Предстоят ни избори, за които залозите са повече от прогнозите. То няма и как да е иначе. Прогнозите са нещо като довършване на сграда, на която основите са положени и върху тях е наченат строеж. Нищо такова не се вижда сега, колкото и различни лица от ГЕРБ да се опитват да го показват и доказват. Бойко Борисов вече не прави дори и това – дали се умори или пък се примири? Останалите продължават кой както може, Владислав Горанов – с отегчение, Цветан Цветанов – по навик, Томислав Дончев – отчаяно-снизходително, само на Десислава Атанасова са забравили да кажат, че не бива чак толкова да се вдъхновява, нито има от какво, нито за какво.

Никакви основи не се забелязват, градеж още по-малко. Пейзажът се възприема като разруха, сред която хаотично се разхождат познати лица, които по сбърканите закони за подреждане на хаоса се групират по нови начини. Как да анализираш бъркотията, как да сравняваш едни лъжи с други лъжи, как да прогнозираш нещо въз основата на нищо? Дори социолози и политолози прибягват до опростенчески описания като това, че двете конкуриращи се партии са „на кантар“. И правилно. Положението е като на пазара – всеки гледа да те прецака или в качеството, или в цената. Да надвика другия, да пласира стоката си, да те излъже, прилъже, надлъже. Да те удари в кантара.

Прогнозите при това положение са мисия невъзможна. Откъде можеше да му хрумне на човек, че Слави Бинев ще се настани в ДПС, че Евгени Михайлов ще пристане на ДОСТ, че Петър Николов ще катапултира при обединените патриоти, че Светльо Витков е радетел за реформи, че Тома Томов и Елена Йончева ще проговорят извън екран и ще стане ясно, че за някои хора да си умен на екран е по-лесно, отколкото извън него. Откъде можеше да се предположи, че 16 години по-късно, когато грешката на Иван Костов от 2001 година би трябвало да е по-ясна от всякога, Радан Кънев ще я повтори стъпка по стъпка и с това ще обрече България да се лута още поне толкова години сред заблуди, че БСП се променя, а противостоящата й ГЕРБ е много по-различна от все същата тази БСП. Откъде можехме да допуснем, че уж мъдрият български народ ще стигне до глупостта, че не е важно парите да са повече, а цените на аспирина и бензина да са по-малки?

Това, което имаме като материал за прогнозиране, не отговаря на изискванията за що-годе правилно прогнозиране, както би се изразил Цветанов. Не може да се реши задача с безброй неизвестни и само едно известно – патриотизъм. И то какъв патриотизъм…

Знаете ли колко е била дълга опашката от български автомобили на граничен пункт Лесово на 3 март? Горе-долу толкова, че в автомобилите е можела да се смести половината българска армия, за да отиде и превземе Одрин точно на Трети март. Никой не е чакал по-малко от два часа, за да мине границата. Знаете ли колко са били паркираните коли с българска регистрация около супермаркет „Кипа“ в Одрин? По сведение на два различни източника, поне 80 процента. И нали се сещате какво са купували – обичайните неща, сред които и неизбежните за вечерната салата домати и краставици. Плодовете и зеленчуците в Турция са и по-качествени, и по-евтини, както впрочем и други продукти.

През същото това време Корнелия Нинова се тревожи, че Европейският съюз ни пречи да изнасяме корнишони в Русия. Ами не, не ни пречи Европейският съюз. И думичка няма в европейските санкции срещу Русия за българските стоки и руския пазар. Виж, в контрасанкциите, наложени от Русия, става дума точно за това. Само че, и да не ни беше санкционирала Русия да продаваме на нейните пазари корнишони, щяхме ли да продаваме? Откъде щяхме да ги вземем българските корнишони, за да ги продаваме в Русия – от Одрин?

Българският телезрител обаче не е длъжен да чете европейски документи, той мисли, че това, което се говори от екрана, е вярно, както си мислехме, когато гледахме Тома Томов и Елена Йончева на екрана, че са легендарно компетентни. Екранът притежава тази подлост да се прави на обективен и точен.

Е, щом Европейският съюз ни забранява да продаваме корнишони в Русия, значи права е Корнелия Нинова да каже на господата, че следващия път, когато се гласуват санкциите срещу Русия, България ще наложи вето. При две условия ще наложи – ако Корнелия Нинова стане премиер, и ако налагането на вето по този въпрос е възможно. Ами не – не е възможно ветото. Но телевизионният зрител не е наясно с това. Пък и за него се предвижда да изпълни първото условие – да избере Нинова за премиер. После може и да разбере избирателят, че подобно вето не е възможно, но мандалото ще е хлопнало.

И ето ти две лъжи – България не може да продава корнишоните си на Русия заради европейските санкции, затова Корнелия Нинова ще наложи вето на санкциите. Нито първото е вярно, нито второто е възможно. Така че избирателят е в същото положение като коментатора и анализатора – както анализаторът не е в състояние да направи прогноза въз основа на паниката и хаоса, които тресат партиите, така и избирателят не е в състояние да направи избор въз основа на лъжите, които партийни лидери говорят от екрана.

Два са възможните варианти за избирателя в тази ситуация. Първият: да се съмнява, да пита, да проверява, да чете, да слуша и в крайна сметка – да мисли с главата си, а не с телевизора си. Вторият: да отиде на Трети март в Одрин да си купи евтини зеленчуци, да си направи от тях салата, да си я хапва пред телевизора и да се умилява от този, който най-шумно се бори за гордостта му да е българин.

Текстът е публикуван в reduta.bg