Културата има богата обща история с армията. Практика по тоталитарно време са назначенията на военни в културни институти, макар че в един момент започват да преобладават хора с други униформи – милиционерските. Легендарно е управлението на генерал Александър Гетман – ремсист, комунист, партизанин, който след 1944 г. влиза в Българската армия, а по-късно става директор на Софийската опера и на Народния театър. Естрадната група „Тоника СВ“ бяха към Строителни войски, цял театър – „Българска армия“ – бе към Министерството на отбраната, доскоро той бе управляван от Полковника, Митко Тодоров, един от инженерите на Реформата в сценичните изкуства… Но връзката между двете отдавна изтъня, затова и назначението на един полковник от Сухопътни войски за зам.-директор на Софийската филхармония звучи като виц. Но е самата действителност.
Полковник Гошо Мерджанов е почитател на рока и железния ред. Но посреща със смях въпроса на „Площад Славейков“ кого ще строява във Филхармонията. В Сухопътни войски е управлявал 13 хил. души, а във Филхармонията – 220.
„Никъде не е лесно – казва военният. – Там, където са повече хора, има правила и ред, а където са по-малко – пак има правила и ред, но в малко по-разлята степен. Няма някакви фрапиращи разлики, само леки нюанси в съответния бранш.“
Назначен е по времето, когато симфоничният оркестър бе разделен на два лагера. От разговора с него разбираме, че не желае да има пряк контакт с музикантите. Заповедта му е подписана от и.д. директора Светлина Терзиева, но сега полковникът ще трябва да работи с нейния опонент за ръководния пост – диригента Найден Тодоров. Когато Мерджанов се върне на работа, разбира се. В момента е в отпуск.
„Цял живот съм се занимавал с администрация – обяснява пред „Площад Славейков“ военният. – Аз нямам и не искам да имам нищо общо с творческия състав на Софийската филхармония. Отговарям единствено за администрацията.
Когато дойдох, имаше предписани от министерството ремонти – течове от покривите, падащи мазилки в помещението за съхранение на инструментите, врата на служебния вход за смяна… Поех цялата организация на ред процедури, отстранихме проблеми със строителството, с документацията, с въвеждането на системи за документооборот, съхранението… много неща. Администрацията е еднаква навсякъде, има едни и същи правила.“
Новият зам.-директор на Софийската филхармония е завършил две военни академии, специалността му е „Национална сигурност и отбрана“. Не сме го питали, но е ясно, че при нападение на сградата сам ще може да я отбранява дни наред. Няма да се наложи – но полковникът може и на инструмент да посвири, защото има личен сантимент към музиката.
„Навремето съм свирил на китара, синът ми също, музиката ме интересува. На каква китара? Класическа, има и електрическа… Ходил съм на школа, да – казва Мерджанов. Питаме го какви произведения е изпълнявал. – Свирехме това, което беше актуално за нашето време – „Пърпъл“, „Лед Цепелин“ и т.н. Основно рок. Класика не съм свирил. Не съм учил професионално, с приятели свирехме… Казвахме на човека какво ни трябва и той това ни учеше.“
Не за първи път управлява административно музикален състав – на негово подчинение в армията имало духов оркестър. Формацията не свирела по паради – там ангажимент има гвардейският оркестър към президентството – а по събития на Сухопътни войски.
Гошо Мерджанов категорично е рокаджия, но въпреки това го попитахме има ли любим композитор – все пак работи в музикален институт.
„Обичам музиката, но класическата не ми е любима – признава полковникът. – Слушам Моцарт, Шопен, обичам и Бах… Но предпочитам рока. Ходя на концерти, основно на барокови.“
В лицето на своя заместник диригентът Найден Тодоров може и да не намери голям почитател, но пък няма да срещне и съпротива – а безропотно подчинение. Министърът на културата – който и да е той – пък ще има поне един дисциплиниран служител. А знаем, няма човек в българската култура, който да няма мнение по методиката на финансиране в сценичните изкуства – и повечето творци са настроени бунтовно към поредицата от експерименти на държавата с тях. Полковник Гошо Мерджанов обаче дори не желае да коментира, свикнал е да изпълнява нареждания.
„Не съм аз човекът, който определя правилно ли е, или не е – не повярвахме на ушите си. – След като е взето решение – всички останали надолу сме хора отговорни и трябва да съблюдаваме правилата. Работим по правила. Ако ги променят – работим по новите, няма проблем.“
Сподели, че основният начин за заздравяване на дисциплината е „заздравяването на финансовата дисциплина“. Но имало и много други начини.
Културата може би най-сетне си намери началник, който не желае да бъде солист.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни