Едва ли някога турците ще забравят решаващата роля на журналистката Ханде Фират за оцеляването - в буквалния смисъл на думата - на президента Ердоган и потушаването на опита за преврат в страната. Сега от спасителка тя се превърна в държавен враг.

Да се върнем към фактите

В нощта на 15-и срещу 16-и юли 2016 г. превратаджиите бяха на крачка от успех. Под техен контрол беше мостът над Босфора в Истанбул. Бойни самолети бомбардираха сградата на парламента в Анкара. Президентът Реджеп Тайип Ердоган като че ли беше потънал вдън земя. Появиха се дори съобщения, че е избягал от Турция или е бил убит при бомбардировка на хотела му в морски курорт, където е отдъхвал със семейството си.

В този критичен момент в студиото на Си Ен Ен Тюрк е журналистката Ханде Фират. Тя обявява, че се е свързала по мобилен телефон с президента Ердоган и пусна изявлението му на живо в ефир. Ердоган настойчиво призова турските граждани и привържениците си към съпротива, за да не допуснат военен преврат. Стотици хиляди излязоха на улиците в Истанбул, Анкара и в други градове. Образувани бяха живи вериги пред танковете. На заранта метежът беше потушен.

Краткото интервю на журналисткатка с Ердоган и неговите призиви в ефир доведоха до обрат. Това признаха дори от правителството в Анкара.

Ханде Фират се превърна в най-известната журналистка в Турция. Медиите я нарекоха “спасителката на Ердоган.”

Живото предаване на Ханде Фират с Реджеп Тайип Ердоган в нощта на опита за преврат превърна журналистката в "спасителката на президента".

От медийния концерн “Доган” незабавно я назначиха за завеждаща на анкарската редакция на в. “Хюриет”, най-тиражният всекидневник в страната. Фират написа и книга за събитията в нощта на опита за преврат  под заглавие “24 часа”, която се превърна в бестселър.

Всички бяха убедени, че скоро 42-годишната журналистка ще бъде назначена за главна редакторка на в. “Хюриет”.

От спасителка до враг

Сега кариерата на Ханде Фират изглежда приключи и то заради една критична публикация.

В броя си от по-миналата събота в. “Хюриет” публикува разработка на Фират за конфликтите в турската войска под заглавие “Напрежение в Главната квартира на военните”. Висши военни били недоволни, че при решението си да се отмени забраната жени под пагон да са забулени, Ердоган не е потърсил мнението на Генералния щаб.

Публикацията явно е разгневила президента. Той публично обвини Ханде Фират, че с писаниците си подстрекавала към преврат.

“Заглавието е истинско безсрамие! Никой няма право да противопоставя държавните институции!”, заяви гневно президентът.

От “Хюриет” незабавно се извиниха за допусната “редакционна грешка”. Главният редактор Седат Ергин подаде оставка.

Това за Ердоган не беше достатъчно. Поредната стъпка бе насочена срещу издателя на всекидневника Айдин Доган. Медийният магнат миналата сряда трябваше да се яви пред следовател – въртял далавери с петрол.

Доган е смятан за един от най-богатите хора в Турция. Той е собственик не само на Си Ен Ен Тюрк и “Хюриет”, а и на редица фирми в областта на енергетиката, сторителството и пазара на недвижими имоти. В миналото неговите медии се смятаха за критично настроени към Ердоган. Впоследствие тонът беше смекчен, а в редакциите бяха уволнени журналисти с либерално мислене. На тяхно място бяха назначени угодни на властта коментатори от държавни медии.

Известният журналист и писател Хасан Джемал изпрати отворено писмо до Айдин Доган. В него между другото той пише:

“Това правителство не те обича. Все едно е дали капитулираш и правиш поклон като пред султан. Нищо няма да се промени. Ердоган няма да престане да ти задава нови и нови въпроси.”

Със сигурност Джемал е прав.

Показателен е случаят с Ханде Фират. Един публикуван текст е достатъчен от спасителка да се превърнеш в държавен враг.

След опита за преврат през юли м. г. в Турция бяха закрити 170 медии, над 150 журналисти се озоваха в арест. 

Репресиите вече се стоварват и върху чужди кореспонденти. От миналия понеделник в следствен арест се намира кореспондентът на в. “Ди Велт” Дениз Юджел, който е с немско и турско гражданство. Ердоган го обяви за “германски агент” и “терорист от ПКК” – забранената и в Германия като терористична организация Кюрдска работническа партия.