължили програмата, ако спечелим следващите избори, правейки я по-прозрачна и достъпна като процедура”.

От друга страна са вече бившите червени депутати. При обсъждане на удължаването на програмата в Народното събрание преди десетина дни се чуха следните реплики:

„Програмата не е нито национална, нито отговаря на изискванията за енергийна ефективност” – Таско Ерменков;

„Уникална е хранителната среда за корупция, която се създава с тази програма” – Манол Генов.

А на 13 януари 2017 г. същият Манол Генов директно заяви, че програмата е пример за грубо погазване на Закона за публичните финанси и дори допълни загадъчно: „Кой е повярвал как 1 млрд. лв. отиват за саниране”.