Бившият здравен министър Петър Москов спази заканата си да даде Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на прокуратурата. Причината - извършeни са плащания за дейност към болници в размер на над 20 млн. лв., без да е ясно колко са реалните пациенти, преминали през лечение. По думите на бившия министър е имало масово неприлагане на системата за пръстова идентификация за постъпване на лечение в няколко болници, но въпреки това плащанията към тях са направени. Става дума за нарушения в последните два месеца на 2016 г.

Според данните, които бившият министър съобщи, от общо 272 болници в 12 над 30% от пациентите са отчетени без да се чекират с пръст на входа и изхода. В 30 болници процентът на тези случаи е над 10 на сто, а във всички останали 240 болници - разминаванията между отчетените с отпечатък хоспитализации и тези без е едва между 1 и 3%.

“Там, където са между 1 и 3%, са най-големите болници, в които знаем, че фалшиви хоспитализации няма. Т.е. системата работи, просто на едни места се прилага, а на други – не“, каза Москов.

Според наредбите на НЗОК, които са действащи, постъпването в болница става с пръстов отпечатък. При обективна невъзможност това да се случи или ако пациентът откаже (каквото право има - б.р.) - това се регистрира в алгоритъма на информационната система. Болниците пращат всекидневни отчети за постъпилите пациенти. При несъответствие между базата данни от хора, подали отпечатък и заявените от лечебните заведения плащания за месеца за извършени дейности се прави проверка от НЗОК. Едва след това следва потвърждаване на плащанията или отхвърлянето на част от тях.

В случаите, за които Москов сезира прокуратурата, не е направена проверка от НЗОК, стана ясно от думите му. Плащанията към болници с големи разминавания между броя на приетите с отпечатък пациенти и заявените дейности са одобрени на база становища на районните здравни каси, а това противоречи на наредбите и правилата.

През ноември миналата година тричленен състав на Върховният административен съд обяви наредбата за пръсовите отпечатъци за нищожна и постанови тя да спре да се прилага до окончателното произнасяне на петчленен състав, след като здравното министерство обжалва. Последното решение се очаква в рамките на месец, считано от вчера, когато беше заседанието, но преди това петчленен състав на ВАС обяви, че системата с отпечатъците не може да бъде спирана. Тоест няма юридически луфт между различните решения на съда, а от това следва, че няма никаква законова причина да има болници, които приемат пациенти без отпечатък, освен ако не става дума за обективни случаи или отказ. 

Преди ден от НЗОК в писмо отхвърлиха обвиненията на Москов, споредели през бТВ, че става дума за кражби. Оттам заявиха, че не става дума за "фалшиви хоспитализации", а за "тотална бъркотия", създадена от предишния екип в здравното министерство.

От писмото става ясно, че проверки са правени от РЗОК и оттам са отхвърлени плащания за едва 1760 случая, а останалите над 14 000 заявени дейности от болниците са били потвърдени. Не стана ясно обаче защо има болници, в които броят на пациентите, постъпили с отпечатък и отчетени в системата и тези, за които се твърди, че са лекувани, се разминава драстично.

По думите на Москов несъответствията са лъснали още докато той бе министър в оставка, но поръчания от заместника му Ваньо Шарков анализ от НЗОК на ситуацияте не е направен и в момента. Той припомни, че лидерката на БСП Корнелия Нинова, когато стана ясно, че вървим към избори, а левицата спечели президентския вот, е обещала да няма идентификация с пръстов отпечатък в болниците, което можело да бъде възприето като картбланш наредбите да не се спазват. След което служебното правителство е направило масови смени в НЗОК, които стигнали дори до шефа на IT звеното.