В Широка лъка не искат две момчета ученици бежанци, в Елин Пелин се вдигат на протести срещу сирийско семейство, което има хуманитарен бежански  статут и не му дава да се настани... Тези два примера за антигостоприемство по български са само от последните дни. Ето и една история от не много голям италиански град в Северна Италия. Белуно има  около 35 хил. жители и от 2014 г. предлага интересен и добре действащ модел за интеграция на бежанци.

Снегът вали на парцали в Белуно, но група млади мъже от Африка в добро настроение чистят пространството около военна барака, която трябва да стане нов културен център. Така започва репортаж на АФП за градчето в подножието на Доломитите.

Бежанците в Белуно получават апартаменти.

"За първи път виждам сняг, харесва ми, харесвам и проекта, по който работим", казва Наваз Ташавар, на 35 години, от Пакистан.

Те са от Камерун, Кот д'Ивоар, Нигерия, Нигер, Сенегал и се намират сега в този град близо до Венеция. Печелят хляба си, като работят без пари в паркове, кухни и училища.

Правителството наблюдава и моделът на Белуно може да се пренесе в национален мащаб.

"Нямахме работа, само ядяхме и спяхме. Затова решихме да работим за града", казва Пол Абджей от Кот д'Ивоар.

Въпросът какво да се прави с хилядите хора, които пристигат всяка година в Италия, е труден. В момента има над 175 хил., търсещи убежище, които са настанени в приемни центрове и чакат документите им да бъдат разгледани. Процесът може да отнеме и две години.

Помагат на различни места - и в ресторантите.

"Много от тях не могат да издържат да не правят нищо. Като вършат нещо по няколко часа на ден, се чувстват полезни и това им действа добре психологически", казва Карлота Сами, говорителка на Върховния комисариат за бежанците.

В Италия мигрантите имат право да започнат работа два месеца след като подадат молбата си за убежище.

Очаква се след дни правителството да засили действията по репатрирането на тези, чиито молби са били отхвърлени. Има и идея за по-равномерно разпределяне на мигрантите в страната - по 2,5 на всеки 1000 души от населението. Но този план не се харесва на някои общини, които твърдят, че нямат ресурс.

В Белуно обаче не се оплакват. Градчето има ляв кмет, макар че е насред територия, в която властва Северната лига. В Белуно има действащ модел на интеграция на бежанците. 100-те мигранти вече са боядисали градските парапети и учиищните порти, окосили са тревата в парковете - под контрола на местните власти.

Италианското правителство обмисля да приложи на повече места модела на Белуно.

Проектът, който действа в Белуно, следва проста идея - автономията може да улесни ингерацията. Вместо търсещите убежище да бъдат захвърлени в лагери, те получават малки апартаменти, които си поделят, сами пазаруват, готвят. В замяна работят доброволно за града.

Идеята да накарат кандидатите за убежище да работят без пари обаче ядосва тези, които твърдят, че страната трябва да се справи със собствените си проблеми с безработицата.

Кметът Джакопо Масаро контрира, че мигрантите работят неща, които градът не може да си позволи, и че "ние не вземаме работа от никого".

Той обяснява и логиката на проекта: "Помислихме, че с трудностите, които Европа и Италия изпитват, всички ние трябва да инвестираме, за да разрешим проблем, който е по-голям от нас самите", казва той.