Най-малко 20 милиарда долара са препрали руснаци в държави от Европейския съюз, съобщават германският в. “Зюддойче цайтунг” и британският “Гардиън”.

Двете издания са провели журналистическо разследване съвместно с медии от 30 други държави на руската машина за пране на пари.

Повод е разкритие от 2014 г. - тогава журналисти, работещи по международния проект за разкриване на организирана престъпност и корупция OCCRP (Organized Crime and Corruption Reporting Project), извадиха на светло колосална система за пране на пари, направлявана от Русия. Разследващите журналисти я наричат The Russian Laundromat – руската пералня.

Оттогава различни източници подават информация на OCCRP и на руския всекидневник “Новая газета”. Разследващите журналисти с помощта на експерти анализират информацията. Необходими са им били години, за да установят движението на паричните потоци и кой се е облагодетелствал.

Според публикацията в “Зюддойче цайтунг” мръсните пари, инвестирани в скъпи покупки в държави от ЕС, възлизат на най-малко 20,7 милиарда долара за периода от 2010 до 2014 г. Тази сума е била доказана въз основа на документи, подавани на разследващите журналисти от 32 държави в цял свят.

Позовавайки се на разследващи обаче, британският “Гардиън” уточнява, че действителната сума е близо 80 милиарда долара.

“Зюддойче цайтунг” оповестява също, че от прането на средства са спечелили и германски фирми. Експерти на изданието са установили 662 случая, при които са били използвани банкови сметки в Латвия, за да се извърши разплащане по издадени в Германия фактури. Фирми и физически лица от Русия, Украйна и Беларус са поръчвали стоки с доставка. Списъкът обхващал часовници от скъпата марка "Ролекс" за половин милион долара, луксозни лимузини, дизайнерска мода и какво ли още не.

Заплащането е ставало винаги чрез фирми пощенски кутии, които са превели 66,5 милиона долара на германски корпорации или частни търговци.

Според “Гардиън” са били доказани 1920 транзакции през британски банки. Сумата възлиза на 738 милиона долара. Други 373 парични превода са били извършени чрез банки на САЩ.

Кой разполага с такива суми и защо трябва да ги прехвърля зад граница?

“Това са или откраднати пари, или суми с криминален произход”, твърдят от финансовия надзор на Литва.

Разследващите журналисти намекват, че става въпрос за група богати олигарси и техни покровители с политическо влияние. Парите са били прехвърляни по един и същ сложен начин.

Използвани са били две фирми пощенски кутии във Великобритания, които са били управлявани от платени псевдодиректори. Така двете фирми сключват договор помежду си. Едната предоставя кредит за милиони. Кредитът обаче никога не е бил изплащан – класически пример за фиктивна сделка.

Като гарант фирмите посочват подставено лице от Молдова и трета фирма с централа в Русия, на чиито сметки са били депонирани мръсните пари. Това не пречи на дърпащите конците да призоват фирмата длъжник да изплати кредита, който тя всъщност никога не е получавала.

Тъй като редом с руската фирма гарант е бил и молдовец, те се обръщат към съд в Молдова. Магистратите отсъждат: гарантите трябва да се издължат. Най-вероятно обаче съдиите са били подкупени и много добре са знаели, че става въпрос за привидна сделка. Все пак руската фирма превежда мръсни пари по сметката на молдовската Молдиндконбанк.

Де факто молдовският съд легализира превода. Съдии изпълнители превеждат сумата към банкова сметка, открита от британската фирма пощенска кутия в литовската Траста комерцбанка.

Парите пристигат изпрани в Евросъюза

Така парите пристигат в ЕС и няма проблем да се преразпределят и изразходват, включително и в Германия. От 70 000 парични превода “Зюддойче цайтунг” установява 662 случая, при които са използвани литовски банкови сметки за разплащане в Германия. Перачите на мръсни пари са поръчвали не само луксозни изделия и лимузини, но също и внос в Русия на машини, резервни части, строителни материали и храни.

Германски концерн за хранителни продукти е доставил в Москва 15 тона кори за баница. Химическият гигант BASF е продал в Русия лакове на стойност над 1,6 милиона евро. От концерна твърдят, че не са имали никакви съмнения относно възложителя на поръчката.

Германските концерни и фирми отказват да назоват имената на клиентите и бизнес партньорите си, посочва “Зюддойче цайтунг”. От мюнхенския концерн за електроника “Роде & Шварц", произвеждащ наблюдателна техника за полицията, военните и тайните служби, са заявили, че са спазвали всички законови разпоредби.

Разследването обаче сочи, че концернът е продал на руски фирми, зад които стоят перачи на пари, изделия за над 950 000 евро.

От Федералната криминална служба са заявили за “Зюддойче цайтунг”, че до момента не разполагат с данни за система за пране на пари.

В Молдова обаче е задействан Националният център за борба с корупцията. Вече са повдигнати обвинения на 14 съдии за издаване на противоправни съдебни решения и за съучастие в престъпната схема за пране на пари.

Заведено е и следствие срещу 7 служители на Молдиндконбанка, на която са били преведени 5 от общо 20,7 милиарда долара от руската Централна банка. По това време в управата й е бил Игор Путин, братовчед на руския президент.

Явно в Москва са раздразнени от разкритията, посочва “Зюддойче цайтунг”. През изминалите месеци 25 молдовски държавни служители, военни, проевропейски насторени политици и дори директорът на Националния център за борба с корупцията са били задържани на руски граници или летища, където с часове са били подложени на разпити. Съдейки от декларация на парламента на Молдова, подобни мерки изобщо не са били случайни.