Article_top

"Когато министърът на финансите се опита да намали бюджета на нашата антикорупционна прокуратура, информирах обществото, че за да бъдем ефективни, бюджетът ни трябва да бъде такъв. Гражданите се обединиха, писаха във фейсбук и дори казаха: "Дайте да правим подписка". Ние не можем да приемаме дарения... И тогава държавата реши да ни остави същия бюджет."

Така румънският главен прокурор на антикуропционната дирекция DNA Лаура Кьовеши описа днес колко е важно обществото да има чувствителност и как в Румъния вярват на прокурорите само 10 г. след началото на работата им.

Тя участва в конференция "Търсене на правосъдие за всеки – румънския опит", организирана от гражданската инициатива със същото име - "Правосъдие за всеки". При огромен интерес и при присъствието на представители най-вече на НПО, магистратски организации, западни дипломати и... само някои медии, Кьовеши разказа накратко историята на DNA.

"Преди 2 години поканихме Моника Маковей. Хората си задаваха по села и паланки един много прост въпрос - защо, ако отвъд реката нещата стават, защо у нас не стават. Всъщност те (политиците, б.р.) разбраха, че нацията почна да задава правилните въпроси и затова и толкова се уплашиха - писаха, че ще правим преврат" - каза Пепи Кънчев от "Правосъдие за всеки". 

"През февруари тези хора в Румъния излязоха на улицата, защото имат какво да пазят (проектозакон за дакриминализиране на някои престъпления изкара хората на монгохилядни протести, б.р.). А ние бяхме солидарни с тях, защото нямаме нищо. Когатго имаш справедливост, хорат са готови да я пазят и бранят по всякакъв начин. Когато си я изпитал, знаеш, че е по-важна и от храната, и от бензина, и от винетката", добави Кънчев, откривайки конференцията.

Кьовеши накратко повтори впечатляващите резултати от работата на DNA, част от които изнесе вчера на друг антикорупционен форум по покана на председателя на ВКС Лозан Панов:

Над 600 млн. евро върнати на държавата след конфискации от различни корумпирани лица за 2016 г. От 360 обвинени за различни корупционни деяния през 2006 г., м.г. са 1271 (Румъния  е с население около 18 млн., б.р.). В последните 3 години всяка година е имало повдигнати обвинения срещу повече от 1200 души, с уговорката, че DNA не разследва по-малките корупционни деяния, а единствено такива на средно и високо ниво. Освен когато разследваният е лице с имунитет, примерно - министър, тогава и да е взел 500 евро, пак ще отиде при DNA.

И най-важното за работата на един прокурор - постигнатите окончателни осъдителни присъди. При 155 души, вкарани в затвора от последната инстанция, през м.г. има постановени окончателни осъдителни присъди на 870 човека. Като специално каза, че има и законови "финтове", с които обвинителите са били бавени, дори с впрягане на Конституционния съд.

Други 600 души пък са осъдени на различни инстанции, но чакат окончателно произнасяне. Сред поелите към затвора са 3-ма министри, 6-има сенатори, 11 депутати, 47 кметове, 16 магистрати – и прокурори, и съдии, 426 души на различни ръководни държавни длъжности (и това при положение, че политиците на Север имат два различни имунитета, б.р.)

"Друг критерий за ефективността, като говорим за прократура, са успешните дела, завършили с осъдителна присъда на последна инстанция. При нас този процент е 90 %. Що се отнася до процента на оправдаване, той е под средното за ЕС - около 20-25 % Например във Франция процентът на оправдателни присъди е 7-8 %  - това означава, че нашата дирекция DNA е на сходно равнище, съпоставимо с това на нашите колеги - каза обвинителката. - От обсъжданията разбрах, че един от проблемите в България са делата, които се връщат от съда на прокуратурата за по-нататъшно разследване. Ние имаме само 4 дела от общо над 300 в последно време, стигнали до съдебна фаза и върнати на прокуратурата за доразследване (когато съдът установява още в началото пороци в обвинителния акт и го връща, б.р.)."

Кьовеши каза с усмивка, че от 44-те си години живот точно половината е прекарала като прокурор, включително и 6 г. като главен прокурор на страната, преди да оглави DNA.

"Бях свидетел на множество промени. Най-голямото предизвикателство не е свързано с реформиране на инстиуциите, с промените на законодтеластво. Най-тежката битка бе с начина на мислене, с манталитета - битката срещу консерватизма, битката срещу нежеланието да настъпи промяната. Това не е лесна битка - мога да го кажа от опита си, това е много тежка битка. Много хора трябва да се включат. Необходимо е търпение, последователност и на първо място – много солидарност - каза тя. - Като говорим за уязвимост към корупцията, не бива да сочим с пръст само съдебната система. Би трябвало повече хора да участват в битката с корупцията – трябва да посочим също изпълнителната и законодателната власт, а също неправителствените организации и не на последно място гражданите."

След като е било изнесено, че у нас имаме около 15 % доверие в цялата съдебна система, и "впечатляващите" 6 % в прокуратурата, Кьовеши съобщи, че днес повече от 55% от румънците вярват на DNA.

"Когато аз поех, около 30 % бе доверието в DNA, според послединте социологически проучвания, това доверие надвишава 55%. Това покзва промяната – на първо място по отношение на доверието, и на второ място - по отношение на маталитета.

Има много румънци, които вече не искат да дават подкуп, когато идат на лекар. Има много румънски фирми, които, когато участват в обществена поръчка, отказват да дават подкупи и всички те подават жалби до DNA, когато им е поискан рушвет. Ако допреди някоолко години се страхуваха, това положение се промени."

Тя изреди, че хора им пращат сигнали по имейл, по факс, някои дори ги носят лично в едно от 15-те представителства на антикорупционната прокуратура, при това подплатени с доказателства. Сред тези, които сигнализират, са и държавни служители, на които пък е предложен подкуп, кметове, директори на институции, които са установили нередност в тази или тази обществена поръчка:

"Но тези резултати не сме ги постигнали ние – само искам да подчертая, че това не е станало просто ей, така – за дни, или за месец всички да почнат да си изпълняват задълженията. Резултатите се дължат и на работата на съдиите, защото нашите разследвания стигат до съдиите и те имаха смелостта да решат тези дела. Адвокатите също оказваха подкрепа за реформите.

Всички институции са свързани и с политиците – имаше политици, които подкрепят борбата с корпцията, защото ако нямахму нужните закони, едва ли щяхме да стигнем до тези много добри резултати. Представете с едно лице, което отива да лови слон с въдица - едва ли ще постигне успех. Трябват ти необходимите инструменти.

И също една много важна роля – това е приносът на неправителствения сектор, на гражданите като цяло. Така, както вие в България имате "Правосъдие за всеки", и в Румъния имаше НПО, изключително активни в сферта на правосъдието - те оказаха подкрепа за този процес. Как ли? Нека съвсем простичко да ви кажа как стана – просто организирахме много срещи, на които участваха прокурори, съдии, адвокати - за да видим какви са причините за да не може съдиите да стигат до добри резултати, да обсъждаме въпроси, свързани с нормативната уредба."

Румънската прокурорка даде пример как гражданският сектор винаги е "натискал" при появата на всякакви абсурдни законопроекти - имало дори опит за изричен закон депутатите да не могат да бъдат разследвани и съдени за корупционни деяния.

Тя говори и за правомощията на прокурорското ръководство - едно от най-важните неща, които са променили след влизането в ЕС. И каза как преди всеки обвинител можел да бъде привикан, отстранен от дадено разсрледване, да му дават "цунни указания", да бъде преместван и делото да отива при друг:

"Днес никой, подчертавам никой - независимо от длъжността, която заема, няма право да разпорежда на даден прокурор как да работи. Никой шеф в DNA не може да повика дадения прокурор и да каже: ти трябва да спреш тази преписка, или да изслушаш още 5 свидетели, или да го предадеш в този и този срок... Нито аз имам това право, нито министърът на правосъдието, нито министър-председателят."

Кьовеши разказа още:

"Главният прокурор на Румъния ръководи тази, да я наречем Главна прокуратура, т.е. - той ръководи административно и DNA. DNA обче е независима по отоншение на всички други прокуратури, тя е независима въобще и по отношение на всички други институции в Румъния. Главният прокурор може да дава разпореждания само чрез главния прокурор на DNA, т.е. само чрез мен. Той няма право да разпорежда на прокурорите.

Главният прокурор никога не може да се разпорежда как да се ръкводи разследването, никога не може да прехвърля едно дело от един прокурор на друг... Имаме и финансова независимост."

Около 3000 евро са заплатите в нейната агенция, като тя отбеляза, че има служби в прокуратурата, където получават повече пари от DNA. Иначе дирекцията е относително малка - на 18 млн. налесение има 2600 прокурори и само 195 са в антикорупционното звено. 260 полицаи работят към тях, има 26 длъжности за специалисти и останалите са административен персонал. Те обаче имат достъп до повече от 25 бази данни, свързани с какво ли не - идентифициране и установяване на самоличност, установяване на местонахождението и собствеността на имоти, сътрудничат си с чужди държави, където политиците имат навик да крият сметки и недвижимости и др.

Кьовеши каза още, че е привърженик на това да има специализирано звено, което да бори корупцията, че не трябва по една тема да има много органи, защото тогава никой не работи и че законът я задължава в края на всяка година да се отчита какво са свършили.

"Не става въпрос за репресия, а за възстановяване на справедливостта! Ще ви кажа един случай: директор на болница в Констанца - знаете, това е на морето... Той бе хванат с подкуп във вързка с възлагането на даден договор. Задържан бе от нас, остана под стража известно време, стигна делото в съда и така или иначе, го пуснаха.

Този човек си се връща отново, заема длъжността - разполага отново със същия бюджет. След 1 г.  се стига до това отново ДНА да го задържи, защото пак е взел от същите средства. И в крайна сметка вече е с влязла в сила присъда.

Когато се случи нещо и нищо не се променя, то деянието ще се повтори. Ако остане същата процедурата и не настъпят никакви промени, ще се стигне отново до същите деяния."

Ключови думи
 

"Когато министърът на финансите се опита да намали бюджета на нашата антикорупционна прокуратура, информирах обществото, че за да бъдем ефективни, бюджетът ни трябва да бъде такъв. Гражданите се обединиха, писаха във фейсбук и дори казаха: "Дайте да правим подписка". Ние не можем да приемаме дарения... И тогава държавата реши да ни остави същия бюджет."

Така румънският главен прокурор на антикуропционната дирекция DNA Лаура Кьовеши описа днес колко е важно обществото да има чувствителност и как в Румъния вярват на прокурорите само 10 г. след началото на работата им.

Тя участва в конференция "Търсене на правосъдие за всеки – румънския опит", организирана от гражданската инициатива със същото име - "Правосъдие за всеки". При огромен интерес и при присъствието на представители най-вече на НПО, магистратски организации, западни дипломати и... само някои медии, Кьовеши разказа накратко историята на DNA.

"Преди 2 години поканихме Моника Маковей. Хората си задаваха по села и паланки един много прост въпрос - защо, ако отвъд реката нещата стават, защо у нас не стават. Всъщност те (политиците, б.р.) разбраха, че нацията почна да задава правилните въпроси и затова и толкова се уплашиха - писаха, че ще правим преврат" - каза Пепи Кънчев от "Правосъдие за всеки". 

"През февруари тези хора в Румъния излязоха на улицата, защото имат какво да пазят (проектозакон за дакриминализиране на някои престъпления изкара хората на монгохилядни протести, б.р.). А ние бяхме солидарни с тях, защото нямаме нищо. Когатго имаш справедливост, хорат са готови да я пазят и бранят по всякакъв начин. Когато си я изпитал, знаеш, че е по-важна и от храната, и от бензина, и от винетката", добави Кънчев, откривайки конференцията.

Кьовеши накратко повтори впечатляващите резултати от работата на DNA, част от които изнесе вчера на друг антикорупционен форум по покана на председателя на ВКС Лозан Панов:

Над 600 млн. евро върнати на държавата след конфискации от различни корумпирани лица за 2016 г. От 360 обвинени за различни корупционни деяния през 2006 г., м.г. са 1271 (Румъния  е с население около 18 млн., б.р.). В последните 3 години всяка година е имало повдигнати обвинения срещу повече от 1200 души, с уговорката, че DNA не разследва по-малките корупционни деяния, а единствено такива на средно и високо ниво. Освен когато разследваният е лице с имунитет, примерно - министър, тогава и да е взел 500 евро, пак ще отиде при DNA.

И най-важното за работата на един прокурор - постигнатите окончателни осъдителни присъди. При 155 души, вкарани в затвора от последната инстанция, през м.г. има постановени окончателни осъдителни присъди на 870 човека. Като специално каза, че има и законови "финтове", с които обвинителите са били бавени, дори с впрягане на Конституционния съд.

Други 600 души пък са осъдени на различни инстанции, но чакат окончателно произнасяне. Сред поелите към затвора са 3-ма министри, 6-има сенатори, 11 депутати, 47 кметове, 16 магистрати – и прокурори, и съдии, 426 души на различни ръководни държавни длъжности (и това при положение, че политиците на Север имат два различни имунитета, б.р.)

"Друг критерий за ефективността, като говорим за прократура, са успешните дела, завършили с осъдителна присъда на последна инстанция. При нас този процент е 90 %. Що се отнася до процента на оправдаване, той е под средното за ЕС - около 20-25 % Например във Франция процентът на оправдателни присъди е 7-8 %  - това означава, че нашата дирекция DNA е на сходно равнище, съпоставимо с това на нашите колеги - каза обвинителката. - От обсъжданията разбрах, че един от проблемите в България са делата, които се връщат от съда на прокуратурата за по-нататъшно разследване. Ние имаме само 4 дела от общо над 300 в последно време, стигнали до съдебна фаза и върнати на прокуратурата за доразследване (когато съдът установява още в началото пороци в обвинителния акт и го връща, б.р.)."

Кьовеши каза с усмивка, че от 44-те си години живот точно половината е прекарала като прокурор, включително и 6 г. като главен прокурор на страната, преди да оглави DNA.

"Бях свидетел на множество промени. Най-голямото предизвикателство не е свързано с реформиране на инстиуциите, с промените на законодтеластво. Най-тежката битка бе с начина на мислене, с манталитета - битката срещу консерватизма, битката срещу нежеланието да настъпи промяната. Това не е лесна битка - мога да го кажа от опита си, това е много тежка битка. Много хора трябва да се включат. Необходимо е търпение, последователност и на първо място – много солидарност - каза тя. - Като говорим за уязвимост към корупцията, не бива да сочим с пръст само съдебната система. Би трябвало повече хора да участват в битката с корупцията – трябва да посочим също изпълнителната и законодателната власт, а също неправителствените организации и не на последно място гражданите."

След като е било изнесено, че у нас имаме около 15 % доверие в цялата съдебна система, и "впечатляващите" 6 % в прокуратурата, Кьовеши съобщи, че днес повече от 55% от румънците вярват на DNA.

"Когато аз поех, около 30 % бе доверието в DNA, според послединте социологически проучвания, това доверие надвишава 55%. Това покзва промяната – на първо място по отношение на доверието, и на второ място - по отношение на маталитета.

Има много румънци, които вече не искат да дават подкуп, когато идат на лекар. Има много румънски фирми, които, когато участват в обществена поръчка, отказват да дават подкупи и всички те подават жалби до DNA, когато им е поискан рушвет. Ако допреди някоолко години се страхуваха, това положение се промени."

Тя изреди, че хора им пращат сигнали по имейл, по факс, някои дори ги носят лично в едно от 15-те представителства на антикорупционната прокуратура, при това подплатени с доказателства. Сред тези, които сигнализират, са и държавни служители, на които пък е предложен подкуп, кметове, директори на институции, които са установили нередност в тази или тази обществена поръчка:

"Но тези резултати не сме ги постигнали ние – само искам да подчертая, че това не е станало просто ей, така – за дни, или за месец всички да почнат да си изпълняват задълженията. Резултатите се дължат и на работата на съдиите, защото нашите разследвания стигат до съдиите и те имаха смелостта да решат тези дела. Адвокатите също оказваха подкрепа за реформите.

Всички институции са свързани и с политиците – имаше политици, които подкрепят борбата с корпцията, защото ако нямахму нужните закони, едва ли щяхме да стигнем до тези много добри резултати. Представете с едно лице, което отива да лови слон с въдица - едва ли ще постигне успех. Трябват ти необходимите инструменти.

И също една много важна роля – това е приносът на неправителствения сектор, на гражданите като цяло. Така, както вие в България имате "Правосъдие за всеки", и в Румъния имаше НПО, изключително активни в сферта на правосъдието - те оказаха подкрепа за този процес. Как ли? Нека съвсем простичко да ви кажа как стана – просто организирахме много срещи, на които участваха прокурори, съдии, адвокати - за да видим какви са причините за да не може съдиите да стигат до добри резултати, да обсъждаме въпроси, свързани с нормативната уредба."

Румънската прокурорка даде пример как гражданският сектор винаги е "натискал" при появата на всякакви абсурдни законопроекти - имало дори опит за изричен закон депутатите да не могат да бъдат разследвани и съдени за корупционни деяния.

Тя говори и за правомощията на прокурорското ръководство - едно от най-важните неща, които са променили след влизането в ЕС. И каза как преди всеки обвинител можел да бъде привикан, отстранен от дадено разсрледване, да му дават "цунни указания", да бъде преместван и делото да отива при друг:

"Днес никой, подчертавам никой - независимо от длъжността, която заема, няма право да разпорежда на даден прокурор как да работи. Никой шеф в DNA не може да повика дадения прокурор и да каже: ти трябва да спреш тази преписка, или да изслушаш още 5 свидетели, или да го предадеш в този и този срок... Нито аз имам това право, нито министърът на правосъдието, нито министър-председателят."

Кьовеши разказа още:

"Главният прокурор на Румъния ръководи тази, да я наречем Главна прокуратура, т.е. - той ръководи административно и DNA. DNA обче е независима по отоншение на всички други прокуратури, тя е независима въобще и по отношение на всички други институции в Румъния. Главният прокурор може да дава разпореждания само чрез главния прокурор на DNA, т.е. само чрез мен. Той няма право да разпорежда на прокурорите.

Главният прокурор никога не може да се разпорежда как да се ръкводи разследването, никога не може да прехвърля едно дело от един прокурор на друг... Имаме и финансова независимост."

Около 3000 евро са заплатите в нейната агенция, като тя отбеляза, че има служби в прокуратурата, където получават повече пари от DNA. Иначе дирекцията е относително малка - на 18 млн. налесение има 2600 прокурори и само 195 са в антикорупционното звено. 260 полицаи работят към тях, има 26 длъжности за специалисти и останалите са административен персонал. Те обаче имат достъп до повече от 25 бази данни, свързани с какво ли не - идентифициране и установяване на самоличност, установяване на местонахождението и собствеността на имоти, сътрудничат си с чужди държави, където политиците имат навик да крият сметки и недвижимости и др.

Кьовеши каза още, че е привърженик на това да има специализирано звено, което да бори корупцията, че не трябва по една тема да има много органи, защото тогава никой не работи и че законът я задължава в края на всяка година да се отчита какво са свършили.

"Не става въпрос за репресия, а за възстановяване на справедливостта! Ще ви кажа един случай: директор на болница в Констанца - знаете, това е на морето... Той бе хванат с подкуп във вързка с възлагането на даден договор. Задържан бе от нас, остана под стража известно време, стигна делото в съда и така или иначе, го пуснаха.

Този човек си се връща отново, заема длъжността - разполага отново със същия бюджет. След 1 г.  се стига до това отново ДНА да го задържи, защото пак е взел от същите средства. И в крайна сметка вече е с влязла в сила присъда.

Когато се случи нещо и нищо не се променя, то деянието ще се повтори. Ако остане същата процедурата и не настъпят никакви промени, ще се стигне отново до същите деяния."

Коментари

Да де...

"Най-трудната ви битка ще бъде с манталитета"
Да! Ето го и него:
"Председателите на двете върховни съдилища Лозан Панов и Георги Колев днес изразиха единодушно позиция срещу съдийското самоуправление, такова каквото то остана като един от "гвоздеите" в .т. нар съдебна реформа."
https://www.clubz.bg/41320-georgi_kolev_ne_haresval_zakona_na_zaharieva_zashtoto_toj_si_bil_na_hristo_ivanov

Ето и оценката на Христо Иванов, странно, или скъпо, заглъхнала напоследък:
"Съпротивата срещу текстовете за съдийското самоуправление
Трябва да припомним залога на тази част от реформата на управленския модел на съдилищата: корупционният модел в съдилищата, както по отношение на ефективната възможност да се осигурява съответният резултат по конкретни дела, така и по отношение на установяване на работещ пазар на влияние,
разчита на контрола върху административната йерархия

Съдийската корупция не е индивидуален спорт, просто защото на съдебна фаза резултатът от едно дело зависи от прекалено много съди и други трудни за контролиране фактори.

В момента председателите на съдилища разполагат с достатъчен обем формални и фактически възможности, гарнирани с непрозрачност, да могат ефективно да поставят под натиск отделни съдии и да насочват делата към състави, от които може да се очаква "съдействие".

В комбинация със съответните лобита, контролиращи кариерните, дисциплинарни и бюджетни правомощия на ВСС, тези позиции се превръщат в реалната инфраструктура на оказване и търгуване на влияние в съда.

Накратко, докато председателите на съдилища и членовете на ВСС са "шефове", а не обикновени администратори, тези длъжности винаги ще създават изкушение."
http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/07/04/2789120_dokude_stigna_sudebnata_reforma_sudiiskoto/

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?