Путин може да управлява и на 90 години - до 2042-ра

Дмитрий Яковлевич Травин е руски икономист и журналист, професор в икономическия факултет на Европейския университет в Санкт Петербург и ръководител на Центъра за изследвания и модернизация на същия вуз. Автор е на множество публицистични материали, статии и книги, последната от които е „Ще просъществува ли путинската система до 2042 година?“

- Г-н Травин, как виждате политическата ситуация в Русия в контекста на провелите се парламентарни и предстоящите след година президентски избори?

Ключово събитие през последните години бе историята с Крим, когато рейтингът на президента Путин рязко се качи. Преди това имаше известен период на отслабване и спадане. Управляващите от „Единна Русия“ спечелиха вследствие на това и парламентарните избори. Разбира се, че имаше фалшификации, според различни оценки между 10-15% бяха добавени към резултата на „Единна Русия“. Но те при всички положения щяха да спечелят. Много от избирателите подкрепят тази партия, а тезиь които не я подкрепят, се намират в състояние на апатия и не искат активно да протестират. Затова сега няма съмнение, че Путин ще поиска да участва в президентските избори през март 2018 г. и лесно ще ги спечели. Така че в Русия ще се запази този политически режим, който съществува вече практически 17 години без никаква либерализация.

- Какво дава сила на този режим?

Той премина през няколко стадия на своето развитие. В началото, когато Путин току-що бе назначен за приемник на президента Елцин, той стана популярен благодарение на втората война в Чечения. И тогава бе приет като спасител, който с твърда ръка се е справил с тероризма. След това в Русия започна бърз икономически ръст. Това беше уникална ситуация, защото нито преди 2000 г., нито след 2007-2008 г. такова нещо се е случвало в руската икономика. Специалистите и икономистите смятат, че причината бе в девалвацията на рублата, последвано от опита да се заменят чуждестранните стоки, както и от високите цени на нефта на световните пазари. Руските граждани обаче приеха тези високи показатели в икономиката като доказателство за успешната политика на Путин, особено на фона на трудния период през 90-те години, когато бяха извършени много реформи. Обаче икономическият ръст в Русия след 2008 г. приключи. Ако приемем средните показатели, защото имаше добри и успешни, но имаше и лоши години, та ако ги сумираме, ще видите, че средно ръстът е нула. Тогава популярността на Путин започна да намалява, но Крим върна успешността му и хората започнаха да го възприемат като велик руски патриот, връщащ загубените земи. Затова сега са готови да търпят, че реалните им доходи намаляват.

- Заради анексирането на Крим на Русия са наложени санкции от ЕС и САЩ и едва ли скоро ще бъдат свалени?

Ако говорим за икономиката, то трябва да кажа, че присъединяването на Крим към Русия задълбочи тежката икономическа ситуация. А тя и без това бе започнала да става такава. Още през 2013 г. Русия фактически влезе в стагнация, икономическият ръст бе 1,3%, което при високите цени на нефта, а тогава те бяха високи, всъщност е нисък ръст. Вследствие на падането на цената нефта през периода 2014-2016 г. и без санкции ни чакаше провал в икономиката. Но те, разбира се, задълбочиха нещата още повече. Путин обаче успя да спечели в политически план, защото получи подкрепата на хората, голяма част от които приемат, че трудностите в икономиката са следствие от антируските действия на САЩ. Тук сега набират популярност и други теории на конспирацията, а позитивните действия всички приписват на Путин.

- Как виждате развитието на тази политическа система? Анализирате ситуацията и в книгата си: „Ще просъществува ли путинската система до 2042 година?“

Аз като изследовател с либерални възгледи винаги изхождам от позицията, че не можем да отчетем всички фактори, влияещи върху развитието на ситуацията в Русия, затова практически не се наемам да правя прогнози. Разбирам, че ситуацията може много бързо да се промени – буквално видяхме как в САЩ се провалиха много прогнози за изхода от президентските избори. Но мога да кажа, че в дадения момент, ако не се появят някакви нови фактори, путинската система е устойчива, руското общество я подкрепя. Ситуацията в руската икономика не е катастрофална, макар че постепенно ще става все по-зле. Така че Путин може още дълго да запази властта си. В книгата си – къде на шега, къде наистина пиша за 2042 г., но тази дата съм я заимствал от известния роман на съветско-руския писател Владимир Вайнович. При благоприятно развитие на ситуацията Путин може да управлява Русия и до 2042 г., когато ще е на 90 години. Не го изключвам. Но могат да се появят и много неочаквани фактори, които могат да попречат на управлението му.

- Какви фактори?

Един от тях е свързан с влошаването на икономическата ситуация, ако цената на нефта на световните пазари падне до 5-10 долара за барел. Могат да възникнат и различни социални протести в по-малките градове на Русия, където, в случай че се задълбочи кризата, хората няма да могат да си намерят работа. Неизвестно остава и поведението на силовите органи при евентуални протести, защото опитът с отрядите „Беркут“ в Киев показа, че те не желаят да изпълняват заповедите на своите началници в такива сложни ситуации и не тръгнаха масово да нападат протестите на Майдана. Така че има много фактори, които говорят за неопределеност. Засега нито един от тях обаче не може да постави под съмнение позициите на Путин.

- Спомняте си репликата на премиера Медведев, че „пари няма, но вие се дръжте“. В каква степен тя показва цялостната ситуация в Русия?

Първо искам да отбележа, че за разлика от Путин Дмитрий Медведев е слаб управленец или заради това, че не може да структурира изказванията си на моменти, или по някакви други причини, но доста често има неудачни реплики.

Като цяло е ясно, че в руския бюджет има малко средства. Дефицитен е, попълва се от резервния фонд и фонда за националното благосъстояние, които бяха създадени от бившия министър на финансите Алексей Кудрин. Иначе казано, това означава, че когато привършат средствата от двата фонда, на руските власти ще им се наложи още повече да съкращават разходите или да повишават данъците, или пък да вземат по-големи заеми, което вече забелязваме, че се случва. Другото, което може да бъде най-лошото, е да започне печатането на пари и да се води проинфлационна политика. Във всеки един от тези варианти това ще бъде зле и би довело дотам, че руските граждани ще живеят по-трудно в обозримото бъдеще. Още веднъж обаче искам да подчертая, че съкращаването на доходите на хората в Русия не е толкова голямо в сравнение с периода на неговото натрупване от 1999 до 2008 г. Хората не усещат катастрофичността на ситуацията и се държат, както ги посъветва Медведев. (Усмихва се.)

- Намираме се в навечерието на 2017 г.**, когато се навършват 100 години от Октомврийската революция. Може ли тази годишнина да окаже влияние върху политическите и социалните процеси в Русия и да подтикне хората на протести заради аналогия със същите икономически трудности?

Мисля, че връзката с 1917 г. не е много сериозна и твърде малко би било влиянието й върху днешна Русия. Сериозният анализ на тези събития отпреди един век е, че днес няма почти нищо общо с тогавашната ситуация. Тогава Русия се е намирала в състояние на световна война, доста неуспешна, трябва отбележа. В Петроград икономическото положение е било доста трудно със снабдяването с продоволствия, имало е и много сериозна инфлация. Тогава за три години участие в Първата световна война цар Николай Втори загубва цялата си популярност не само сред обикновените хора, но и сред елита. Затова през февруари 1917 г. става и бързото абдикиране на руския цар от трона – никой не е искал запазването на това управление – нито генералитетът, нито царското семейство, както и войниците, и работниците, и всички вече са били готови за промяна. Днес ситуацията е друга, и слава Богу, че Русия не участва в световна война и дори кримската история се размина практически без военни действия.

В икономиката лошите тенденции не са толкова силни, инфлацията е малка, а Путин остава популярен както преди. Неотдавна създадената Национална гвардия на Русия е много по-голяма сила, която може да се справи с всякакви протести, за разлика от върнатите войници от фронта в Петроград през 1917 г. Така че практически няма нищо общо с процесите тогава и сега. Освен това комунистическата партия днес е абсолютно лоялна на Путин. Тя не е нито революционна, нито е и комунистическа, както преди сто години. От партията на Генадий Зюганов не очаквам каквито и да са провокации във връзка с тази годишнина.

- Какво трябва да ни показва създаването на Росгвардията? Означава ли, че управляващите се плашат от възможно гражданско недоволство?

Става дума за реорганизация, чийто край ние не разбираме. Според мен обаче за Путин беше важно да отдели тази част от полицията, която би му била важна за оказване на помощ при евентуална съпротива, от другата част, която всеки ден е на улицата. Участъковите полицаи или служителите на КАТ могат да останат с малки заплати по време на криза или дори и въобще да не ги получават. Що се отнася до катаджиите, за тях не се притеснявам, защото винаги ще намерят пари… А, Националната гвардия ще се финансира на първо място и в това нямам съмнение. И отделното й финансиране ще направи бойците й предани на Путин. С голяма вероятност мога да кажа, че те ще изпълняват и най-крайните заповеди на Кремъл.

- Появиха се анализи, че Националната гвардия е била създадена, защото Путин не вярва докрай на министъра на отбраната Сергей Шойгу?

Той не вярва на никого докрай. И правилно – умният авторитарен управленец, а Путин е именно такъв, разбира се, не се доверява на никого от своите подчинени. Един от методите му на управление е класическият „разделяй и владей“.

Путин има няколко силови ведомства, всяко от които е подчинено на него. Имате МО, МВР, Росгвардия, Следствения комитет, прокуратурата и, разбира се, Федералната служба за сигурност (ФСБ) и Федералната служба за охрана, което всъщност е много странно. Но все пак те са разделени. Така че ако някой от ръководителите на тези структури го предаде или извърши някакво злодеяние спрямо него, вероятността да се стигне до държавен преврат е много малка при такава система. Защото той лично контролира всички началници и винаги ще си намери лоялен заместник на този, който го предаде.

- Когато говорим за близкия кръг от съратници на Путин, как изглежда той според вас – като своеобразно ЦК или като някаква нова кадрова структура?

В никакъв случай не става дума за Централен комитет или Политбюро. В Русия сега има политолози, които твърдят, че около Путин има Политбюро, но не смятам, че е вярно. В късния Съветски съюз, в брежневския период, които аз добре помня, защото бях млад преподавател, съществуваше т.нар. колегиално ръководство. Политбюро се събираше редовно всеки четвъртък. Брежнев не вземаше решение, докато не се посъветва с останалите, особено когато през последните си години се намираше в тежко здравословно състояние. Т.е. колегиалността тогава беше съвсем реална форма на управление, в която Брежнев ръководеше по формулата „пръв между равни“. А Путин е авторитарен лидер. В Русия има личен режим, той може да се съветва с определени хора, но решенията ги взема еднолично. Той може да има фаворити, но може и да сменя фаворитите си. Путин има много повече власт, отколкото имаха Брежнев или Хрушчов, макар че тя е по-малка, отколкото е имал Сталин. Но е повече, отколкото е имал император Николай Втори. Така че Путин може във всеки един момент да уволни министъра на отбраната, както стана преди време с Антон Сердюков – по доста неясни и неразбираеми причини. Така сега може да уволни Шойгу, ако поиска. Може да раздели МВР на две части или пък еднолично някои от тях да обедини под друга форма. Ще ви припомня, че в един момент той създаде Федерална служба по наркоконтрола, която се смяташе за много силна структура, дублираща функциите на Федералната служба за сигурност, а после я премахна. Всичко това са негови еднолични решения.

- През последните години наблюдаваме нарастване на носталгията по съветския период. Русия гледа на себе си през „съветските“ очила, на какво се дължи това?

В някои неща има връщане, но в други не е така. Вече говорихме, че механизмът на властта е повече авторитарен и повече личен, отколкото по времето на Брежнев, но не и тоталитарен, какъвто е бил при Сталин. Като цяло политическите жертви на сегашния режим не са толкова много, макар всеки човек да е ценен. В икономиката са запазени пазарните основи, въпреки че тя е слабо ефективна. Но въпреки това тя остава пазарна, а не „съветска“.

Има качествено различие в областта на идеологията. Днес тя е много по-ефективна, отколкото по времето на Брежнев, защото тогава тя бе зачатък от сталинската идеология и сталинските времена. Строяхме комунизъм, но хората от моето поколение знаеха, че никакъв комунизъм няма да има и не вярваха в нищо. Въпреки че Суслов (Михаил Андреевич – идеолог на КПСС, наричан Сивия кардинал на съветския строй, особено влиятелен по времето на Брежнев, макар да има позиции още при Сталин и Хрушчов – б.р.) се придържаше към старата идеология, но трудно се разбираше какво се случва. Днес идеологията е много по-ефективна, не строим никакъв комунизъм, но Путин прокарва идеята, че сме в обсадена крепост и около нас има само врагове. На първо място, това са американците. След тях са бандеровците – те по-малко, но и те ни пречат. Това е идеологията в тази ситуация. Хората я възприемат. Много от тях вярват, че САЩ наистина искат да направят на Русия лоши неща, както и че в Украйна се възраждат бандеровщината, фашизмът. Много пъти съм говорил с различни хора, които вярват в тези неща, убедени са в тях. Често това са мислещи хора и е невъзможно да ги разубедите. Така че всички тези елементи работят по нов начин и много по-ефективно, отколкото в периода на управление на Леонид Брежнев.

Разбира се, има общи признаци, които напомнят на бившия Съветски съюз и това се потвърждава от икономическия застой дори при пълни рафтове в магазините. По времето на Путин Русия никога повече няма да има бурен икономически ръст. В това съм убеден. Единственото, което може да ме опровергае, е цената на петрола да скочи на 200 щатски долара. Икономическият застой ще продължи, постепенно ще се засилва апатията сред населението при запазване на страха от американците. Путин ще започне да остарява, да боледува, което е логично – по здравословни причини, защото никой за съжаление не е вечен. И хората вместо младия мачо и енергичен управленец ще виждат по телевизията възрастен и боледуващ човек, а после ще престанат да го виждат просто защото той все по-често ще боледува, отколкото да се появява в електронните медии. Това всичко напомня на съветската епоха. Ще ви припомня, че Брежнев, без да идва в съзнание, управляваше СССР няколко години до смъртта си през 1982 г. Така че Путин засега има шанс да продължи да управлява.

Четете утре втората част от интервюто с Дмитрий Травин – защо се възражда култът към Сталин, какво ще промени законът за руската нация, приличат ли си Доналд Тръмп и Владимир Путин, как ще изглежда животът в Русия след ерата на сегашния президент.

Путин ще бъде последният авторитарен лидер на Русия

-----

* Николай Кръстев е водеш в Bloomberg TV Bulgaria. Интервюто е направено специално за списание „Клуб Z”.

** Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през декември 2016 г. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“. Можете да го направите и в нашия магазин.