„Ми… как се процедира, как се гласува, как… всичко.“ Това са очакванията от обучението на новите депутати на БСП на една от пресните народни представителки, с които народът е щедро компенсиран срещу отсъствието на други забележително артистични фигури от предишния парламент. Избирателите на БСП са добри хора за разлика от десните избиратели, те не надигат вой, когато в листите е инсталирана хубава жена на избираемо място. Не като десните избиратели, които овикаха Луиза Григорова, която беше хем на неизбираемо място, хем без тежнения, че и талантлива за разлика. Но думата е за друго. И е хубаво, че новите, докато са нови, казват истини, за които после ще станем петимни да чуем. Дори Александър Симов жизнерадостно признава: „…техническата част за изработването на някой закон все още крие някоя друга мистерия“.

Млади хора, няма как да знаят, че напомнят за едни други народни представители от едни други времена. Познавах една знатна тъкачка и една легендарна доячка, които гласуваха закони преди 1989 година. Бяха добри и работливи жени, които се обучиха как да гласуват (тогава с вдигане на ръка, лесна работа), но мистериите в създаването на законите си останаха за тях мистерии докрай. На тях напомняха в репортажа за обучението някои от новите депутати на БСП. Така шегичката за другарката от левия ъгъл по подобие на краварката от рекламата за масло се изпълни с ново съдържание. Човек в тази наша страна не бива да е остроумен – я е измислил някаква шега, я на другия ден е станала истина. Изобщо – на когото не сме се подигравали, той не ни е управлявал. И това все пак беше БСП, където има някакви критерии. Ако имаше такъв репортаж за новите от партията на Марешки, приликата на героите на аптечния труд с депутати - герои на социалистическия такъв, щеше да е още по-ярка. Но за тях и обучение явно няма.

Неразбираема е гордостта на Корнелия Нинова, че е постигнала ограничение от 3 мандата за народен представител. Да предположим, че сме наясно какво значи депутат. Законотворец значи. Човек, за когото създаването на законите не е мистерия. Това е професия. Трудна за усвояване, иска натрупване и опит, иска да си се учил от много учебници, от дълга практика и от незабравими уроци - като всяка сложна професия. Какъв би могъл да е мотивът да се забрани на някого да упражнява професията си точно когато я е овладял добре?

Не един – даже два мотива би могло да има. Първият: Ако онова, което в утвърдените демокрации е професия, а у нас е чисто и просто поминък. В смисъл на облажаване, възползване, комфортен престой на място, около което се чертаят обръчите на замогването. Облажил си се, възползвал си се, релаксирал си три мандата, стига ти толкова. Вторият: Ако искаш да се отървеш от едни хора по социално приемлива, а не по истинската причина, че ти пречат, да речем. И така покрай Михаил Миков да изриташ и Янаки Стоилов, за когото в създаването на закони няма мистерии, а на негово място да сложиш човек, който ще приключи мандатните си усилия с научаване как се натиска копче при гласуване.

Нито една от двете причини не е повод за гордост, ако не бяхме малка весела държава.

Текстът е публикуван в Редута.bg.