Ердоган спечели историческа победа, която не само ще трансформира държавата, но ще му отвори пътя да остане президент до 2029 година, пише Фрида Гитис в CNN в коментар, озаглавен "Демокрацията в Турция умря днес".

Харизматичният и авторитарен популист Ердоган, който насаждаше ислямизма, се превърна сега и в повратна точка в разслояване на страната и резултатът от референдума ще направи това разделяне още по-настървено и дестабилизиращо.

Половината от държавата подкрепя неговия стремеж за повече власт, но трите големи града - Истанбул, Анкара и Измира, гласуваха "Не" и това означава, че Ердоган ще управлява под натиска на мрачни съмнения. Тази несигурност най-вероятно ще направи Ердоган не по-малко, а обратно - повече авторитарен.

Ердоган никога не е бил консенсусен и помирителен лидер. Обратно той управлява с налагане на идеология и социално и обществено разделение. Той отговаря на предизвикателствата с натиск и разбиване на опозицията. И успява да се възползва от всяка възможност да укрепи и разшири властта си.

Сега референдумът му дава право да направи 18 конституционни поправки, които ще превърнат парламентарната република в президентска.

Ердоган, който никога не е губил избори, ще запази лидерската си роля в Партията на справедливостта и развитието, която използва като мотор за космическото си издигане от футболист до най-мощният водач на Турция през последните 100 години. Неговата партия ще има мнозинство в парламента, а постът премиер се премахва. Така той ще контролира законодателната и изпълнителната власт, а напрактика и съдебната, защото от 15 съдии във висшия съдебен орган, той ще назначава 12. И ще има право да управлява и с декрети.Затова критиците му открито заявяват, че той ще се превърне в диктатор. 

Миналата година Ердоган се възползва от неуспелия опит за преврат като смаза опозицията. Но неговите антидемократични тенденции са отдавна. Турция от години арестуваше повече журналисти от която и да било друга държава. И това беше само един от сигналите, че либерализмът, плурализмът и демокрацията не са по вкуса на Ердоган.

Докато много наблюдатели следяха дали Турция ще се доближи до модерния Запад и Евросъюза, хората на Ердоган разпалваха национализма и увеличаваха антизападната реторика. И президентът се опираше на половината от населението - сред селяните и консервативно настроените турци.

За останалите тази политика е анатема. За турските граждани и онези, които все още вярват в идеите на Кемал Ататюрк, консерватизмът на Ердоган е направо тежък удар в стомаха.

Буди тревога и плана за ислямизиране на образованието. Ердоган каза, че иска да създаде ново "благочестиво поколение" и затова Министерството на образованието вече налага изучаването на религиозни текстове, както и уроци за героичната победа на Ердоган срещу превратаджиите.

Какви лъжи предстоят пред разделения турски народ и все твърдата ера на Ердоган? Той най-вероятно ще вкара в действие плана за подкопаване на кемализма и секуларизма, за да консолидира властта си. Затова за онези, които искат Турция да продължи към демокрацията, законността, независимостта на съдиите, свободата на словото и равните права за всички - пътят става все по-стръмен.