Стабилността в Македония, Босна и Херцеговина и Косово е под заплаха заради новата ос САЩ – Русия.

Населението на Босна и Херцеговина, което преобладаващо е мюсюлманско, е разгневено от подхода на Доналд Тръмп към граждани на седем мюсюлмански държави – забрана да влизат в САЩ, пише австрийският в.”Дер Щандард”.

Както е известно, миналата седмица Апелативният съд в Сан Франциско отмени декрета на Тръмп, но съдебната сага още не е приключила. От Белия дом обявиха, че ще обжалват пред Върховния съд.

“Дер Щандард” припомня, че населението на Босна и Херцеговина е прозападно ориентирано не на последно място заради политиката на Бил Клинтън като президент на САЩ, насочена към запазване интегритета на бившата югорепублика.

“Постмодерният популизъм на Доналд Тръмп се отхвърля не само от мюсюлманите на Балканите. Досега САЩ се опитваха да стимулират повсеместно либерално-демократични ценностти – с пари и проекти. В никой друг регион обаче в Европа САЩ и НАТО не са били толкова важен стабилизиращ фактор, както в Югоизточна Европа след войните от 90-те години на миналия век”, посочва изданието.

Уязвими държави

Припомня се, че държавите в региона са особено уязвими поради заплаха за държавността им отвън и отвътре. От една страна това е Македония, бойкотирана от Гърция заради името й. От друга е Косово, непризнато от Сърбия. Интегритетът на Босна и Херцеговина е под всекидневните атаки на националистите от Република Сръбска. Докато досега европейците упражняваха по-скоро “мек натиск”, САЩ се славеха с ясни послания и дори отправяха заплахи.

“Поради Тръмп съвместната политика на ЕС и САЩ е застрашена. От една страна САЩ възнамеряват да намалят ангажимента си и така възниква вакуум. От друга поради този факт Русия автоматически набира мощ и трето – заради Тръмп НАТО е с отслабени позиции”, са аргументите на “Дер Щандард”.

Различни опции

Изданието се спира на предстоящия прием на Черна гора в Северноатлантическия съюз. Сенатът на САЩ обаче още не е ратифицирал договора. Да не говорим, че Русия се противопоставя дори на приема в ЕС на държави от Западните Балкани. Според руския посланик в Сараево Пьотр Иванцов за Босна и Херцетовина имало други опции.

През септември м. г. този посланик открито подкрепи противоконституционния референдум в Република Сръбска – за запазване на празничен ден, зачеркнат от Сараево като противоречащ на конституцията на Босна и Херцетовина.

Публична тайна е, че Република Сръбска с държавен глава Милорад Додик е с проруска ориентация. Додик е известен и като отявлен популист и радикален националист. Той последователно преследва целта си – отцепване на Република Сръбска от Босна и Херцеговина. За целта Додик възнамерява идната година да свика референдум и така Република Сръбска да се присъедини към Сърбия.

Косово и Сърбия

“Решаващо за стабилността в Косово е добросъседството със Сърбия. Експертът по Балканите Тобиас Флесенкемпер е на мнение, че Белград винаги е държал руската карта. Близостта на Тръмп с режима на Путин е насочена срещу досегашната евроатлантическа ос. Сръбският премиер Александър Вучич, на когото през последните години ЕС и особено Германия залагаха, през иминалите месеци показа, че и той може да провокира и не непременно иска да е стабилизарщ фактор, на което европейците се надяват”, посочва “Дер Щандард”.

Припомнят се скорошни съвместни сръбско-руски военни маневри, проведени под мотото “Славянско братство”. Наред с това Русия подари на Сърбия 6 бойни самолета от тип МИГ-29, 30 танка и 20 бронетранспортьора.

През декември м. г. косовските сърби издигнаха стена при Митровица и то на мост над река Ибър, свързващ севера и юга. Средата на януари т. г. Сърбия изпрати пропаганден влак в Косово с надпис на 21 езика “Косово е Сърбия”. Вучич спря влака на границата с Косово, но заяви, че властта в Прищина готвела война.

Свиване на средствата за проекти

“С ерата “Тръмп” се проваля и досегашното евроатлантическо сътрудничество на Балканите. САЩ при Тръмп ще заделят все по-малко средства за проекти, стимуиращи демокрацията в региона или такива, които не са по вкуса на Тръмп – защита правата на жените или на хомосексуалистите. През юли е началото на американската финансова година и за гражданското общество на Балканите ще стане ясно – който не пасва на концепцията на новата администрация на Тръмп, ще бъде загърбен”, предупреждава всекидневникът.

Това вече можело да се наблюдава в Македония, намираща се в геополитическа хватка между Русия и ЕС, а от 2015 г. връхлетяна от тежка политическа криза. ЕС и САЩ са предприели опити за демократизация в тази страна, след като при управлението на Никола Груевски Македония все повече затънала в едноличен режим. През изминалите две години сътрудничеството на ЕС и САЩ по македонския въпрос било за пример: “Ролите бяха класически разпределени, както това беше през последните 20 години на Балканите. ЕС посредничеше, накрая представители на САЩ удряха по масата. И това функционираше.”

“Явно точно това не е по вкуса на Тръмп. Ето защо може да се очаква, че на Балканите ще се засилва авторитаризмът, а демокрацията и гражданските права ще са под все по-голям натиск. Поради тази причина с годините все повече хора напускат региона”, заключава “Дер Щандард.”