Президентът Румен Радев обвини днес Клуб Z, че манипулира общественото мнение в България по отношение на позицията му за СЕТА, споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада. Той обеща, че ще води битка срещу него в българския Конституционен съд, защото в Брюксел, по думите му, България я е загубила.

Както Клуб Z съобщи, снощи Радев беше един от 27 държавни и правителствени ръководители, които одобриха заключителен документ от дискусиите си, който "приветства" ратификацията на СЕТА от Европейския парламент на 15 февруари т.г.

По време на предизборната си кампания той критикуваше споразумението и обеща да сезира за него Конституционния съд. Корнелия Нинова, лидер на БСП, която издигна кандидатурата на Радев, нарече гласувалите за него български евродепутати "национални предатели". Евродепутатите на БСП гласуваха против споразумението.

"Никога не съм приветствал и няма да приветствам СЕТА. Никога не съм гласувал и няма да гласувам за СЕТА. Напротив, като президент на република България, който е пазител на българската конституция, както вече неведнъж съм казвал, аз ще сезирам Конституционния съд за СЕТА - каза Радев пред български журналисти в края на завършилата тази сутрин среща на върха на ЕС в Брюксел - Защото СЕТА налага промени в нашата конституция и наистина Конституционният съд ще трябва да се произнесе дали тези промени са законосъобразни".

"Не водя загубени вече битки. Нека това да е ясно. Първо, въпросът за СЕТА на ниво ЕС вече е решен", добави той.

По думите му "битката" на европейско ниво е изгубило правителството на Бойко Борисов, което подписа СЕТА.

"Това, което беше изразено снощи, това е декларация, която не е гласувана и не е гласувана заради неодобрението на Полша", каза Радев за снощните заключения. 

Те имат декларативно-пожелателен характер, защото Полша отказа да ги подпише, но не заради СЕТА, а в знак на протест, че вместо нейния кандидат лидерите преизбраха Доналд Туск за председател на Европейския съвет. 

"Европейският съвет обсъди приложения документ - пише в началото на въпросните заключения. - "Той беше подкрепен от 27 членове на Европейския съвет, но не получи консенсус по причини несвързани със съдържанието му. Позовавания на Европейския съвет в приложения документ не трябва да се четат като предполагащи официално одобрение от Европейския съвет, действащ като институция".

Това означава, че заключенията изразяват политическото съгласие на подписалите ги със съдържанието им, но нямат характера на задължителни насоки. Дори в това си качество те документират политическата подкрепа на българския държавен глава за СЕТА.

 

Помолен да се изясни, Радев отговори видимо нервно:

"Вие не знаете кой какво е одобрил...Вие манипулирате фактите и показвате непознаване на функционирането и вземането на решения в ЕС и спекулативност, разбира се", каза той на кореспондента на Клуб Z.

Радев още нарече заглавието на предишната ни информация по темата "манипулативно и спекулативно" и посочи, че го коментира, защото то е "влязло в объщение в предизборната кампания".

След продължителен коментар по темата, той отказа да отговаря на въпроси и напусна сградата на Съвета.

Според президента единството на ЕС "означава компромиси и България прави наистина страшно много компромиси".

"Това, което споделих, при свършения факт СЕТА (споразумението беше договаряно седем години - б.а.) пред всички европейски лидери, пред европейските институции, е, че подкрепяйки вече в миналото и вземайки решение за СЕТА, България прави компромис, защото според мен и според анализатори за силни и устойчиви икономики СЕТА е огромно предимство, за слаби и крехки икономики СЕТА е заплаха", каза Радев.

По същия начин държавният глава разкритикува Европейския инвестиционен план, който се стреми да мобилизира частни инвестиции, като осигурява гаранции за тях от публични фондове - бюджета на ЕС и на участващи държави-членки. Според Радев той "той облагодетелства силните икономики, той облагодетелства бизнеса в развитите държави" и България е направила "жертва", като го е подкрепила, тъй както е "жертвала" интересите си със СЕТА. 

За принципа на единството и за единството на принципа

Радев съобщи, че е посочил съществуващи според него противоречия в работен документ с елементи на декларация за бъдещето на ЕС, която държавните и правителствените ръководители се очаква да приемат в Рим на 25 март.

"Има, разбира се, различни виждания - каза той за днешната дискусия по документа, който лидерите обсъдиха в отсъствието на британската министър-председателка Тереза Мей. - От една страна това са опасенията на по-старите страни-членки, че тяхната скорост на развитие се забавя. От друга страна са опасенията на по-новите страни-членки, че ще бъдат изоставени, че няма да получат достатъчно подкрепа, че могат да останат в периферия".

"Ние се стремим да постигнем общо, единно решение, базирано на европейските принципи и ценности, а това са, както казах и вчера, солидарност и единство на съюза", каза Радев. "Една декларация, ако е наистина стратегически документ, трябва да има яснота и точност и не трябва да допуска противоречие в термините и дефинициите вътре в нея".

"Такива противоречия има. От една страна имаме думи и фрази като "консолидиран съюз", "социален съюз", "проспериращ съюз"... "силен съюз на световната сцена", добави той. "От друга страна имаме термини като "някои от нас", "различни скорости", "когато е възможно", "когато е необходимо"; "засилено сътрудничество остава отворено за", т.е. това наистина са фактите, това е противоречието. Няма как да има едно тяло на две скорости. От законите на физиката е ясно, че това означава две тела".

Радев каза, че е внесъл текст, който да гарантира опазването в бъдещия ЕС на политиката му за социално-икономическо сближаване (кохезионната политика) от която са заинтересовани държавите-нетни получателки от бюджета на ЕС, каквато е България. Европейското финансиране, което страната ни е получила досега според държавния глава "не изпълни своето предназначение за социална конвергенция".

Той подчерта и че е поискал от работния документ да се премахнат всички текстове, "които противоречат на принципите за единство и солидарност на съюза".

В точка 14 на снощните заключения, на които държавният глава не е възразил, лидерите дават съгласието да започне "засилено сътрудничество" между 17 държави-членки, включително и България, за създаване на европейска прокуратура.

"Засиленото сътрудничество" е една от възможностите, които Лисабонският договор дава за създаване на "различни скорости", различни степени на интегрираност в ЕС, срещу които Радев категорично възразява през последните два дни.

България вече участва в пет засилени сътрудничества в рамките на ЕС - в областите на семейното, патентното и наказателното право.

Юнкер: България и Румъния, спокойно, няма да има нова желязна завеса

Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, каза на отделна пресконференция днес, че е изненадан от тревогата, с която България и Румъния гледат на перспективата на ЕС на различни "скорости".

"Що се отнася до тази Европа на много скорости, отбелязах не без изненада, че от някои от нас, колеги, това се вижда като въвеждане на нова разделителна линия, нов вид желязна завеса между Изтока и Запада. Това не е намерението", каза Юнкер.

Той подчерта, че ЕС обсъжда всички варианти за бъдещето си през идните десет години в рамките на сегашния си Лисабонски договор, според който "27-те държави-членки се движат заедно като съюз".

Самият този договор предвижда различни скорости на интерграция, те са "факт от живота", каза германската канцлерка Ангела Меркел. Тя каза, че Европа не може да бъде винаги заложница на изборите в своите държави-членки:

"Постоянно имаме избори. Имаме избори в България, имаме избори в Холандия... Не можем непрекъснато да се съобразяваме с факта, че имаме избори", каза тя на пресконференция след днешната среща.

"Това вече съществува, ние вече имаме тази Европа на две скорости", каза Юнкер. "Румъния и България например искат да са във всички тези напреднали отбори... Това не е в никакъв случай нещо, което да е насочено срещу т.нар. нови държави членки. Нямаме нови държави членки, има държави членки".   

Той подчерта, че в сценариите на Комисията евентуален ЕС на повече скорости не би трябвало да има последствия за европейския бюджет. 

Бел. ред. Постоянният кореспондент на Клуб Z Веселин Желев от 10 години е в Брюксел и от 10 години отразява функционирането и вземането на решения в ЕС.