Страните от Европейския съюз ще са длъжни да помагат на съседите си, които изпаднат в остра криза на снабдяването с природен газ. Това предвижда регламент, по който законодателите в ЕС – Съветът на министрите и Европейският парламент – постигнаха споразумение по принцип днес. За да бъде окончателно прието, законодателството трябва да мине през официално одобрение от Съвета и Парламента.

То предполага и повече регионално сътрудничество за сигурността на доставките. Регионални групи от държави съвместно ще оценяват рисковете в снабдяването и ще сключват споразумения за превантивни и извънредни мерки.

Регламентът задължава газовите компании, които осигуряват 28 на сто и повече от потреблението в страна-членка да уведомяват Европейската комисия за сключваните от тях дългосрочни договори, засягащи сигурността на доставките.

ЕС внася 65 на сто от потреблението си на газ. Основните му доставчици са Русия, Норвегия и Алжир.

„Това е втората част от законодателството, което оформя Енергийния съюз и е решаващо. Ще ни направи по защитени и устойчиви на външни кризи и на злоупотреба на енергийните доставки като политическо оръжие“, каза докладчикът по регламента Йежи Бузек (ЕНП, Полша).

„Чрез механизма за солидарност държавите-членки са задължени да си помагат една на друга, когато да заплашени доставките на газ за най-чувствителните потребители – частните домакинства, болниците, обществените услуги“, добави той. 

Законодателството предвижда три нива на криза в доставките на енергия – ранно предупреждение, тревога и извънредно положение. Регламентът посочва енергийната ефективност, т.е. намаляването на потреблението като средство за предотвратяването на кризи.

Механизмът за солидарност ще бъде активиран, когато държава-членка сигнализира, че се нуждае от трансгранична помощ, за да се справи с криза в енергоснабдяването. Това означава тя да е изправена пред опасности за сигурността и здравето на населението. Да ѝ помогнат с доставки са задължени страните от регионалната „рискова група“. Помощ от други държави-членки се изисква само в крайни случаи. Получателката на помощта е длъжна да плати на страните, които ѝ я предоставят.

Европейската комисия може да иска достъп до всички договори, които са важни за сигурността на доставките на газ. Тя ще може да иска и подробности за други търговски споразумения, които са свързани за изпълнението на договорите за доставка на газ, включително тези за газовата инфраструктура.