Преди една година ЕС затвори тъй наречения балкански маршрут и впоследствие сключи споразумение с Турция да приема обратно мигранти и бежанци от Гърция. Желаният ефект беше постигнат бързо: броят на стигащите до Европа преселници намаля драстично, а бизнесът на каналджиите беше съсипан. Накратко: желаният ефект беше постигнат. 

Сега югоизточната външна граница на ЕС отново е "охранявана", а за спиране на нелегалната миграция беше опасана с огради граничната бразда между Турция и Гърция, както и тази между Сърбия и Унгария. Планът сработи. 

Следваща стъпка - капсулиране и на Италия

"Крепостта Европа" обаче не функционира между Либия и Италия. По този маршрут през Средиземно море продължават да прииждат много мигранти. Затова страните-членки на ЕС искат да затворят и него, както е записано в безброй декларации от срещите на върха. И тук ЕС залага на сплашването.

Досега хората от лодките биваха спасявани от патрулиращи в Средиземно море европейски кораби и отвеждани до Италия. В бъдеще те ще бъдат връщани обратно в Северна Африка. Ако този план успее, "крепостта Европа" ще сработи. Защото тогава на практика ще бъде отрязана възможността, търсещите убежище да се добират до територията на ЕС по суша или вода.

Правото на убежище се превръща във фарс

Това, че всички опити за влизане в ЕС биват класифицирани като нелегални (или нередовни), се дължи на това, че има нещо перверзно в процедурата за предоставяне на убежище. Теоретично е възможно да бъде подадена молба за убежище, но само когато един мигрант вече се намира на територията на ЕС. Ако обаче влизането в съюза е невъзможно, защото са блокирани всички пътища, водещи към Европа, никой няма да взема насериозно правото за предоставяне на убежище. Легални начини за достигане до ЕС съществуват само в малки изключения за преследвани и бежанци от войните.

Този радикален обрат в миграционната политика е желан от 28-те страни-членки и вече е свършен факт. Тогава защо да се учудваме, че международният съд също одобри практиката на страните-членки да отказват легалното влизане на хора, търсещи убежище. В такива случаи могат да бъдат издавани тъй наречените хуманитарни визи, без обаче това да е задължително. Всяка страна-членка решава този въпрос сама за себе си.

Затова няма причина да учим на морал Унгария. Премиерът Орбан е убеден, че следва миграционната политика на ЕС. Ако сега той е решил да затваря в лагери търсещите убежище, той може да се позове на взетите през 2013 година решения относно процедурата за предоставяне на убежище, които му дават такова право. Най-много Виктор Орбан може да бъде обвинен в това, че използва непропорционално европейските директиви, които предвиждат затварянето на мигрантите в лагери само в краен случай, т.е. като изключение , а не като правило. Но изключенията са толкова мъгливо формулирани, че евентуална жалба срещу новата унгарска практика едва ли има шансове за успех. В Унгария понастоящем има само 600 души, търсещи убежище - смешно малка цифра в сравнение с положението на Италия, Гърция, Австрия или Германия.

Не е само Унгария

Затварянето в лагери на търсещите убежище се практикува и в други европейски страни - докато трае процедурата по предоставяне за убежище, или след като такова им е било отказано. След сключването на споразумението с Турция мигрантите в Гърция са принудени да останат на егейските острови и нямат право да напускат т.нар. регистрационни центрове. Новото италианско правителство иска да интернира много бежанци в Сицилия, за да може по-бързо да ги върне обратно в родните им страни.

Сега Италия носи най-голямата тежест на бежанската криза. Може би затова и ЕС проявява разбиране за въвеждането на тази мярка. Задържането на хора, търсещи убежище, е възможно и в Германия - за 48 часа, докато в транзитните зони на летищата или новите погранични приемни центрове трае проверката на кандидатите по бързата процедура. През това време мигрантите нямат право да напускат приемните центрове.

Целта - сплашване

Всяка страна-членка на ЕС тълкува по своему директивите за правото на предоставяне на убежище. А Унгария не е единичен случай. Полша също провежда рестриктивна миграционна политика. Ако човек се вгледа в съответните доклади на организации като Pro Asyl, Caritas или на сдруженията на германските адвокати, ще види, че почти навсякъде съществуват нарушения на европейската директива. Капсулирането, отхвърлянето и сплашването отдавна са станали политическа цел на ЕС. И по този въпрос са единодушни всички държавни и правителствени ръководители. Включително германската канцлерка Ангела Меркел.

Те обаче не са на едно мнение по отношение на разпределянето на тежестите и бежанците. В такъв случай Унгария и другите търпят критика, че не изпълняват своите задължения. Защото договореното вътрешно разпределение и прехвърляне на мигранти от Гърция или Италия продължава да не функционира. В този смисъл "крепостта Европа" е пълен провал.

-----

* Материалът е публикуван в Дойче веле.