Някога Уинстън Чърчил беше казал, че Балканите създават повече история, отколкото могат да понесат. Възможно ли е обаче те да създават повече история, отколкото Европа може да понесе? През 90-те години на ХХ век тъкмо на Балканите започна да се очертава световният ред след края на Студената война. Кървавият разпад на Югославия убеди тогавашния американски президент Бил Клинтън да подкрепи разширяването на НАТО на Изток. А опасенията от разпространението на националистическата зараза убеди европейските лидери по това време да продължат разширяването на ЕС. Днес изглежда все по-вероятно, че тъкмо на Балканите разпределението на силите след края на Студената война в Европа ще се сблъска с най-голямото си предизвикателство.

Затова не бива да ни изненадва, че проблемите на региона бяха включени в дневния ред на срещата на върха на ЕС миналата седмица. Но макар реакцията на ЕС да беше навременна, тя също така бе и слаба. Посланието, че вратите на съюза остават отворени за страните от региона трудно може да окаже голямо въздействие. Една популярна шега на Балканите за разликата между оптимиста и песимиста по отношение на европейската интеграция разказва, че докато оптимистът смята, че Турция ще стане член на ЕС по време на албанското председателство, песимистът счита, че Албания ще се присъедини по време на турското председателство.

Много сърби, албанци, македонци и босненци са скептични не само за бъдещето на своите страни в Европа, но и за бъдещето на самия Европейски съюз. На Балканите ХХІ век започва все по-застрашително да прилича на ХІХ век. С една важна разлика. През ХІХ век Русия и Турция спорят за регионално господство, докато Германия, Австро-Унгария и Великобритания изкусно се възползват от руско-турските разделения за извличане на търговски и политически изгоди. Днес Русия и Турция са единни в усилията си за ограничаване на влиянието на ЕС на Балканите. Москва и Анкара активно политизират етническите и религиозни напрежения на Балканите. Руското и турското политическо, икономическо и разузнавателно присъствие в региона не се ограничава само до бивша Югославия и Албания, а се простира към България и Гърция. Общественото мнение също се променя по тревожен за Запада начин. На въпрос на социологическата агенция Gallup International към коя водеща военна сила биха се обърнали в случай на конфликт, по-голямата част от турците, сърбите и българите, както и мнозинството от гърците, отговорят Русия. И това въпреки факта, че Турция, Гърция и България са членове на НАТО, а Сърбия се стреми да се присъедини към ЕС.

Ситуацията на място се определя от икономики в застой с висока безработица и нелиберални режими, начело на които стоят политически лидери, които по-лесно ще се откажат от Европа, отколкото от властта. В същото време обществените настроения са взривоопасна комбинация от безсилие, объркване и отчаяние. Голямото преселение на хора от региона през последните две десетилетия лиши тези общества от критична маса, способна да предизвика промяната. А скорошната бежанска криза, подхранвана от демографските страхове, задълбочи повсеместното усещане за безнадеждност и песимизъм. Неразрешената политическа криза в Македония, неуспешният опит за преврат в Черна гора и активното обсъждане на възможността за референдум за независимост в Република Сръбска, сръбската автономна област в Босна и Херцеговина, дават представа за бъдещия облик на региона.

Европа и САЩ са изправени пред предизвикателство на Балканите. А навсякъде, където в региона има сътресения, ръката на Русия не е далеч. ЕС е основният търговски партньор на Балканите, а хората, които искат да напуснат, мечтаят да заминат за Германия или Италия, не за Москва или Анкара. Но това няма да бъде достатъчно, за да бъде опазен регионът в сферата на влияние на ЕС. Нито териториалната цялост на Босна и Македония, нито разтопяването на ледовете в отношенията между Сърбия и Косово, могат да се приемат за даденост.

Новата реалност на Балканите е, че европейците повече не могат да разчитат на САЩ за гарантиране на мира и стабилността. Балканите никога няма да станат приоритет за Доналд Тръмп, а неговата администрация няма да прояви желание да защити мюсюлманите в региона, каквато роля САЩ изигра през 90-те години на ХХ в. Тази липса на интерес от страна на Вашингтон може да обясни защо на Балканите, а не в балтийските държави Москва ще бъде най-силно изкушена да демонстрира уязвимостта на НАТО. Това е и регионът, в който турският президент Реджеп Тайип Ердоган може да постигне най-голям успех в желанието си да даде урок на европейците.

Следователно изглежда наивно ЕС да се надява, че може да възстанови влиянието си на Балканите като просто преповтори готовността си за интеграция или като изхарчи още малко пари. ЕС трябва да бъде готов да превърне Балканите в свой геополитически приоритет и да оформи политическия конфликт там като битка за или против Европа. Ако не направи това, влиянието на съюза в региона скоро ще отслабне.

Коментарът на Иван Кръстев е публикуван във "Файненшъл таймс" със заглавие "ЕС се завръща към бъдещето на Балканите". Преводът е на "Портал Култура"