"Музеят на виното" и цялата триетажна сграда, в която се помещава той, вече е собственост на "София-БТ". За сделката, случила се в края на 2016 г.,  алармираха от "Нова република" през март, а служебният министър на икономиката Теодор Седларски след въпроси от коалицията прати продажбата в прокуратурата.

Последва смяна на Съвета на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК) по решение на Седларски в качеството му на принципал на компанията. Промените обаче още не са вписани в Търговския регистър.

Една от причините за рокадите според официалното съобщение от Министерството на икономиката е въпросната сделка, която е направена с решение на Съвета на директорите на ДКК, начело с Ясен Спасов. Той е в ръководството на фирмата от 2015 г. Другите двама сменени - Красимир Тенев и Лъчезар Калбуров, бяха назначени със заповед на бившия министър на икономиката Божидар Лукарски на 19 септември миналата година и мандатът им бе до 30 април 2017 г. Един от сменените тогава бе Лъчезар Ганчев - сега заместник на Седларски в министерството.

Как се е случва сделката за Музея на виното

Историята започва по-отдавна - в началото на 2016 г. Тогава с протокол от 26 февруари 2016 г. министър Лукарски взима решение да апортира в ДКК няколко държавни дружества с цел да се вдигне капитала на компанията. Едно от тях е "Националният институт за изследване на виното и спиртните напитки" (НИИВСН). Дружеството е в забранителния списък за приватизация - описано надлежно в приложението към Закона за приватизация и следприватизационен контрол. В активите му е описана и въпросната продадена триетажна сграда на бул. "Борис Трети" 134 като част от капитала и част от непаричната вноска, която се апортира в ДКК.

Официалният мотив за апортите в ДКК тогава е по-добро управление на държавните дружества под шапката на компанията. Според източници на Клуб Z обаче една от целите е увеличението на капитала на ДКК, с което да се обезпечи заем от Българската банка за развитие, с който пък държавата да откупи завода "Авионамс", чиято собственост по това време е свързана с Цветан Василев. Малко по-късно във времето "Авионамс" е купен от ДКК.

Дотук нищо не предвещава какво ще се случи с Музея на виното. Казусът със сградата на НИИВСН се появява в края на ноември 2016-а. Според официално писмо на Седларски, позоваващо се на данни от ДКК, сделката с актива на института за виното е направена с решение на Съвета на директорите на ДКК и протоколно решение на изпълнителния директор на държавната компания (Ясен Спасов - б.р.) в качеството му на упражняващ правата на ДКК като едноличен собственик на капитала на НИИВСН ЕООД (след апорта от началото на 2016 г.)

Цената на сделката е около 8,2 млн. лв., става ясно от данните, предоставени от министър Седларски, въпреки уточнението, че точната сума не е съобщена от ДКК. Според оценката на имота, направена при апорта в ДКК, продажната цена е по-висока от стойността, посочена от оценителите към края на 2015 г. - 5 540 000 лв. Това обаче не обяснява защо тази сделка се случва и съобразена ли е със закона.

Няма търг или конкурс за купувач на имота, който е част от НИИВСН. Продавачът ДКК се позовава на Закона за собсвеността (въпреки че става дума за актив на дружество в забранителния списък за приватизация - б.р.). Според разпоредбите в закона в "случай на съсобственост" при продажба на част от имот тя се предлага първо на съсобственика. В случая това е фирмата "София-БТ" АД. Кой стои зад приватизацията на "Булгартабак" се знае - Делян Пеевски, макар че продаде миноритарния си дял от холдинга през м.г., официализиран като негов година по-рано.

Как земята под продадената сграда се оказва на "София-БТ"? 

Въпреки заявления от бившата управа на Министерството на икономиката, че това е част от приватизационната сделка за "Булгартабак", истината е друга. Земята под сградата на Музея на виното се оказва на "София - БТ" по силата на решение на Върховния административен съд от 2011 г. Причината - след приватизацията на "Булгартабак" дружеството оспорва дарение, направено по времето, когато компанията е държавна. Тогава "Булгартабак" дарява на НИИВСН триетажната сграда, в която е Музея на виното. Впроследствие - след приватизацията на дружеството, дарението е оспорено. Съдът разпорежда, че сградата остава за НИИВСН, но не и земята - така земята се оказва отново на "София-БТ". Това пък отваря възможността, ако някой реши да продава сградата - както стана, тя да се предложи на собственика на земята без търг и конкурс. 

Защо сградата на Музея на виното се продава по Закона за собствеността

Сделката си прилича с други два случая, нашумели в последната година. Едната е за т.нар. Царски конюшни в София, която също мина по разпоредбите на Закона за собствеността и сградите бяха придобити от собственика на земята. Макар че в случая още не е ясно дали има нарушение на закона в конктерния случай.

Другата подобна сдерка е продажбата на търг на Дипломатическия клуб в Бояна - част от дружеството АДИС, собственост на МВнР, което също като НИИВСН и ДКК бе в забранителния списък за приватизация. Това не попречи клубът да бъде продаден на мистериозни младежи от Стара Загора като "обособена част" от АДИС. Според начина, по който Агенцията за приватизация тълкува закона, не е проблем да се продават активи на дружества в забраниелния списък, защото самите активи не са изрично описани един по един в него. Заради последната сделка МВнР се принуди да поиска промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с които да опише "обособените части", които притежава имот по имот, за да не бъдат продадени и те и дружеството да остане някой ден без активи.

След скандала с Дипломатическия клуб имаше и опит от депутатите тогава Мартин Димитров и Петър Славов законът да се промени така, че продажбата на всякакви обособени части да се забрани изрично и да няма "вратички" в закона. Това така и не се случи в 43-тия парламент.

Да се върнем на Музея на виното. След апорта на НИИВСН в ДКК двете дружества уреждат отношенията помежду си по силата на Търговския закон. Това е причината Съветът на директорите на ДКК да се разпорежда с имущество на института, чийто едноличен собственик е. Така на практика се заобикаля Законът за приватизацията, обясняват юристи, въпреки че и самата ДКК е в забранителния списък за приватизация.

Какво излиза на практика - 100% държавната фирма, забранена за приватизация, продава имот - триетажна сграда, собственост на друго държавно дружество, което също е в забранителния списък. Според документите и според официалния отговор на министър Седларски самият апорт на НИИВСН в ДКК е одобрен от Агенцията за привазитация с две протоколни решения на последната. Само че... въпросните решения не фигурират в публичния регистър на агенцията. Защо - не е ясно.

Защо сделката се осъществява чрез апорти и уреждане на отношения между държавни търговски дружества по силата на Търговския закон изглежда ясно - да се заобиколи Законът за приватизация и следприватизационен контрол. Да се заобиколи не значи задължително да се наруши.

Това мотивира служебното правителство да поиска промени в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Основните мотиви:

Привеждане на правилника в съответствие с действащата нормативна уредба в страната, с оглед обстоятелството, че част от текстовете на разпоредбите на сега действащия Правилник, не кореспондират с разпоредбите на редица нормативни актове приети в последните години, в т.ч. Закон за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), Кодекс за застраховането (КЗ), Закон за счетоводството (ЗСч), Закон за независимия финансов одит (ЗНФО), Закон за обществените поръчки (ЗОП) и  ПМС 114/2010 г.

Уеднаквяване на правния режим за извършване на сделки от едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират и ограничаване на възможностите за допускане на нарушения при продажбата на активи от дружествата. Разпоредбите на правилника определят реда и условията за сключване на договори само по отношение на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, но не и на дружествата, които те контролират.

Срокът за обществено обсъждане на проекта за промени изтече в началото на март. Дали обаче промените ще бъдат приети - предстои да видим. 

До момента не е ясно и какво е становището на прокуратурата по предадените от Седларски документи за сделката, по които поиска проверка. Срещу самия Седларски обаче също тече такава. За смени в управата на търговски дружества, част от ДКК, например "Ел Би Булгарикум".