„Наближава 24 май и "официална" българска делегация ще се вдигне да ходи до Рим и да иска среща с папата. Искам да знам как "официалните" лица ще се изправят и как ще обяснят ставащото в Белене, а и не само? Заплахи за саморазправа, а сега и запален храм...“

Това написа преди два дни в профила си във фейсбук Богдан Паташев, един от изявените представители на католическата общност в България.

Завиждам му за умерения тон.

Ако не сте разбрали, в нощта на петък срещу събота храмът „Рождение на Блажена Дева Мария" в град Белене горя. Това е храмът, където доскоро служеше отец Паоло Кортези, който пък бе прогонен от тълпата крещящи чернодрешковци. Пожарът е избухнал на 31 март късно вечерта – денят, в който отец Кортези имаше рожден ден. Няма доказателства за връзка между пожара и тези факти, има само гадно усещане.

Попитах наскоро познат, който също е от католическата общност:

- Нали почти половината хора в Белене са католици, защо не се противопоставят на това?

- Надяват се така да приключи. Страх ги е да не стане като едно време...

Пожарът тогава все още предстоеше. Като стана дума за едно време, може би не знаете, че „Рождение на Блажена Дева Мария" в Белене е храмът, в който е служил и Блаженият Евгений Босилков. Папа Йоан Павел втори го обяви за мъченик на вярата. В изгорелия храм в Белене се намира и Светилището „Блажения Евгений Босилков”. Точно до пламъците.

Когато българите-католици казват „да не стане като едно време“, знаят много добре какво имат предвид. В първите години на комунистическата власт католическите (не само) свещеници са подложени на репресии, защото не се отказват да разпространяват Христовата вяра и не се подчиняват на агресивното беззаконие. Скалъпени процеси, арести, мъчения. В нощта на 11 ноември 1952 година в Централния софийски затвор е изпълнена присъдата - Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков са разстреляни. Гробовете им остават неизвестни.

Омразата не е изобретение на 21 век. Нетърпимостта към различните – също. Крещящите чернодрешковци обаче са все по-често срещани днес. Заплашват и прогонват свещеник, защото приютил законно-пребиваващо семейство бежанци, защото искал да изгради мемориал на жертвите на комунизма, защото бил срещу АЕЦ „Белене“. (?!?!??) Учудващо е старанието за откриване на причини и обяснения.

Никой не защити правото и човещината в Белене. Кметът на града, който също е католик, се уплаши от крещящите чернодрешковци, един от които бе загърнат с флага на чужда държава. Уплаши се от политическата вълна, която не се интересува толкова силно от правото и човещината. Уплаши се, че може да остане абсолютно сам срещу омразата, ако се опита да противодейства – изоставен от институциите.

Защото през пролетта на 2011 година чернодрешковци от ВМРО нападнаха в Бургас храма на законно регистрираното вероизповедание „Свидетели на Йехова“. Няма осъдени. Пак тогава чернодрешковци на „Атака“ нападнаха мюсюлмани пред софийската джамия по време на петъчната молитва. По ирония на съдбата, това се случи пред погледа на писателя-нобелист Орхан Памук. Също няма осъдени. Дори напротив – един от пострадалите осъди България в Страсбург за отказано правосъдие. Само преди десет дни предвождани от кандидат-депутати с имунитет чернодрешковци опитаха насила да лишат български граждани от избирателни права, а лидерите им влязоха в историята, дърпайки възрастна жена. Институциите забелязаха това чак седмица по-късно и то когато въпросните лидери се оказаха ключов фактор за следващото правителство. Не очаквайте сега да се намери смел кмет или прокурор, който да се изправи срещу омразата и да застане на страната на правото и човещината.

И докато в Белене разчистваха след пожара в храма „Рождение на Блажена Дева Мария", БНТ излъчи филма „Мисисипи в пламъци“. Двама агенти на ФБР са изпратени в малък южен град, за да разследват изчезването на чернокожи, изправили се в защита на гражданските си права. Агресивната омраза е официалната политика в градчето – кмет, полиция, най-големия бизнес. Накрая агентите на ФБР „разказват играта“ на цялата пасмина. И знаете ли защо? Защото нито кметът, нито шерифът, нито най-големият местен бизнесмен можеха да се обадят на началниците им и да ги спрат.

Тук обаче могат. И всичко е на едно гише. И не очаквайте кмет или прокурор да събере смелост, защото винаги ще има кой да се обади да го посъветва да не се напряга. А подстрекателите на чернодрешковците този път са се запътили още по-официално към властта.